Дали ще се срути една илюзия? Че най-голямата демокрация в света - САЩ, e всъщност една тоталитарна държава. Която събира биометрични данни, номера на кредитни карти, на мобилни телефони и имейли - от български политици до генералния секретар на ООН Бан Ки-мун.
За какво викаха като обезумели: "Ю Ес Ей, Ю Ес Ей!" десетки хиляди българи на "Александър Невски" още в романтично-демократичното лято на 1991-а, когато за пръв път у нас дойде американски вицепрезидент - Дан Куейл? Даже още не се бе разпуснал Варшавският договор - това се случи 3 седмици по-късно.
Нормално бе мнозина българи да си представят демокрацията под американско знаме - та нали това е страната на чистата демокрация, страната, в която освен демокрация, друго не е имало. Която не е правила преходи като нас - от капитализъм към социализъм, после обратно - от социализъм към капитализъм.
Страната на равните възможности, в която всеки, който пръв измисли дупка за кюфте в хлебчето, може да стане мултимилионер. Правовата държава, в която шерифът може да арестува милиардера, а съдията да е над всякакви политици. Страната, която успешно изнасяше демокрация така, както болшевиките не успяваха да изнесат революция - освен чрез танковети си.
Страната, която ни подкрепяше в тежкия и безкрайно криволичещ преход. На която се уповавахме срещу корумпираността на родните си политици и срещу попълзновенията на Москва отново да ни колонизира.
Тази страна сега се оказва, че съвсем официално използва прийомите на тоталитарната държава. От грамите на Държавния департамент, публикувани в Интернет от WikiLeaks става ясно, че държавата САЩ, за която човешките права и личното пространство (privacy) уж са Божии заповеди, пет пари не дава, ако всичко това се отнася до чужди граждани. А дали само чужди?
Да предположим първо, че всичко това се прави от добри и съвсем демократични намерения. Наистина, ако прочетем излезлите досега в Wikileaks дипломатически документи за България, ще видим загриженост за ред неща, за които и ние, българските граждани сме загрижени - срастването на политиците с криминалния свят, тоталната корупция, енергийните проекти с Русия и т.н.
Но каква е гаранцията, че това наистина са демократични цели, след като средствата за постигането им хич не са такива - чрез откровено шпионска и напълно незаконна дейност. Едно е собствената ти държава да ти взема личните данни чрез закон, едно е да ти поиска мейла и ти да имаш право да не й го дадеш, друго е да ти ровят от банковата карта до генома, без твое знание и позволение. Така не се третира и най-големият престъпник - това е брутално погазване на човешки права и държавен суверенитет.
Уви, в международните отношения държавите не са демократични и недемократични, а преди всичко просто държави. Всяка си гледа националния интерес, всяка използва за целта всякакви, дори напълно непозволени от гледна точка на международното право и на норми средства.
Нормално е обаче поне когато шпионажът лъсне, засегнатата държава, дори да е приятелска и съвсем малка, да реагира подобаващо - поне заради едната си държавна чест. А не като българското Външно да папагалства след Държавния департамент, че разгласяването на конфиденциална дипломатическа информация е незаконно и може да подкопае доверието между страните.
Нормално е също всеки български политик да се чувства лично застрашен от указанията на САЩ да му ровят ровят в банковата карта. Но не, политици като Мартин Димитров гордо заявяват, че няма какво да крият, сякаш картата му се захранва от самия Държавен департамент.
Срещу тоталитарните прийоми на държавите (и най-вече супердържавите като САЩ) няма друго демократизиращо средство освен световната публичност. Точно такава осигури WikiLeaks, оповестявайки десетки хиляди дипломатически документи на Държавния департамент и 274 посолства на САЩ по света.
Кога иначе хората щяха да разберат, че дори не ЦРУ, а държавният секретар на САЩ и неговите дипломати, изповядващи най-високохуманните и демократични ценности на човечество, се занимават с най-долнопробно ровене в бельото на целия световен елит.
Разбира се, не можем да сме сигурни, че WikiLeaks е напълно гражданска инициатива, а не офанзива на някоя тайна служба или на недоволни от администрацията на Барак Обама властови и олигархични центрове в САЩ.
Разбира се, не бива също да се учудваме, че ако все пак това е гражданска инициатива, противодействието ще е класическо ченгеджийско - основателят на сайта Джулиан Асанж се оказва изнасилвач, а "къртицата", извлекла документите редник Брадли Манинг - гей. На онези, на които работата им е постоянно да ровят в чуждото бельо, първото, което ще им хрумне, е компромат на сексуална основа.
Независимо от това дали зад разкритията на WikiLeaks стоят граждански или някакви други интереси, и независимо от останалите "чисто дипломатически бомби" в хилядите огласени грами, световното гражданство трябва да съсредоточи вниманието и гнева си върху тоталитарните посегателства на американската държава над личностната неприкосновеност на хиляди граждани по света.
Интересно е да видим дали и българското гражданство ще се покаже гражданство, или пак по андрешковски ще злорадства - така им се пада на гадовете, дето се пишат елит, трябва да им знаят и кътните зъби.
