Как би изглеждала една успешна 2014 година за Европа? Широко икономическо възстановяване и устойчиво зарастване на раните, отворени от държавния дълг и секторните финансови кризи, със сигурност биха били добре дошли, също както и някое постижение на международната сцена като американско-европейско споразумение за свободна търговия.
Най-добре обаче би било, ако се върне позагубеното доверие на хората в политическите институции на национално и европейско равнище. Това е едновременно най-голямата и най-трудна за спечелване награда.
Една година е твърде кратък период, за да се даде оценка дали тенденцията се обръща. Общественото доверие в правителствата и ЕС се срива от около шест години. Причините за този спад трябва да бъдат проследени още по-назад във времето. Въпреки това някои събития, насрочени за 2014 г,, ще бъдат мерило за постигнатия прогрес и пропуснатите възможности.
Най-важното събитие са изборите за Европейски парламент през май. Голямо нарастване на подкрепата за популисти, противници на установения ред, антиевропейски политически движения, съчетано с нов спад на избирателната активност, би било лош признак.
От друга страна, лидерите на ЕС ще се стремят да предотвратят конфронтация между новоизбрания парламент и националните правителства относно избора на председател на Европейската комисия. Един спор около този избор, според много европейци, би събрало в себе си всичко, което е мрачно и безсмислено за ЕС.
Устойчивостта на две от най-старите държави в Европа - Обединеното кралство и Испания, ще бъде изпитана през септември с референдума за независимост на Шотландия и подобен плебисцит в Каталония, стига властите в Мадрид да не го блокират. Какъвто и да е резултатът, значението на тези гласувания е, че значителен брой шотландци и каталонци ще връчат официална нота, че те вече не смятат, че политическите институции в Лондон и Мадрид отговарят на техните нужди.
Дори привържениците на независимостта да загубят, централните правителства на Обединеното кралство и Испания трябва да отговорят на исканията за по-широко самоуправление на Шотландия и Каталония.
Но спадът на общественото доверие в управляващите класи в Европа е по-широк и се отнася както към към технократите, така и към политиците. Проучване на Евробарометър показва, че доверието в ЕС е спаднало от 57 процента през 2007 г. до 31 процента през май 2013 г. Около 29 на сто от анкетираните са изразили негативни чувства към ЕС - безпрецедентен рекорд, двойно над нивото от предходните шест години. Междувременно доверието в националните правителства търпи спад от 41 на 25 процента.
Рецесията, безработицата и понижаващият се или останал непроменен жизнен стандарт допринасят отчасти за тези тенденции. Същото се отнася и до преструктурирането на социалната държава, която през втората половина на 20 век бе ключов елемент от европейския обществен договор, който възпираше политическия екстремизъм и затвърждаваше подкрепата за капитализма и демокрацията.
Ще бъде грешка обаче, ако не се вземат под внимание неикономически фактори като скандалите за корупция, имиграцията и загубата на някогашните твърди избиратели, лоялни на масовите политически партии. В основата на всичко това стои разочарованието на европейците, че упражняват по-малко от всякога влияние върху решенията на елитите, както в собствените си държави, така и в Брюксел.
В еврозоната, в която с присъединяването на Латвия тази седмица вече членуват 18 от 28 страни членки на ЕС - много политици и граждани все още се примиряват с реалността, че в един валутен съюз политическите решения не могат да бъдат изключителен национален въпрос.
В страни с висок дълг като Гърция и Испания, но също така във Франция и Италия, които протакат реформите, се налага схващането, че обществото зависи от милосърдието на безпощадни външни сили - Германия или глобализацията, банкерите или Брюксел. Когато това общество не изпълнява предписаните отвън правила, бива наказвано.
Европейският комисар по заетостта Ласло Андор определя тези предписания като "Маастрихтска ортодоксалност". Той визира Маастрихтския договор на ЕС от 1992 година, който очерта контурите на валутния съюз, но не съдържаше клаузи за фискални трансфери или дълбока политическа интеграция. В статия за икономическия сайт "Вокс", Андор написа през декември:
"Придържането към Маастрихтската ортодоксалност ще доведе до устойчиво отслабване на проевропейското течение в южноевропейските страни, някои от които може да се приближат до бедствена ситуация, в която членството в еврозоната и демокрацията вече няма да са съвместими".
През изминалите две години подобни предупреждения зачестиха.
Нещата могат да се погледнат и от не толкова апокалиптичен ъгъл. В Гърция например се оказаха несъвместими не членството в еврозоната и демокрацията, а членството в еврозоната и една демокрация, обхваната от клиентелизъм и корупция. Тези дефекти се бяха проявили много преди създаването на еврозоната. Германия и други държави кредитори не носят вина за тях.
Предвид това, разделението в Европа север-юг надали ще се стопи през 2014 г. Няма да убегне от вниманието на уязвимите страни от еврозоната фактът, че докато те получават още инструкции да смалят социалната държава и да орежат, коалицията в Берлин се готви да увеличи пенсионните придобивки за германците и да смекчи реформите в пазара на труда, въведени преди 2005 година.
Това чувство за несправедливост ще се засили от предложението на германския канцлер Ангела Меркел за "договори", съгласно които правителствата от еврозоната да направят обвързващи обещания за въвеждане на конкретни икономически реформи.
Дори стабилният икономически растеж и създаването на работни места няма да бъдат достатъчни през 2014, а даже и след това, да възстановят доверието в европейската политика. Лидерите трябва да разяснят по-добре на гражданите ползите и отговорностите от членството в еврозоната.
В ЕС като цяло би било полезно, ако гласовете на националните парламенти имат по-голяма тежест. Не съществуват магически решения, но изпълването на демокрацията със съдържание ще бъде едно добро начало.
