Отдавна не съм гледала такава пошлост на кино. От уважение към актрисите Татяна Лолова, Илка Зафирова и Ани Бакалова, към композитора Кирил Дончев и художника Анастас Янакиев (в началните титри фигуриращ като Наско), преди прожекцията бях отворила всичките си позитивни рецептори. Уви. За просветения зрител всичко започва с огромното заглавие от екрана: "Сбогом мамо" без запетайка.
В медийните изяви на Мишел Бонев доста се коментира автобиографичният сюжет, но все пак ще го разкажа лаконично. Бабата Мария, болна от Алцхаймер (Татяна Лолова), е натирена от дъщеря си Яна (Мишел Бонев) в забравен от държавата старчески дом, където властва насилие. Изхвърлена като момиче от баскетболния си треньор и прогонена от пастрока си (все заради разгул), оправила се с танци и либидо, тя ражда две дъщери и прехвърля патологичния си реваншизъм върху тях.
По-голямата (Марта Янева), чийто прототип е авторката, е изоставена от баща си (Юлиян Вергов) навръх пълнолетието, а след опит за самоубийство попада в Италия, става звезда и се явява като deus ex mahina, за да откупи от злокобната майка отчаяната си сестра (Надя Конакчиева).
Двете презират родителката си, обичат баба си и правят всичко възможно да я измъкнат от ада. Успяват с помощта на адвокат (Лича Нунец, научила български специално за филма), зам.-министър (Веселин Ранков), съдия (Красимир Ранков)...
За майка им не остава друго, освен платен секс със случаен гаров пияница. Както става ясно, филмът е мелодраматично шоков. И лековерният зрител, формиран от тв-сурогати, би могъл да се "хване" за майчинското насилие, бруталното издевателство над възрастните, всепобеждаващата любов...
Оставям настрана достоверността на историята, но тези иначе важни теми, доста експлоатирани в киното напоследък, тук са представени неубедително - до гротеска. Филмовият разказ подскача в невнятен флешбек между 1968, 1977, 1989 и 2005, между дома, Бургас, София и Рим, декориран с тлъсти надписи в долния ляв край, които дообясняват "пет години по-рано"/"пет години по-късно", и креслива музика във и зад кадър.
Мишел Бонев се вихри с бургаския си диалект и нагла вулгарност в жестове и стайлинг, а актьорското присъствие е сведено до комиксови щрихи. Бездънната драматургично-режисьорска несъстоятелност превръща дори социалния патос в кич. Това ексхибиционистично недоразумение, наречено филм, е демонстрация на профанната и пробивна аматьорщина, с която се сблъскваме на всяка крачка.
Но тук е още по-дебелашко, тъй като създателката на копродукцията се перчи с награда от Венеция (маргиналната "Action for women") и ангажиране на български кинематографисти. А най-отвратителното е, че вложените 330 хиляди държавни лева в "Сбогом, мамо" (бюджет 4 милиона евро) са достатъчни за скромен дебют или няколко къси филма на образовани млади хора.
Мисля, че отношението към това произведение опира до наличието на културен филтър.
Бе кво я плюете жената толкова? Хванала си италиански чичко - направила филм. Ако с българска мутра беше останала, щеше кръчма да отвори или парвенюшки хотел. Една идея по-извисено е филм все пак
все ще се намери някоя която завижда на това да си хванеш някоя пенсия с пари и обвинява всички останали че също завиждат еми не завиждаме сори
И все пак аз го намирам за положително това, че прави филм. Не си представям коя да е мутреса в БГ да си загуби ценното време с нещо различно от висене по кафенца и МОЛ-ове, в краен случай нещо фитнес малко... Все пак е някаква креативност, колкото и силно да звучи
Cheren_zaek и Thea, ако четем написаното от първия като анекдотче е наистина смешно и би могло да е приятно. Би могло ако не беше толкова тесногръдо и абсолютно невярно. За да е ясно предварително, аз съм един от онези провинциалисти, които по стечение на обстоятелствата избягаха от скуката в родното си място и се установиха в столицата, защото условията там са малко по-добри (никой от нас не е виновен, че де що има фирма в България иска да се намърда в София и само там се откриват работни места). Та ... отивам аз на няколко интервюта за работа (за последно ходих по интервщта преди около 2 години). Представянето на фирмите е прекрасно: ... 1. Ние сме много големи, работим с големи партньори, развиваме дойност в чужбина и прочее хубавини. Казват: Трябва ни човек с вашия опит и ще се отчитате директно на големия чужденец дето е шеф на отдела. Айде сега да поговорим за пари - 750 лева за първата година и след това ще мислим за увеличение. И аз нали съм навит на всичко си правя сметката, че с квартира, транспорт и родители на село единият пенсионер, а другият безработен от години на мен преди да започна да ям разходите ми са около 850 лева. Дали се договорихме, как мислите? 2. Институт със сериозна дейност, която е и доста отговорна. Преди интервюто са ми дали списък с литература, по който да се подготвя. Явявам се на интервю, което започва с изпит по английски език (ехааа, сериозна работа). Превеждаме сравнително лек юридически текст (аз съм инженер). Половината кандидати се отказаха ядосани, че изобщо се съмняват в способностите им (нямаха такива). Предавам си превода и след малко ме викат на събеседване. На една маса седят 5 (пет) сериозни дами и господа (приятни хора) и аз сядам на стола срещу тях. Разговаряме си приятелски в продължение на 15 минути с въпроси и отговори и пак става дума за пари (МАМКА МУ!!!). Парите са ... 450 лв бруто, ако вкараме и около 4 години предишен стаж с класовете ще дойдат чисти. Вярвайте ми, исках да работя там, ама ... нали съм селянин, сърце не ми даде. Това са два от примерите, които аз мога да дам. Мога още да кажа, че най-нископлатените длъжности (извън Студентски град, който все пак не е София) се заемат от столичани, които живеят на издръжката на мама и тате и си изкарват парички за дискотеката в петък без да има за какво да се грижат. Човек, който е можещ и знаещ и идва от провинцията никога не може да си позволи да подбива пазара на труда, а дори напротив. Хората като мен ви дърпат доходите нагоре и то не че много ни се иска ВИЕ да просперирате, просто не можем да си позволим да живеем в София с ВАШИТЕ доходи. Имам много за казване по темата, но ... преливане от пусто в празно. Поздрави и успех.