Иво Сиромахов Positive

Как изглежда светът през очилата на смеха? Със сигурност по-лесен за преглъщане. Останалото е въпрос на метаболизъм.

В еволюционната теория на Дарвин винаги са ми липсвали две огромни брънки - смехът и словото... За сечивата някак ми е ясно - трябва да се яде и трябва да се убива.

Ще повярвам, когато видя някой примат да се надсмее над себе си, да се присмее на останалите и после да заспи с усмивка на уста. Май по това се различава маймуната от човека. Упс, но ако е само по това, приматите стават твърде много сред човешкото стадо.

Та с такива очила Иво Сиромахов гледа на света. Затова и позитивът му днес всъщност си е малко негатив...

Дали когато човек става по-скептичен се смее повече - или по-силно? Няма значение, защото в България тъгата и намусените физиономии са константа....

Иво Сиромахов е минал през театъра, медиите и днес в телевизията. Утре? Утрето като съмне... И все повече примати се разсмиват.

Повратната точка

Повратна точка нямаше. След "пиянството на един народ" през 90-те, дойде махмурлукът на прехода, от който стана ясно че ни предстои да изядем още много торби сол, докато нещата потръгнат.

Сега продължаваме да живеем с илюзията за промяна, но реална промяна няма. Сменихме Тодор Живков с бодигарда му. Преди на власт бяха комунистите, сега са бившите комунисти. За каква повратна точка говорим?

Събитието

Струва ми се, че първото десетилетие на 21-ви век няма да остане в българската история с някаква бележита дата. Някои смятат, че приемането ни в Европейския съюз е грандиозно събитие, но според мен то е доста надценено.

Да, приятно е че сме признати за част от едно общество на модерни, развити държави, но това не ни превръща автоматично в модерна, развита държава.

Така че колкото и да ни се иска да живеем в "славни времена", трябва да признаем, че приемането в ЕС не може да се сравнява по значимост с велики събития като Съединението през 1885-а или обявяването на независимостта през 1908-а.

Членството ни в ЕС не е изстрадано, не е извоювано. Прилича ми на незаслужен подарък към глуповат ученик, който обещава, че през втория срок ще се поправи и внезапно ще стане отличник.

Личността

За мен най-значимата личност на това десетилетие е Веско Топалов.
Страхотно е, че имаме световен шампион в интелектуална дисциплина.

Много се възхищавам и на българчетата, които редовно мачкат целия свят в световните ученически олимпиади по математика.

За съжаление тези личности остават встрани от фокуса на общественото внимание. Оказва се, че за медиите по-интересни са проститутките, педерастите и мутрите. Въпрос на ценности.

Творбата

Десетилетието беше бедничко откъм творби, но нали темата е BG Positive - ще спомена тези, които смятам за наистина важни.

На първо място - това е Веско Ешкенази - концертмайстор на кралския Концертгебау в Амстердам.

Един изключителен музикант, много фин и деликатен човек. Медиите, разбира се, не се интересуват от него. Скучен е за тях - нито е гей, нито се е сбил с някого, нито е тръгнал с фолкпевица. Няма тръпка.

В литературата - за пръв път се появиха успешни опити да бъде разказана драмата на комунизма. Направиха го все хора, които отдавна не живеят в България - Илия Троянов със "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде", Димитър Динев с "Ангелски езици" и Капка Касабова с "Улица без име". Прочетете тези книги, няма да съжалявате.

Явлението

Явлението се казва Цвети Пиронкова. Настръхвам, когато си спомня онзи велик мач на Australian Open през 2006 година, когато 18-годишното момиче от Пловдив разгроми машината Винъс Уилямс, а след това облече овехтелия си анцуг и се обърна с гръб към камерите, за да посочи надписа BULGARIA.

Няколко години по-късно Цвети отново сложи Винъс на колене на четвъртфинала на най-великия тенистурнир Уимбълдън. Не е ли велико?

Поинтересувайте се каква е историята на това момиче  - откъде е тръгнала, каква цена е платила, от какво се е лишило семейството й, за да постигне тези успехи. Престанете да й пресмятате хонорарите - всеки цент от тях е заплатен с жесток, кървав труд, на какъвто малцина са способни.

Запомнете този жест - едно българско дете посвещава победата си в световен турнир на България. Това е истинският патриотизъм.

Незабравимото

Концертът на AC/DC на стадион "Васил Левски". Никога не съм вярвал, че ще ги видя на живо и то на българска земя. И се радвам, че преживях този екстаз заедно със сина си, който е на 15 години. Видях в публиката три поколения техни фенове - цели семейства, израснали с музиката им. Мисля, че за пръв път усетих какво означава да изпитваш истинско удоволствие от изкуството.

Незабравими за мен ще останат и трите гола на Бербатов срещу "Ливърпул". Но вместо всички да му кажем "браво" и да пием по едно за негово здраве, отново се намериха "разбирачи", които го оплюха. У нас завистта и злобата са също толкова безкрайни, колкото глупостта.

Откритието

През тези десет години открих, че за българите саламът е по-важен от свободата. Разбрах, че повечето медии са избрали да бъдат проститутки на властта, а не служители на обществото. Установих, че преобладаващото мнозинство предпочита тройка кебапчета и две големи ракии пред свободното слово.

Аз лично за себе си направих другия избор и съм готов да нося последствията.