Преди време, по случай рождения ми ден, получих поздравителен адрес от министъра на културата. Знам, че не ви се вярва; знам, че в момента скубете коси в каква страна живеете, щом куцо и сакато получават подобни висши държавни отличия, но е факт - получих го.
Адресът беше напечатан на бланка с кремава текстура; принтерът - лазерен, не мастилено-струен (като схващането ни за култура); споменът ми дори включва воден знак с герба на министреството, но е възможно и да си въобразявам за това последното. Желаеше ми се крепко здраве и творчески успехи, а те и двете са неща, които не можеш с лека ръка да подминеш в списъка с житейски цели.
Отдолу се мъдреше подписът на самия министър. Или поне така си мисля, защото в такива моменти не допускаш да го е разписала секретарката му, името ти да е излязло в някаква екселска таблица, за която началникът не подозира, а ти да си в нея по силата на нечия забавна канцеларска приумица.
Сега когато и Криско се сдоби с подобна печатна чест, вече съм почти убеден, че тия неща министрите дори не ги четат, но навремето гърдите ми се изпълниха с гордост.
Да, и аз като вас не мога да се сетя за нито един културен министър, който да е бил на мястото си; всичките са един дол дренки. Обаче пратят ли ти подобна честитка, някак си по друг начин гледаш на тях. Ставаш една идея по-снизходителен, защото поне по отношение на важните културни персони този път не са се объркали.
Аз, за разлика от Криско, не проявих такова провинциално тщеславие, че да си пльосна поздравлението на стената във фейсбук, за да види народът висшето признание, но няма да крия, че написах благодарствено съобщение на министъра, който ми бе във френдлистата. Той така и не го видя, зает явно с подписването на други важни документи.
Години по-късно го мернах на живо на някакво събитие и му благодарих за шегата (понеже това винаги носи елемента на шега; не мислите ли, г-н Талев), а министърът ме погледна сякаш не знаеше за какво говоря, но се почувства поласкан. Те всички културни министри го умеят това.
Така приключи този славен момент в моята биография, от тогава се радвам на крепкото си здраве и творческите си успехи и с изключение на един упорит зъбобол (мъдрец, мисля) и няколко по-посредствени текста (което вие не спестихте да ми натякнете), пожеланията на министъра си действат чудесно върху мен. Друг поздравителен адрес от такъв ранг не съм получавал, макар че съм си все същия културно значим деец.
Сега: имам добра и лоша новина. Лошата е, че най-вероятно няма и да получа ново подобно послание поне до награждаването ми с орден Кирил и Методий (защото и там куцо и сакато се изреди); след патардията, която вдигнахме, министрите ще гледат под лупа на кого какво честитят и не накърняват ли усещането ни за справедливост по отношение на кремавите листчета и екселските таблици.
Добрата новина е, че и вие няма да получите. И с Криско беше дотам, това пък ви е бонус.
Обаче има нещо друго притеснително. В пика на така важния дебат кой заслужава да му се честити рожден ден институционално и кой не, се появиха не едно и две твърдения, че публикацията в профила на свидния ни рапър били фейк, сам си я направил на фотошоп един вид, колаж била. Моля ви за секунда да си представите картинката, в която бардът на народния бохемски речетатив сам колажира подобен документ и се пъчи с него пред игнорантната си малолетна и тотално лишена от вкус публика. Колаж, уважаеми, ко-лаж!
Не стига, че самото писмо до г-н Талев блика от несъзнавана ирония, ама ако се окаже, че сам си го е писал, бройте ме официално за най-големия фен на Криско. Понеже с един простичък фотошоп ще е шибнал звучен шамар и на министъра, и на снобарското обществено мнение и на себе си.
(Бел. р. Криско свали поста си с писмото от Фейсбук)
Ама не е, уви, не е колаж. За разлика от останалата ни култура, която е пълна с изрезки, залепени на някакъв фон и главният й проблем очевидно е коя изрезка къде точно да седи. И министъра се ползва със същото отношение - изрязан и лепнат в кабинета си; така го възприемаме. То и хип-хопът на г-н Талев е същият, поетичен напън, пльоснат с це двеста на претенциозен фон и обрамчен със съмнителни гърли.
Мисълта ми е, че в страна, в която културата само по себе си е колаж, поздравителните адреси на министъра, дай Боже, да са все в тоя дух. Ама пусто не са.
И все пак да пратиш честитка на Криско Талев е толкова смешно, че ако за момент спрете да се пенявите, истински ще му се разкикотите.
И ако имаме малко здрав творчески разум, няма да се целим с имена на културтрегери, които заслужават или не да са в екселски таблици на секретарки, а всички ще си спретнем по един колаж за рождения ден от името на министерството. И това ще е най-страхотният художествено-ироничен пърформанс, на който сме способни. Плюс това няма да има обидени, понеже до един ще имаме поздравителен адрес, а не е да не го заслужаваме.
А лично аз един ден ако стана (пардон - като стана) културен министър, на всички ви ще пратя по един колаж. Ама най-напред на себе си, защото и на мен, като на вас, ми е адски ценно министерското внимание.
