Всичко си има срок на годност. Вафлата с палмово масло ще се развали през 2015-а. Цветето, което не поливате, ще умре след няколко седмици. Лъскавият домат в супермаркета е вечен.
Какво обаче да правим с човека? Ами, същото, което и с продуктите. Слагаме му лъскава опаковка, добавяме малко консерванти и го напомпваме с позитивизъм. Всичко това гарантира успех, твърдят рекламистите. Днес латинската поговорка Homo homini lupus est, трябва да изглежда така: "Човек за човека е продукт".
Неизчерпаемото желание на хората да постигнат бленувания успех, не е водено от каприз или опит за избиване на комплекси, каквото неведнъж сме си помисляли при вида на някой посредствен, но болезнено амбициозен тип. Най-бързият пример за въплъщение на успеха в български вариант са любимите ни депутати, за които успехът е алхимична формула, в буквален и преносен смисъл. Успех, заради който с лека ръка можем да смачкаме, наплюем и запалим смирненската концепция за стълбицата. (Впрочем, това не е лоша идея за арт пърформанс пред парламента.)
Та въпросната формула изглежда по следния начин:
Успех = пари = свобода
Сигурно се досещате, че не става дума толкова за пари, колкото за свобода. Това е същата свобода, в името на която вече повече от месец протестиращите изпълват триъгълника на властта в столицата. Това е онзи триъгълник на властта, в който поне неколцина от тези протестиращи са мечтали да се озоват. Да мечтаеш за нещо, за което още няма реклама, е непоправим пропуск на рекламистите. Никога не съм виждал реклама на парламента. Нещо от рода на: "Парламентът. Мечтите ти се сбъдват". Простете за архаичния копирайтинг, по-скоро трябва да звучи като "Капка власт за теб, шепа прах за тях."
Народните представители по-често и понякога по-успешно от рекламистите ни казват, че трябва да мислим позитивно. Обикновено те говорят с дълги и неразбираеми изречения, които за улеснение можем да трансформираме в слогани. Например: "Мъртвите миньори - качествено съкращаване на държавната администрация", "Бюджетният дефицит - вината е в другите", "Ние взимаме заем, вие стоите и гледате."
Истината е, че протестиращите и политиците са едни и същи. Родени сме от една и съща система, в която всеки играе своята роля. Те ни се подиграват, ние гласуваме за тях. И затова протестираме: срещу тях, срещу себе си, срещу доскорошната пасивност, срещу бъдещата безперспективност. Романтично, нали?
Гражданското недоволство роди много карикатури, но в една от любимата ми главен герой беше една овца, която стоеше гордо, с високо вдигната глава на един хълм и отдолу, чак до хоризонта - безкрайно стадо. Безкрайно стадо вълци. Утопична концепция на възмездието, която навярно е била в главата на всеки един от онези, които в продължение на 40 дни блокират центъра на София. Утопична, защото е невъзможна.
Наскоро имах възможността да взема интервю от Едуард Лимонов. Руският прототип на Волен Сидеров, който за разлика от българската си карикатура, е уважаван интелектуалец, автор на няколко бестселъра, не носи пластмасови маси и знае как се стреля с Калашников.
Същият този Лимонов не е палил джамии, но пък се е заключвал с белезници за редакцията на "Ню Йорк таймс". Знаете ли какво ми каза Лимонов, който е един от най-големите професионалисти по организирането на протести в света?
"Протестът може да разруши, но протестът не може да създаде."
Аз съм идеалист и не съм съгласен с думите на Едуард Лимонов. Никога обаче не съм организирал протест и затова е много по-вероятно правият да се окаже той.
Може би най-позитивната черта на протестите, е че те успяха да внушат на политиците, че народът вече не е продукт. Да, той остава народ, който подлежи на манипулация, но не е продукт, който може да се купи.
Протестите могат и да имат срок на годност, но единството, кеото видяхме по площадите гарантира трайност в порива за свобода, за истина, за демокрация. Някой беше казал, че най-хубавото, което се е случвало на нашата държава в последните години, е назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Това отключило демократичното мислене на хората повече, отколкото встъпването в НАТО и ЕС взети накуп.
Всъщност има хора, които си мислят, че автор на антикапиталистическата мъдрост за човека и вълка, за която споменах в началото, е Карл Маркс, но не, той казва друго. Според него свободата е фикция, т.е. човекът мисли и действа в зависимост от подбудите и средата си. Като основна роля в това играят икономическите отношения и класовата борба.
Следвайки тази максима Сергей Станишев нарече февруарските протести истински и чисти. Гневът на бедните. Днешните акции на недоволство обаче били дело на богатите и същевременно, платени. Ах тези алчни богаташи, какво ли не правят за 50 лв.
Предпочитам да ме обвиняват в екзистенциализъм, отколкото в марксизъм и затова ще цитирам Хайдегер.
Хайдегер е човек, който изглежда като пълничкия Хитлер.
Според него основното състояние на битието е страхът. Страх пред възможността за небитие, страх, който освобождава човека от всичките условности на действителността и дори му позволява да достигне един вид свобода. В такава свобода живеем, откакто се помним, но преди 40 дни част от българите опровергаха теорията на немския екзистенциалист.
За жалост, тази статия е като протеста, насочена е срещу всички и всичко и няма как да генерира промени. Тя има за цел да обясни какво убива позитивизма.
Позитивизмът на политиците убива миньорите в Ораново. Позитивизмът на протестиращите убива старите номера на политиците. Позитивизмът може да убие много неща. Освен лъскавите домати в супермаркета. Те са вечни.
