Година и половина след като сержант Брадли Манинг беше арестуван за най-голямото неоторизирано разпространение на документи в историята на САЩ чрез уебсайта Wikileaks, Обама е предприел стъпки подобно нещо да не може да се случи повторно.
Без много шум по медиите, на 7 октомври 2011 американският президент е подписал постановление за създаване на агенция, наречена "Insider Threat Task Force".
Освен това е разпоредил всички американски държавни органи, работещи с поверителна информация, да "реализират програма за откриване и предотвратяване на вътрешни заплахи", която да работи по инструкции от въпросната агенция.
Почти две години по-късно обаче програмата за борба с "вътрешните заплахи" се е изродила в огромна степен и от система за ранно известяване за потенциални изтичания на информация се е превърнала в нещо много по-агресивно и всеобхватно.
Развели сте се наскоро? Нямате пари? Значи сте потенциален чужд агент
"Програмата улеснява правителството в блокирането на разпространението на некласифицирана и потенциално жизненоважна информация до обществеността, а същевременно създава кошмарна работна среда, изпълнена с необосновани подозрения и неоправдани разследвания на обикновени граждани, разкриват настоящи и бивши висши представители на администрацията," съобщава доклад на вашингтонското бюро на престижното американско издание McClatchy.
"Някои необвързани с разузнаването американски държавни органи вече заставят служителите си да следят колегите си за "индикатори" от рода на стрес, развод и финансови проблеми."
Сред тези необвързани с разузнаването държавни органи са Министерството на образованието на САЩ, което предупреждава служителите си, че "определени изживявания, като стрес, развод и финансови проблеми" биха могли да превърнат дори надежден колега "във вътрешна заплаха".
Оставена е пълна свобода на всеки орган на американската държавна администрация да интерпретира по своя преценка какво представлява заплаха.
"Това е свързано с личностния профил на хората, подхода им към работата, как те взаимодействат с ръководителите си," коментира висш представител на Пентагона пред McClatchy. "Дали са весели и жизнерадостни? Дали четат Salon.com или The Onion по време на обедната си почивка?"
"Степфордските съпруги" в американската администрация
"Ако четенето на Salon.com е достатъчно, за да те направи подозрителен в очите на властите, това ми звучи като макартизма от 50-те години," коментира историкът от университета на Южна Флорида Дейвид Джонсън. (По същото това време ФБР е управлявано от Дж. Едгар Хувър, за когото по-късно става ясно, че е хомосексуален. Бел.р.)
Джонсън е автор на книгата Lavender Scare, история на опитите на Вашингтон да разкрие хомосексуалните във федералното правителство по време на Студената война.
"Да бъдеш комунист или хомосексуален тогава се е приемало за психологически проблеми," пояснява Джонсън. "Приемало се е, че си психологически слаб, така че си податлив на комунистическо индоктриниране или хомосексуалност."
По подобен начин сегашната "програма за вътрешни заплахи" разчита в известна степен на поведенчески профили и на опити да бъде наблюдаван всеки, който изглежда неудовлетворен или демонстрира странно поведение.
"Особено шокиращ е въпросът с развода," казва Джонсън. "Звучи ми познато. Ако си психологически слаб, ако имаш лични проблеми, това те прави податлив на други лоши неща."
Вместо да спре Wikileaks, подобно поведение обаче може да е изцяло в негова полза
Години преди основателят на Wikileaks Джулиан Асанж да публикува документите, направили прочут по цял свят, той е писал за потенциала на изтичането на информация за предизвикване на истерия сред висшите правителствени кадри.
"Колкото по-потайна или несправедлива е една организация, толкова повече изтичанията на информация предизвикват страх и параноя сред лидерите й и котерията, планираща стратегията й," пише той през 2006.
"С други думи, изтичането на информация е само катализатор за желаната непремерена контрареакция," пише Арън Бейди през 2010 г. "Wikileaks искат да провокират конспирацията да изключи разума си като реакция на заплахата."
Освен стартирането на програмата за борба с вътрешните заплахи, Обама досега е изправил пред съда повече обвинени в разпространение на поверителна информация, отколкото всички останали президенти на САЩ, взети заедно.
Но реакцията на властите не изглежда да е била особено ефективна; две години след старта на "програмата за борба с вътрешните заплахи", NSA така и не успя да предотврати изтичането на информация за PRISM и разкритията на Едуард Сноудън.
