В последните дни темата за орязаните бюджети на държавните болници предизвика разгорещена дискусия. Лекарите, работещи в тези лечебни заведения, се готвят за протести, макар всъщност най-ощетените да са други.
Тежестта ще бъде понесена от всички български пациенти, които не могат да си позволят други здравни грижи - освен предлаганите в държавните болници.
В България една значителна, макар и недостатъчна сума от от брутния вътрешен продукт се използва за здравеопазване. Въпросът е, че огромни потоци от финансови средства не се следят адекватно, не се маркират, не се анализира как точно тяхното харчене може да бъде оптимизирано, за да се получат ефективни резултати.
Къде е визията за промяна
Някой злоупотребява с част от този ресурс, но поради липсата на обща стратегическа визия за промяна опитът за ограничаване на харченията сега се извършва по възможно "най-касапския" начин. В настъпващата кризисна ситуация на недостиг на средства правителството по чисто социалистически маниер се насочва към най-просто решение като лимитира средствата на болниците.
В крайна сметка обаче тези лимитирани бюджети, които сега бунят духовете, нямат нищо общо със същинския проблем. Те просто са негово проявление - явяват се мярка за справяне с опасността от скорошно изчерпване на ресурса на НЗОК и по-нататъшна пълна невъзможност да се плащат здравните грижи.
Действителният проблем е в това, че след като касата не може да плаща за медицински услуги, то някой трябва да поеме тяхното плащане. Не можем да искаме от НЗОК да се махнат делегираните бюджети, защото просто явно няма друга възможност.
Кой ще плаща
Въпросът обаче е кой ще плаща след изчерпване на парите в лимитираните болнични бюджети, ако не искаме болниците просто да спрат да работят. Сегашното механично спестяване е неподходящо и нехуманно и тук управляващите заслужават сериозна критика, защото за разлика от други сфери орязването на средства в здравеопазването се изчислява в човешки животи.
Прагматичния отговор на горния въпрос обаче предполага две работещи възможности - или ще доплати пациентът, дали чрез допълнително осигуряване или директно от джоба си е негово решение, или ще плати държавата.
Логичното решение е просто като ясен ден. След като касата достигне лимита си, то държавата трябва да открие механизъм да заплаща здравните дейности и грижи за онези, които нямат възможност да го сторят.
Неведнъж съм казвал, че финансирането на здравеопазването у нас трябва да почива на няколко ясни финансови стълба. Първият е солидарната здравно-осигурителна система. Тя трябва да включва заплащане на всички здравеопазни дейности, които се извършват на ежедневна база. Гражданите, които умишлено или поради немарливост не се осигуряват трябва да бъдат санкционирани с цялата тежест на закона.
Необходими са пари по здравни програми
Здравно-осигурителната ни система обаче е крехка и недостатъчна и не може да покрие разходите по хронични, онкологични и други тежки заболявания, инвалидизации и т.н. Тук е изключително необходимо наличието на един втори стълб на финансиране, чиито средства да се набират от данъци. Държавата трябва да бъде подготвена и да не кара гражданите, страдащи от изброените по-горе групи болести, да чакат по месеци за полагащите им се медикаменти и лечение.
Правителството чрез Министерството на здравеопазването трябва да осигури постоянно наличен ресурс за различни здравни програми. Тези програми могат да бъдат за дофинансиране на здравни дейности за непривлекателни региони, за тежест на заболяването, за социално значими заболявания, за ефективност на лечението, включително и за профилактика.
По този начин онези лечебни заведения, които поемат по-тежки заболявания или/и се намират в по-неблагоприятни райони на страната, ще имат възможност за допълнителна финансова подкрепа, независимо от формата на собственост. Само така те ще бъдат стимулирани да се занимават с тези дейности.
Без този втори стълб на финансиране усилията на НЗОК са обречени на неуспех. Така се проявява регулиращата социална роля на държавата в условията на пазарна икономика.
Трети стълб - допълнително доброволно осигуряване
Освен това е необходим и още един трети стълб - допълнителното доброволно осигуряване. Налице са над 20 частни здравни фонда, които все още не могат да разгърнат своята дейност. Нужно е при ясно формулиране на заплащането на основния пакет от НЗОК да бъде регламентирано не заместващо финансиране от частните здравно-осигурителни дружества, а такова, което допълва финансирането на касата.
Всеки, който разполага със средства и иска да получи по-специални грижи, да му бъдат извършени по-задълбочени скъпи изследвания, да направи избор на точно определени специалисти, които да го лекуват или оперират, да лежи в отделна стая с VIP условия и т.н., трябва да има възможност да получи това в зависимост от допълнителния ресурс, който е заделял в частни здравно-осигурителни фондове.
Този трети стълб трябва да включва заплащане от страна на държавата на допълнително здравно осигуряване за всеки гражданин в неравностойно положение, който докаже, че няма възможност сам да си поеме такова.
Когато нещата бъдат поставени на тази ясна основа и стане ясно колко плаща НЗОК, колко доплащат пациентите и колко плаща държавата за специални здравни програми и за социално слабите граждани, то могат да се търсят различните възможности за балансиране и недопускане на сегашното механично орязване на бюджетите на болниците.
Нищо сложно и нелогично няма в изброената схема на финансиране, още повече, че и парите са налице, но нейното прилагане продължава да се отлага. Вместо това се прилагат разни временни "пожарни" мерки. Те ще предизвикат поредния протест на съсловието, от който пък ще излезе нова серия от напълно неизпълними предложения. "Притиснатото" правителството ще ги приеме на думи, но накрая отново нищо няма да бъде свършено.
Така си върви "здравната реформа" в България открай време.
*Заглавието е на редакцията.
*Доц. Атанас Щерев е бивш депутат от НДСВ и председател на парламентарната комисия по здравеопазване в 39-ото народно събрание. Статията е публикувана в личния му блог. Доц. Щерев пръв в България осъществява оплождане ин витро.
