Всеки септември милиони родители се опитват да намерят някакъв вид психологическа магия, за да превърнат загорелите от лятното слънце или зяпащи видео деца в книжни плъхове.
Съветите са евтини и добре познати: освободете тихо място за работа. Придържайте се към график за домашните. Поставете цели. Задайте граници. Не подкупвайте (освен в най-крайни случаи).
И проверете в класната стая. Дали стилът на учене на вашия потомък съответства на подхода на новия учител ? Или на философията на училището? Може би детето не е "добре вписващо се" в училище.
Подобни теории донякъде са се породили заради оскъдните изследвания на образованието, които не предлагат ясни напътствия.
Особеностите на учениците и стиловете на обучение със сигурност си взаимодействат; същото важи и за характерите и правилата у дома. Проблемът е, че никой не може да предскаже как.
И все пак има ефективни подходи към ученето
Поне за тези, които са мотивирани. В последните години учените, които се занимават с когнитивни науки, показаха, че няколко прости техники могат надеждно да подобрят това, което има най-голямо значение: колко научава един ученик при учене.
Откритията могат да помогнат на всеки - от четвъртокласник, изчисляващ суми в уравнение, до пенсионер, заел се да учи нов език.
Но те противоречат на по-голямата част от общоизвестните правила за добрите навици на учене, и не са особено възприети.
Вместо да се придържате към едно място за учене, простата промяна на стаята, където човек учи, подобрява запаметяването. Същото важи и за изучаването на различни, но свързани умения или концепции наведнъж, вместо стабилно да се концентрирате само върху едно.
"Знаем тези принципи от известно време - и е интригуващо, че училищата не ги възприемат, или че хората не ги научават на принципа на пробите и грешките", казва Робърт Бьорк, психолог от Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
"Вместо това продължаваме да поддържаме всякакви непроверени вярвания за това какво води до добри резултати, които са напълно погрешни."
Стилове на учене и преподаване
Да разгледаме тезата, че децата имат специфични стилове на учене: някои са "визуално учещи", а други слухово; някои ученици са "с лявоориентиран мозък", други - с "дясноориентиран."
В скорошен преглед на свързани с това изследвания, публикуван в "Psychological Science in the Public Interest", екип от психолози не намира почти нищо, което да подкрепя подобни идеи. "Контрастът между огромната популярност на подхода със стиловете на учене в образованието - и липсата на убедителни доказателства за ползите от него по наше мнение е шокиращ и притеснителен", заключават изследователите.
Същото е в сила и за стиловете на преподаване, казват учените. Някои отлични преподаватели подскачат пред черната дъска като персонажи от "Фалстаф" в летен театър. Други са резервирани до степен на свенливост.
"Все още ни предстои да идентифицираме общите черти между учителите, които създават конструктивна среда за учене", казва Даниъл Уилингам, психолог в университета на Вирджиния и автор на книгата "Защо учениците не обичат училището?".
Атмосферата има значение
Психолозите са открили, че някои от най-свещените съвети за навиците на учене са направо погрешни. Например много курсове за овладяване на умения настояват обучаващите се да си намерят конкретно място, стая за учене или тих ъгъл в библиотеката, за да си вършат работата.
Изследването констатира точно обратното. В един класически експеримент от 1978 г., психолозите са установили, че студенти в колежа, които заучават списък от 40 думи от речник в две различни стаи - едната без прозорци и претрупана, а другата модерна, с изглед към двор - се справят доста по-добре в тестове от студенти, които са учили думите двукратно в една и съща стая. По-късно изследвания са потвърдили тази констатация за най-различни области.
Мозъкът прави недоловими асоциации между това, което учи, и фоновите възприятия, които има непрекъснато, казват авторите - без значение дали тези възприятия са съзнателни.
Той например оцветява условията на Версайския договор с пустия флуоресцентен блясък на читалнята в общежитието; или елементите на плана "Маршал" с нефритената завеса на върбата в задния двор.
Принуждаването на мозъка да прави многобройни асоциации с един и същи материал на практика дава на тази информация по-стабилна мозъчна основа.
"Това, което смятаме, че се случва, е следното: когато външният контекст се разнообразява, информацията се обогатява - и това забавя забравянето, казва д-р Бьорк, старши автор на експеримента с двете стаи.
Смесеното учене
Разнообразяването на типа материал, изучаван наведнъж - например редуване на заучаване на думи от речник, четене и говорене на нов език - изглежда оставя по-дълбоки впечатления в мозъка, отколкото концентрирането само върху едно умение наведнъж.
Музикантите знаят това - техните репетиции често включват смесица от гами, музикални парчета и упражняване на ритъм. Много спортисти също редовно съчетават тренировките си с упражнения за развиване на силата, скоростта и уменията.
Предимствата на този подход към ученето могат да бъдат шокиращи в някои области. В наскоро публикувано онлайн изследване от списание "Applied Cognitive Psychology", Дъг Рьорер и Кели Тейлър от Университета на Южна Флорида учат група четвъртокласници на четири уравнения, всяко от които е за изчисляване на различни размери на призма.
Половината от децата учат, като заучават повтарящи се примери на едно уравнение, например изчисляването на броя стени на призмата, когато бъде даден броят на страните на основата, след което преминават към следващия тип изчисление, изучавайки повтарящи се примери за това.
Другата половина изучават смесени набори от задачи, които включват примери на всички четири типа изчисления, групирани заедно. И двете групи решават примерни задачи между другото, докато учат.
Ден по-късно изследователите дават на всички ученици тест върху материала, поставящ нови задачи от същия тип. Децата, които са изучавали смесени набори от задачи, се справят два пъти по-добре от другите, като ги надминават със 77 процента верни отговори в сравнение с 38%! Изследователите са установили същия резултат и при експерименти, включващи възрастни и по-малки деца.
"Когато учениците видят списък със задачи, всичките от един и същи вид, те знаят стратегията, която да използват, дори преди да са прочели задачата", казва Рьорер.
"Това е като каране на велосипед с помощни колелца." При смесените упражнения "всяка задача е различна от предишната, което означава, че децата трябва да се научат как да избират подходящата процедура - точно както се налага да правят в теста."
Тези констатации отиват и по-далеч от математиката
Те дори обхващат естетическото интуитивно обучение. В експеримент, публикуван миналия месец в списанието Psychology and Aging, изследователите са открили, че студенти от колеж и възрастни на пенсионна възраст са били по-способни да разпознават стила на рисуване на 12 непознати художници, след като преглеждат смесени колекции (разнообразна подборка, включваща произведения от всичките 12), отколкото след като виждат поред дузина творби от един и същ художник, след което преминават към следващия художник.
Откритието подкопава разпространената теза, че интензивното потапяне в една и съща тема е най-добрият начин да бъде овладян конкретен жанр или тип творческа дейност, заявява Нейт Корнъл, психолог в "Уилямс Колидж" и водещ автор на изследването.
"Това, което изглежда се случва е, че мозъкът възприема по-дълбоко моделите, когато вижда разнообразието от картини; той регистрира какво е сходно и какво е различно в тях - често на подсъзнателно равнище".
Специалистите по когнитивни науки не отричат, че старателното зубрене може да доведе до по-добри оценки на конкретен изпит. Но бързото натъпкване на информаци в мозъка е подобно на бързото опаковане на евтин куфар, както установяват повечето учащи - то задържа новия си товар за известно време, след което почти всичко отпада.
"При много ученици въпросът не е, че те не могат да си спомнят материала, когато преминат в клас за по-напреднали", твърди Хенри Рьодигер III, психолог във Вашингтонския университет в Сейнт Луис. "По-скоро е все едно никога не са го виждали преди."
Когато мозъчният куфар е опакован внимателно и постепенно, той задържа съдържанието си доста по-дълго .
Час учене тази нощ, час през уикенда, още едно занимание след седмица
Такива интервали подобряват припомнянето по-късно, без да изискват от учениците да влагат повече цялостни усилия за учене или да обръщат повече внимание, както са установили дузини изследвания.
Никой не знае със сигурност защо е така. Може би мозъкът, когато се връща към изучавания материал по-късно, трябва да научи наново това, което вече е възприел преди, преди да добави новото - и този процес се самоподдържа.
"Идеята е, че забравянето е приятел на ученето", твърди д-р Корнел. "Когато забравиш нещо, това ти позволява да го научиш отново - и да го направиш ефективно следващия път, когато го видиш."
Това е една от причините, поради които специалистите по когнитивни науки възприемат процеса на тестване - или практическите тестове и изпити - като мощно средство за учене, вместо просто като инструмент за оценка. Процесът на извличане на идея не е като ваденето на книга от рафта на библиотеката; изглежда, че той фундаментално променя начина, по който впоследствие се съхранява информацията, като я прави много по-достъпна за в бъдеще.
Рьодигер използва аналогията на принципа на неопределеността на Хайзенберг във физиката, според който актът на измерването на характеристиките на частица (например на позицията й) намалява точността, с която можете да знаете друга нейна характеристика (инерцията например): "Тестването не само отчита нивото на познание, но и го променя", твърди той - и за щастие в посоката на по-голяма сигурност.
Мотивацията има значение
Нито една от тези техники - промяна на средата за учене, смесването на съдържание, правенето на интервали между часовете за учене, самотестване - или всичко взето заедно - няма да превърне първокласен лентяй в отличен ученик.
Мотивацията има значение. Както и това да впечатлиш приятелите си, да влезеш в хокейния отбор и да намериш смелостта да изпратиш SMS на красивата студентка по социални науки.
"В лабораторните опити човек е в състояние да контролира всички фактори освен този, който изучава", казва д-р Уилингам. "Не е така в класната стая, в реалността. Всички тези неща си взаимодействат едновременно."
Но най-малкото когнитивните техники дават на родители и ученици, млади и стари, нещо, което мнозина не са имали преди: план за учене, базиран на доказателства, не на народна мъдрост от училищния двор или голи теории.
