Сомалия е една от страните с най-голям процент душевно болни в света. В същото време здравеопазването й е напълно разрушено след годините на нестихващ конфликт - повечето пациенти не получават никакво лечение. Много от хората с психични разтройства стоят вързани с вериги - за дървета или в домовете си. Някои даже са затваряни в пещери с хиени. Един човек иска да промени всичко това.
"Той е полудял! Бяга! Оковете го!", крещи актьор по радиото - в ефир е рекламата на д-р Хаб. Сценарият е твърде познат в Сомалия - някакъв човек е обладан от духове и единствената възможност за семейството е да го вържат и да викнат шейха.
Докато младият човек протестира, се чува и глас, който се изправя срещу сомалийската традиция. Той призовава да заведат болния в клиника, където ще му помогнат без вериги.
"Доктор" или хиени
Д-р Хаб не е истински психиатър. Всъщност се казва Абдирахман Али Авале, медицински асистент, който след тримесечно обучение на Световната здравна организация е приел за своя мисия да лекува душевно болните. Твърди, че може да излекува всичко - от следродилна депресия до шизофрения.
Не звучи особено очарователно, но алтернативата са традиционните шейхове и билкари, които включват и откровено варварски методи в терапиите си. "Има вярване, че хиените виждат всичко, в това число и злите духове, за които хората смятат, че са виновни за лудостта. Затова в Могадишу ще видите хиени, докарани от шубраците. Някои семейства плащат по 560 долара, за да може техен близък да прекара цяла нощ с някое от животните".
Лечението струва повече от средната годишна заплата и е точно толкова брутално, колкото звучи. Смята се, че докато дере и хапе пациента, хиената прогонва злия дух от него. Не е рядкост душевно болният междувременно да умре. Особено ако е малко дете.
"Опитваме се да покажем на хората, че това е глупост. Като слушат рекламата ни, те разбират, че това е болест като всяка друга и се лекува с научни методи", коментира Хаб.
Психично болна държава
Неговата кампания е вдъхновена от инцидент, на който станал свидетел през 2005 г. - група от беззащитни психично болни жени били преследвани по улицата от младежи и никой не им помагал. В момента Хаб има шест медицински центъра из страната, които са помогнали на над 15 000 души. Това става в държава, в която официално има само трима практикуващи психиатри.
Нужда от специалисти определено има. По данни на СЗО, един от трима сомалийци страда или е страдал от психично заболяване (средно за света е 10%). В областите, които са по-тежко пострадали от войните, процентът е даже по-висок. Най-често посттравматичният стрес се съчетава със злоупотреба с наркотични вещества.
"Кхат е голям, голям проблем", обяснява Хаб за растението, което традиционно се дъвче от векове в Източна Африка. Страничните му ефекти включват тревожност и даже психоза. "Ние ги лекуваме, изписваме ги и след това те отново започват да ядат кхат. Понякога срещам едни и същи пациенти по 7-8 пъти".
Западните хуманитарни агенции работят основно по лечението и превенцията на заразните болести - не на последно място и защото резултатите идват по-бързо и след влагането на по-малко средства. В същото време Хаб твърди, че е оставен да се оправя с минимални ресурси, като лекарствата идват основно от неправителствени организации и частни фирми.
Културни особености
Понякога е трудно даже да се обясни на болния, че състоянието му изисква лечение. Психологическите проблеми по-често се обясняват от хората като физически такива - болка в главата, изпотяване, задух. Някои от концепциите за психиатричните заболявания въобще не съществуват в сомалийската култура - например депресията се обяснява като "чувството на камилата, когато неин приятел умре".
Затова и не е чудно, че италианската организация GRT е документирала случаи, в които член на семейството прекарва целия си живот окован.
Самият Хаб признава, че му се налага понякога да връзва пациентите си. Той разказва случка, която е показателна и за импровизираното равнище на цялата психична помощ в страната: през 2007 г. получил пратка флупеназин хидрохлорид, който лекува психози, но и повишава апетита.
В резултат прегладнелите пациенти избягали от медицинския център в търсене на храна. Напълно неадекватните хора стигнали до военен пост. Не се подчинили на заповедите и били застреляни.
Сизифовски труд
"Лечението на много пациенти отнема дълго време", разказва необразованият лекар. Въпреки липсата на външна помощ, той е мотивиран от мисълта за хилядите хора, които стоят вързани в домовете си. Трябват му обаче храна, гориво и медикаменти.
"Физически и психически, това е много тежка работа. Бях здрав, когато започнах, сега имам диабет. Плакал съм по телевизията, плакал съм на публични места, плакъл съм пред президенти. Даже и сега ми се плаче".
