Скритата камера е много силно оръжие, с което понякога чупим орехи. А понякога чупим човешки съдби - и даже не разбираме.
От друга страна, движещите се картини могат по-силно от всичко друго да прегазят личното пространство на човек в името на шоуто, в името на "клипчето" - от "Най-смешните домашни видеоклипове на Америка" до "Аз не участвам в България". Човекът в кадър става посланието. "Биг Брадър", както го разбира Оруел, но и както го разбира телевизията. И по-лошо.
Камерата не вижда нюансите, няма как да разкаже контекста, който се е развивал около нея. Нито пък може да се скара на монтажа, че е обърнал свидетелствата й с краката нагоре. При нужда всеки може да стане черен. Само да знаеш кога и как да насочиш обектива - или да запишеш разговор с някой ВИП, без да си предупредил, че правиш запис.
Рожба на прогреса
Поради ред обясними причини, компактните устройства за качествен видеозапис не бяха достъпни даже и за най-богатите телевизии до началото на 90-те. След това възможността да онагледиш разследването си с фриволните изказвания на някой политик или бизнесмен бързо вкараха скритите камери в арсенала на медиите. Понякога - като единствено оръжие за "отстрелване" на новината, за сметка на предварителни проучвания и "явни" интервюта.
Това доведе до няколко големи дела в САЩ (почти винаги печелени от представителите на четвъртата власт), но и до сериозни дебати сред специалистите по етика и медийно право за границите, в които може да се използва този метод на събиране на информация.
Американската радио-телевизионна новинарска асоциация има на сайта си правила кога "може" и кога "не може" да скрием камерата. Според тях, събраната информация трябва да е от голямо обществено значение (например да разкрива системни проблеми на високо равнище или да предпазва застрашени лица), да са изчерпани всички други начини да се стигне до нея и да е сигурно, че навлизането в чуждото лично пространство няма само по себе си да създаде по-големи щети от тези, които се опитва да предотврати.
Подчертава се още, че в случаите, когато се борави със скрита камера, това трябва да става след задълбочено обсъждане на правните и етични въпроси, а след това финалният материал трябва да бъде подготвен с възможно най-голямо внимание към детайла.
Звучи познато - темата присъства в Етичния кодекс на българските медии (който не е подписан от всички водещи български средства за масова информация и се спазва от единици) със следния текст: "Ако използваме уловки, скрити камери и микрофони или друга специална техника, както и прикриване на професионалната си идентичност, това ще става, само ако няма друг начин да осигурим изключително важна за обществения интерес информация; ще посочваме в информацията, че са използвани такива методи".
Може би по-интересно е кога зад Океана не е ОК да се ползва скрита камера: в преследване на награда, при надпревара с конкуренцията (или защото друг вече го е направил), с цел икономия на време и ресурси, както и с обяснението, че самият обект на разследването е демонстрирал неетично поведение. Това в нашия Етичен кодекс не е записано, може би защото така голям процент от т.нар "разследвания" в българските медии биха се оказали в разрез с него.
За добро или лошо
Председателят на Съвета за електронни медии доц. Георги Лозанов определя скритата камера като "много рисков похват". По думите му тя може да бъде ефективна форма на правене на разследваща журналистика при разкриването на престъпления и показването на важни исторически процеси, но "всекидневното, жълтото, свързаното със скандала и сензацията използване на скритата камера е не само нелегитимно, но и осъдително".
"Когато използването на скритата камера е в обществен интерес, във време на зле работеща правосъдна система, тя помага да се преустанови дейността на всевъзможни серийни измамници, шарлатани и престъпници, които действат чрез добре изпитани схеми в продължение на години", допълва шефът на репортерския екип на "Господари на ефира" Красимир Луканов.
Предаването има зад гърба си десетки разследвания, направени и с помощта на този похват (тъй като иначе е много трудно да се докажат корупцията и измамите).
Сред тях има материали, уличили посреднически и туристически фирми, лекари и ясновидки в измами, а също и репортажи, довели до спирането на незаконно функциониращи университети и клиники. "Чрез скрита камера разкрихме сръбски гражданин, обявен от службите на няколко държави за един от най-опасните престъпници на Балканския полуостров - обект на международно издирване", посочва още Луканов.
Той признава, че може да се стигне до злоуптреба, ако самоцелно се навлиза в личното пространство на определен човек с цел търсене на сензация, но е категоричен, че това не се практикува от него и колегите му.
Невидимата граница
Доц. Лозанов признава, че границата между защитата на обществения интерес и тормоза с цел вадене на пикантерии всъщност е по-слабо видима, отколкото изглежда на пръв поглед. Според него у нас към личната неприкосновеност (особено когато става въпрос за правото да не бъдеш сниман, ако не желаеш) има много слаба чувствителност: „смята се, че всеки, който ходи по улицата, може да бъде обект на интерес".
Медийният експерт смята, че подобен тип поведение може да бъде адекватно само при разкриването на престъпления и големи злоупотреби, тъй като иначе разследващата журналистика не би била възможна. Затова и "практиката на Съвета за електронни медии признава професионалното право на журналистите да показват определени фигури от българското общество, които извършват нарушения".
Красимир Луканов подчертава, че той и колегите му винаги се стремят да опазват личното пространство на хората, но само когато те не накърняват правата на другите и когато не си служат с престъпни схеми и измами.
"Всеки, влязъл в полезрението на скритите ни камери случайно по времето на заснемането на репортажа, е скриван. Когато обаче след дълго разследване сме се убедили, че имаме работа с измамник, нямаме никакви угризения да го покажем на своите зрители. За 11 години на екран няма нито един случай шоуто "Господари на ефира" да е осъдено за неправомерно използване на скрита камера и за уронване на нечий авторитет", подчертава той.
(Не) правете това вкъщи
Днес всеки с достъп до Интернет има по-голяма трибуна от националната телевизия преди 10 г. Освен това мобилните телефони снимат видео със съвсем прилично качество, а при нужда най-различни замаскирани устройства за видеозапис се продават за по-малко от 100 лева. Изглежда много лесно... Това означава ли, че днес всеки може да тръгне да громи социалните неправди? Не обезателно.
Според Георги Лозанов, събирането и съобщаването на някаква информация се превръща в журналистика само когато талантът и професионализмът са съчетани със спазване на етичните норми. По думите му точно последните определят тънката граница между истинската разследваща журналистика и гоненето на пикантерии.
"Цялата работа около пияните професори беше малко пресилена, защото темата нямаше силата да удържи използването на това средство", коментира Лозанов по повод нашумелия преди седмица запис с участието на проф. Драгомир Драганов и проф. Костадин Рабаджиев, хванати от „Ранобудните студенти" да се черпят посред нощ в Ректората.
Видеото раздели обществото, като някои споделят мнението на доц. Лозанов, че пиянството на двама преподаватели не е нещо, което си заслужава камера, субтитри, монтаж и фонова музика. Други са на мнение, че младежите правилно са показали на аудиторията нещо нередно, което се случва в кабинетите и коридорите на Алма Матер. На тяхна страна е и Красимир Луканов от „Господари на ефира"
С топ гърмим по врабчета
Предаването, в което той работи, далеч не е единственото, в което се използват скрити камери за разкриването на престъпления, злоупотреби и други нередности. Практически всички основни телевизии имат подобни рубрики, но рядко някои са предизвиквали такъв обществен отзвук като разследването под прикритие на Росен Цветков от Българска национална телевизия. През лятототой се внедри сред десетките млади мъже, наети от "Атака" за ролята на агитка и най-вече за охрана на партийната централа по време на антиправителствените протести.
Въпреки това, доц. Георги Лозанов дава за пример чужди журналисти. Той припомня репортажа на Би Би Си, показал как тогавашният шеф на Българския олимпийски комитет Иван Славков се съгласява да приеме подкуп срещу гласа си в МОК, както и работата на румънеца Джордже Бухнич, арестуван, докато разследваше корупцията на КПП Дунав мост.
"За съжаление, нашата журналистика не върви по дирите на достатъчно големи престъпления, които да бъдат пример за използване на скрита камера", откровен е шефът на СЕМ.
Това може и да е малко крайно мнение, но е факт, че под давлението на рейтингите и корпоративните интереси на медийните собственици все по-често разследванията са просто извратена форма на реалити или, още по-зле, поредната "бухалка" за елиминиране на конкуренцията. Удря се по лесните жертви като врачки, лечители или дребни измамници.
А това на екрана си личи.
