Това видео е безумно, участниците в него са платени и фалшиви - и по никакъв начин не ме убеждават, че в гласуването има смисъл. Ето ви един съвсем уместен актуален коментар на клипа на Реформаторския блок, който разбуни „будната общественост" в социалните мрежи. Там е работата обаче, че не е оригинален.
Позволихме си да го заемем и адаптираме от коментарното поле под посланието на Лео Ди Каприо и компания от 2008 г. Или може би правилната дума е „изплагиатствахме" го. Кой знае, тези термини май важат само когато някой пробва да направи нещо положително.
Когато се репродуцира негативност никой никого не обвинява в нечестност и кражба. Плюенето винаги носи някакъв извратен белег на оригиналност, напълно непостижим за обекта, за който е предназначено.
Заиграването с терминологията от авторското право обаче е излишно. Разликата между това кога един продукт е интелектуална кражба и кога е умишлен цитат на вече съществуващ добре познат образец е деликатна материя и когато стане повод за субективни словесни упражнения, нещата съвсем се размиват.
В един момент се вторачваме единствено в това кой от кого взел идеята да изпрати смислено обществено послание, а не виждаме голямата картинка - че върху смислените послания никой няма монопол и колкото повече бъдат ретранслирани, толкова по-добре.
Големият въпрос при въпросния клип не е чия е идеята, а защо е хрумнала толкова късно на хората, които са я реализирали. Това дори не е упрек, по-добре късно, отколкото никога.
Защото Реформаторският блок, с всичките му чепати трески за дялане, все пак се опита да излъчи в пространството призив за насърчаване на избирателната активност, който адептите на оригиналността да подъвчат за удоволствие, докато останалите политически играчи като БСП, ДПС, ГЕРБ и Атака, с целия им креативен потенциал, не успяха да узреят за подобно нещо, пък било то и само като скромна задокеанска адаптация.
Всъщност така и никой не каза нещо за съдържанието на посланието. Слушаме единствено упреци за формата му. Което прави цялата дискусия формална, да не кажем повърхностно излишна. Но това не бива да ни изненадва, след като традиционно приемаме и изборите за една излишна формалност.
Да критикуваш формата е лесно. Царе сме в този жанр
Да обмислиш съдържанието обаче е далеч по-трудно. В това се крие реалната промяна. Включително и в политическо отношение. Между другото, Реформаторският блок търпи именно тук най-сериозната си критика - самата организация представлява много повече нова форма, отколкото ново съдържание. Но и това е нещо.
При останалите консерватизмът на формата само прикрива тоталната липса на адекватно съдържание. Или по-лошото: напълно го обезсмисля. Ето защо промяна в ГЕРБ, БСП и най-вече в ДПС е невъзможна. И идейната им импотентност си личи дори на нивото, че не знаят какво точно има смисъл да цитират. Или откраднат, ако предпочитате тази дума, макар че краденето не е точно от слабите им страни.
Но да се върнем на видеото, нали за него ни беше думата. Ако гласуването е важно, има ли значение как ще го кажеш на хората и колко пъти ще им го повториш. Или е по-добре да не говориш за това, за да не звучиш като някой друг? Внимавайте с отговора, въпросът е подвеждащ. Точно както и обърната психология на отрицанието, използвана като основа в клипа.
