Държавата ликвидира същността на семейството, като му отнема правото да възпитава и образова децата си. Превръща го суровинен придатък, осигуряващ й биологичен материал, т.е. - деца. Това става чрез три закона: закона за образованието, закона за възпитанието (за детето) и за детското правосъдие.
Мисля си, че ние, българите, извадихме късмет с "прехода" - когато другите държави въвеждаха подобни законодателни безумия, нашите политици воюваха за разграбването и разпродаването на държавното имущество.
Това ни осигури време, за да се проявят резултатите от (анти)детското законодателство в "напредналите" страни. Ако сега, виждайки техния горчивият опит, допуснем това да се случи у нас - няма да имаме право да обвиняваме за нещастията си нито турският султан, нито съветската армия - ще сме си виновни само ние.
Трите закона, които за краткост ще наричам "за образование", "за възпитание" и "за детско правосъдие" се сглобяват един с друг и истинската им същност и резултатите от въвеждането им проличават едва след влизане в сила и на третия закон. По-рано тази година беше направен опит да прокара първия закон - за възпитанието, т.нар. "закон за детето".
Законът породи яростна буря от негодувание: противопоставяше деца на родители, а за арбитър помежду им позволяваше да се самоназначават чиновниците от СС (социалните служби) - хора без образование, собствени деца или смислен житейски опит, които получаваха безгранична и безконтролна власт да бъдат обвинители, свидетели на собственото си обвинение и експертни.
Под претекст за борба с жестокото отношение към децата, всяко прегрешение се наказва с висшата форма на жестокост към детето - раздялата със своето семейство. За да се задействат СС, според закона не се изискваха никакви обективни доказателства за насилие над дете: разрешаваше се след анонимен донос, посред нощ, без никакво разследване, да се изведат децата от което и да е семейство. Естествено, подобни действия нанасят на децата (а и на родителите) травми за цял живот.
Пред надигащата се вълна от протести (в година преди избори стават и чудеса) правителството отложи (засега) приемането на този закон.
Но дори и да бяха приели първия закон, той не би заработил преди приемането на ЮЮ (Ювеналната юстиция (Juvenile Justice) - закона за детското правосъдие. Докато родителите имат право на справедлив процес, право на обжалване на действията на СС (социалните служби) и достъп до независими свидетелства и експертизи, огромната част от отнеманията на деца биха завършвали с благополучното им завръщане при семейството.
С въвеждането на ЮЮ, под предлог за "специално", "детско", различно от масовото правосъдие, се отнема правото на родителя да води справедлив процес срещу произвола на служителите на СС. Едва тогава индустрията по отнемане на деца може да заработи на пълни обороти.
Но тези дни обществото ни ще бъде атакувано със също тъй страшния "закон за предучилищното и училищното образование". Вероятно се питате: какво против би имал един родител против образованието? А аз ще ви питам: какво общо имат училището и образованието?
Моля, не бъркайте възрожденското училище със сегашното. Когато нашите възрожденци са създавали училището, децата са се изграждали много в семейството и малко в училището. Училището е надстроявало, дозапълвало, оформяло и шлифовало изграденото в семейството.
Учителите са имали свободата да избират методите, темпото и поредността на преподаване съобразно учениците си. Учителите са били най-уважаваните хора, силни и пламенни личности, учители са били и Левски, и Ботев.
Ако се приеме закона за образованието, с който предстои да приемат в навечерието на нова година, (колко удобно - крайно неподходящо време за протести) социалните инженери от това правителство ще могат да се поздравят: България ще се сдобие със закон, на който Хитлер и Сталин могат да завиждат.
Дори фашистите и комунистите оставяха децата в най-крехката им възраст - до 7 години в ръцете на родителите им. Но такава милост на нашите деца им е отказана. Съгласно закона, децата ще се въдворяват в учреждения на 4, а за родените след септември - на 3 годинки. (Прецедент в Европа!)
Какво точно ще правят в тези учреждения, какви познания и умения трябва да постигнат, възможно ли е това да се прави в друга среда - не се упоменава. Законът не указва минимални резултати и пътища за постигането им - той урежда целодневното похарчване на времето на децата. Законът за образованието в частта му за предучилищно образование ликвидира възможностите на семейството да участва в изграждането на детето като личност.
При такава идеология, стояща зад закона, няма шанс училищното образование да е по-добре уредено. Ликвидирани са всички форми на образование, освен държавната. Частните училища, дори и да имат сапун и топла вода в тоалетните, но също са длъжни да се придържат към държавноодобрената програма за преподаване. Предстои домашното образование да бъде обявено вън от закона. (Не е прецедент в Европа - в Германия Хитлер също го е отменил!)
Какво толкова лошо има в държавното училище? Не, не е проблемът в училището, а в закостенялата тоталитарна идеология, изповядвана от управляващите ни законодатели. Вероятно трябва да им напомним, че хората са различни и децата са различни. Не само децата с различен генетичен потенциал, отглеждани в различна среда, но и децата в едно семейство са различни. Всяко се ражда със своя темперамент, характер и заложби. Те се развиват с различни темпове, ту бързо, ту бавно. Идеята за всички, толкова различни деца, да има една единствена програма за обучение е безумна.
Държавната програма може да бъде подложена на унищожителна критика. Критика заслужават методите на преподаване (с фаворитизиране на вербално-лингвистичният), разпокъсаността на материала и темповете на поднасянето му, възрастовата сегрегация, липсата на лично време и лично пространство, липсата на време за общуване между съучениците. Но критиката ни е насочена не към учебната програма, а към законодателя, който не допуска съществуването на друг модел на образование. Така ние, като общество, губим отправна точка за сравнение, нямаме възможност за избор, нямаме възможност да си формираме мнение, не знаем кой метод при какъв случай е добър, дали сме на прав път, или напротив - развиваме порочни практики и неадекватна грижа за децата.
Критика заслужава и финансирането на процеса: някакъв субект (държавата) с пари, придобити без съгласие (данъци) предоставя услуги (образователни) на цени под пазарните (дъмпинг). Ако се финансираха не училища (сгради), а резултати, постигнати в процеса на обучение, ако всички ученици получаваха финансиране на държавата - в равна степен или според резултатите, то цените на частните училища нямаше да са толкова далеч от портфейла на българския родител.
Щяха да се развият множество независими образователни институции, които да предлагат различни услуги срещу минимално доплащане, дори, поне теоретично, би било възможно съществуването на частно училище само с държавната дотация. Кому не би било изгодно това?
В цяла Европа частното и домашното образование са по-добре уредени, отколкото ще бъдат в България, след приемането на най-модерния закон. Вместо новости, ентусиазъм, разнообразие, възможности, от него ще лъхат деспотичност, закостенялост, тоталитарност. Проблемът, пред който сме изправени, е много страшен и не се състои в това, че децата ни няма да наизустят пълният максимум от енциклопедични факти, с които в училище ще им пълнят главите по вербално-лингвистичната метода.
Страшното е, че законодателите ни, погазвайки брутално всички демократични принципи, които прокламират, си присвояват целодневно от най-ранна възраст времето на децата ни, лишавайки ги от възможност да общуват истински, да натрупат собствен опит, да се развият, да пораснат. Защо те правят това? Не съм сигурен, вероятно - защото мислят, че най-добрият електорат са безмозъчните гледачи на телевизия. Но каквото и да мислят - това, което са намислили, не ми харесва!
