За по-младите Йосиф Кобзон е восъчният човек със странна перука и участия в събития на „Атака". За други е „гласът на СССР" и дори „съветският Франк Синатра". За Европейския съюз той е депутат от Руската дума и персона нон-грата. За България - възможност за доказване на връзката с Русия - независимо дали по линията на националистите или по линията на социалистите.
Кобзон е не само певец и депутат, но и човек, който винаги е бил лоялен на властта в Русия. За него санкциите бяха дори повод за гордост - „Плюя на техните санкции", каза със самодоволна усмивка певецът по руска телевизия, след като беше обявено, че достъпът му до ЕС ще бъде ограничен. Дори добави в друго интервю, че се чувства доволен и благодарен. Единственото му притеснение е, че няма да може да посещава дъщеря си и внуците си, които живеят във Великобритания, пише BBC.
И дори се заканва, че отново ще пее пред публиката си в Донбас и Крим - местата, с които Украйна се раздели след избухналите протести, прераснали във война.
Кой всъщност е Йосиф Кобзон?
Обикновено момче от еврейски произход, роден през 1937 година в малкия украински град Часов Яр, който се намира с Донецка област, израснал в Днепропетровск. Започва да пее в края на 50-те години, когато е войник в съветската армия. Постепенно се издига в йерархията на съветската музикална сцена и баритоновият му глас се оказва идеален за изпълнението на съветски патриотични песни. Неговите еврейски корени никога не са били пречка за развитието му, носител е на десетки музикални награди.
Изглежда така, сякаш е застинал в началото на 80-те години - предполага се, че използва ботокс, за да поддържа вида си. Освен това носи характерната си черна перука, въпреки че за всички е ясно, че това не е истинската му коса.
Кобзон винаги е бил близък поддръжник на комунистическата власт, близък до елита на СССР дори след разпадането на Съветския съюз. По времето на Леонид Брежнев се ползва с особено внимание и огласява почти всеки официален празник. Кобзон е „кръстник" и на малка планета, открита от съветски астроном. Освен звездната си музикална кариера, той е и постоянен депутат в руската Дума и член на управляващата партия „Единна Русия". Кобзон успява добре да съчетае политическите си връзки с бизнес и богатство.
Неофициално той е считан за приближен до руския бос на мафията Вячеслав Иванков-Япончик, който през 2009 година беше убит от снайперист. През 1982 година Япончик попада в затвора заради търговия с наркотици, но излиза предсрочно през 1991 година, защото за него се застъпват известни личности, сред които Кобзон. Певецът многократно е опровергавал да има връзки с организираната престълност.
Като върл поддръжник на Владимир Путин, Кобзон е поддръжник и на проруските сепаратисти. Той не само подписа декларация с призив за анексиране на Крим, но когато през 2014 година те се опитваха да си организират избори напук на правителството в Киев, Кобзон се появи пред възторжената публика, придружен от лидера на бунтовниците Александър Захарченко.
Естрадният певец се кичи и със званието „почетен консул" на самопровъзгласилата се Донецка народна република.
Докато за поддръжниците на комунистическия режим се прекланят пред таланта на съветския Франк Синатра, известен във всички страни от Източния блок, 77-годишният певец не е много харесван от западните държави. В САЩ например той няма право да влиза от 1994 година, защото въпреки че всяка година кандидатства за виза, многократно му е отказвана такава - не по политически причини. Властите извеждат аргумента за "вероятна причастност на Кобзон към незаконни операции с подлежащи на контрол препарати".
Моя страна, моя България
Йосиф Кобзон е коз в ръкава на националистите и социалистите. Като име, добило световна популярност по времето на социалистическия режим в България, той е обичан от по-възрастните, които свързват баритона с младостта си.
През 2007 година гостува в България по повод откриването на годината на Руската федерация и култура в България. Тогава пожела и да оглави турнето на Академичния ансамбъл за песни и танци при МВД на Русия. Той дори започна турнето за 70-годишнината си от България, изпявайки на български език "Моя страна, моя България", химнът на БСП "Една българска роза" и "Хей, поле широко".
Година по-късно, по традиция, придружи руския президент Владимир Путин при визитата му в София, по време на която двамата обядваха заедно с президента Георги Първанов. Той се гордее с приятелствата си в България, сред които това със заселилия се у нас руски бизнесмен Ованес Мелик-Пашаев, на когото често благодари в интервюта за български медии, че „пропагандира" руските култура и изкуство у нас.
Кобзон изрази подкрепата си и към друг руски „пропагандатор" - той закри предизборната кампания на „Атака" за евроизборите, пеейки заедно с лидера ѝ. Малко по-рано в същия месец той успя да изрази подкрепа и към другите, които трудно се отказват от братска Русия - БСП. Кобзон призова българските гласоподаватели да дадат вота си за неговия приятел - журналиста Александър Симов за евродепутат. Въпреки преференциите за 8-мия в листата, той не успя да влезе в Европарламента, въпреки призива от „гласа на СССР".
Като се има предвид, че наесен предстоят нови избори, кой знае какво ще измислят българските приятели на руския баритон. Ако дотогава санкциите към Русия заради кризата в Украйна не са отпаднали, Кобзон няма да може да изразява подкрепата си. Той ще е далечна планета, към която българските русофили да гледат с братска обич, а Запада - с недоверие.
