С какво точно не се справят българските водещи?

Харесвам WEBCAFE!

Дори съм фен във Фейсбук! Обикновено чета новините и статиите за политика и икономика.
Преди няколко дни така се бях впечатлила от богатия речник, остър ум и впечатляващи хрумвания на един от авторите на сайта, че реших за още удоволствие да прочета още негови статии.
Така стигнах до няколко материала, писани за областта, която добре познавам - журналистиката (ще ме прощавате за мръсната дума).

Първо ми стана гадно, защото не бях подготвена за толкова голямо по размер непознаване на темата и в същото време за тоооолкова много поучителност и високомерие. После реших, че трябва да престана да очаквам, че ще срещна точно у нас задълбочени, сериозни и честни медиа-анализатори.

Няма ги в нито една сфера, защо трябва да ги има точно в моята. Реших да продължа да чета WEBCAFE новините и статиите за политика и икономика, (от които явно не разбирам толкова, че да страдам), но с едно на ум.

Минаха няколко дни, в които ненужната, глупава, създала ми много проблеми моя съвест, все повече ме тормозеше и ме подстрекаваше да ви пиша. Искрено се надявам, че след още 10-тина години в България тази мръсница ще се научи да мълчи и да не кара хора, които не ме познават, и на които ама нищо не съм си и помислила да направя, активно да ме мразят! Дано стане.

Моля ви, не ме мразете и вие, четящите тези редове - аз нямам никаква вина за това писмо. Онази гадина е виновна! Тъпата съвест, която реши, че може да помогне на някой, който ще поиска НАИСТИНА да разбере, а не само да демонстрира необятната си величина, коментирайки нещо, което не си е направил труда да познава.

Г-н Павлов, Вие сте автор на "Не могат да го вдигнат". Ако знаете само как се зарадвах на началото на материала Ви - казах си, най-накрая и някой друг е забелязал некоректното, разрушително опорочаване на благотворителността по двата частни национални канала.

Благотворителност, в която не вярват нито екипите за реализация, нито лицата на "благотворителността", нито излъчващите телевизии, още по-малко техните собственици. Всички те, вече изброени, очакват несретните зрители да разпознаят себе си и  благотворително да "помогнат" на себеподобните.

(Леко отклонение: Не се хващайте, колеги, на тази въдица! Нали не очаквате постъпленията от зрителските СМС-и и дори рекламите, излъчвани в тези "ШОА", да покрият бюджета на подобен формат или да обогатят някого?! Целите са много прозаични и конкретни - нашите медии са само перални, които знаещите се правят, че не забелязват, докато останалата част от "обществото" заплеснато обсъжда кой водещ колко е тъп или в по-добрия случай - изчерпан, и всички са доволни.)

Когато прочетох, г-н Павлов, твърдението Ви, че "българските водещи просто не се справят", ми се прииска да Ви погледна в очите и да попитам с кое точно не се справят? Вие познавате ли, ако не в дълбочина, то поне "първата лопата" на професионалните ангажименти на тези хора, ежедневието им?

Примерно какви са конкретните ангажименти на Анна Цолова в предаването, което анимира? Банална истина е, че телевизията е колективен труд. Това има много последствия за човека, когото го "дават по телевизора", особено когато той е неподготвен и примерно "озвездял" (на всички се случва в една или друга степен и преминава или не за различен период и с различни последствия; да озвездееш е човешко - кой не иска да е фактор и нещо поне да зависи от него, не е и трудно, това трябва да се издържи, да се преодолее - има цяла дисциплина вече в психологията - простете отклонението!).

Имате ли отговор защо покойният Боби Цанков беше наричан "журналист"? Защо Николай Бареков, който е удивително, възторжено невеж в професионално отношение и никога няма да Ви даде дефиниция за това какво е новина или още по-сложното: по какво се различава новината от пропагандата и, който едва ли се е приближавал до профилиран ВУЗ, е наричан от нашите медии "журналист" и сега му се поверява ТВ канал?

По какъв начин и на какъв принцип се реди програмата във всички телевизии? Защо Вили Сечкова от необразована водеща и събличащо се момиче стана виден продуцент? Нищо не е само политика, особено пък самата политика. Имате ли отговор защо Гала говори напоследък толкова невротизирано и отсечено, защо прилича на ниска мрачна облачност, какво става в душата й и защо?

Тя не беше такава - не помните ли?! Беше слънчице, тя е човек с опит и клишето "изчерпана" и по отношение на нея е неуместно! Защо игрите на късмета завладяват все повече телевизионно пространство? Наистина ли допускате, че хора като "Комиците" и т.н. не могат, не искат или не знаят как да направят истински интересен скеч като съдържание и реализация?

"Светлите примери", които сте дали в статията си, г-н Павлов, са от съвсем друго време, но дори не това е най-съществената разлика. По-важно е, че по "онова" време управлението, макар соц-ком, е било достатъчно просветено относно факта (или поне съветските му другари навреме са му наливали разум), че една от функциите на медиите е да бъде клапан на общественото недоволство.

Тогава интелигентните ни колеги са лавирали така: хем ДС-то да е доволно, хем малко истина на народа. (Споменавате и Бригита Чолакова. Помните ли как почина тя?) Сега ние живеем в нещо като времената непосредствено след 9 септември 1944-а (не съм им връстник, но съм чела доста) - управлява ни работническо-селска прослойка, която е принципен, убеден и смъртен враг на всичко просветено и можещо. Някога просветеното и можещото е било убивано или депортирано.

Сега е долу-горе същото, само че с леко различен нюанс, заради "хуманността" на епохата - не те убиват физически, само душата и достойнството на професията ти; не те депортират - ти сам си емигрираш.

Простете емоцията, която изплисках върху Вас, но успяхте да ме провокирате - комплимент откъдето и да го погледнете!

Простено да е и на Вас - аз съм една от многото водещи, които "за добро или зло не сте споменали", защото сме "много". Честно казано, вярвайте ми - абсолютно искрена съм - не виждам смисъла на живота си в това да оставя "забележителна диря" в каквото и да било професионално или обществено, освен в сърцата на хората, които обичам.

Не страдам от усещането, че управлявам светкавиците и никога не съм давала вечер отчети пред Вселената какво съм сторила за нейното добруване през деня. Пиша Ви, защото ми се иска да почувствате, да разберете и да съчувствате или поне да допускате, че не всичко знаете, или поне да се обадите, за да питате.

Някои от българските "водещи" заслужават това и сред тях има такива, които не си сменят амплоато, грешат като смъртни, понякога се учат от другите, понякога - от собствените си грешки, живеят така, както говорят, и винаги плащат сами сметките си.