"Невъздържаното сценично тщеславие на премиера е на път да му конструира пародиен образ и да разядоса всички съсловия. Ако е толкова велик, защо джобът ми е празен, се питат простосмъртните. За какво ми е това величие, за какво ми е тази красота? Така реалният Борисов пада жертва на идеалния Борисов. От каквото се прославиш, от това и ще погинеш. Няма по-рисковано политическо заклинание от заклинанието "Ние няма да ви излъжем, ние няма да ви предадем".
Това казва психиатърът и бивш депутат от ДСБ д-р Николай Михайлов в интервю на Веселин Стойнев в "Труд". Представяме ви част от него.
- До какво могат да доведат протестите - съсловни, потребителски, граждански? Могат ли и при какви условия те да станат и политически?
- Те са политически, доколкото разграждат авторитета на управлението. Бурната самохвална реторика на управлението се обръща срещу него по разбираем механизъм. Ако това управление не краде, откъде са имотите на Цветанов, а ако управлява по-добре от Станишев, защо цените растат? Упражнението по иконография на собствения образ не изписва вежди, а избожда очи.
Невъздържаното сценично тщеславие на премиера е на път да му конструира пародиен образ и да разядоса всички съсловия. Ако е толкова велик, защо джобът ми е празен, се питат простосмъртните. За какво ми е това величие, за какво ми е тази красота? Така реалният Борисов пада жертва на идеалния Борисов.
От каквото се прославиш, от това и ще погинеш. Няма по-рисковано политическо заклинание от заклинанието "Ние няма да ви излъжем, ние няма да ви предадем". Вярно е, че към днешна дата алтернативата няма име. Тези, чиито имена знаем, не са алтернатива.
- Винаги има нови мераклии да застанат пред амвона.
- Бедата е, че липсва пространство на гражданска взискателност и политическа сила, основана върху демократична културна традиция и отговорно лидерство. Става дума за фундаментален дефицит на гражданска и политическа цивилизованост. Все ще се намери някой балкански буфон да развесели лумпена или някоя мумия, повита с парцалите на прехода, галванизирана да мърда по посока на амвона. Какво от това? Сцената е пренаселена с бити реваншисти, с импотентни воайори на чуждия провал. Но има дефицит на хора, на мисли, на безкористност.
- Социологическите агенции отчитат постепенен отлив на електорат от ГЕРБ, който обаче отива главно в партията на негласуващите. Възможно ли е да се появи политическа алтернатива на управляващите, или тяхната безалтернативност ще се прероди?
- Част от негласуващите са безразлични, а някои осъзнават, че са в клопка. Разбират, че гласуването, каквото и да е то, осъществява прераждането, за което говорите, на новата политическа номенклатура. Олигархичната инфраструктура на официалната политическа власт не може да бъде разградена от този посткомунистически елит - тази илюзия трябва да бъде изоставена. Който се надява това да се случи, е умерено умен и със сигурност - блажен.
По-прозорливите имат яснота по този въпрос и отказват да съдействат. Отгатнали са, че не изборите сменят управлението, а управлението сменя изборите. Хората живеят с привидности и се черпят с илюзии, за да си спестят скуката или още по-радикално - истината. Така и с ГЕРБ. Само че тези, които дърпаха лостовете задкулисно, за да монтират това десноцентристко чудо, си живеят невредими във Виена и, мисля, в Сингапур. В София също. Вероятно мислят вече за алтернатива - новородена или преродена.
- Всички партии декларират желание да участват със свои кандидатури на президентските избори, но не бързат с номинациите. Това изчакване да не се похаби предварително собственият кандидат ли е, или на някои партии тези избори са им просто неудобни?
- Реалната политика е изчисление с отложена сантименталност. Всичко е възможно зад кулисите. Политическото време се ускорява от неудачите на управлението и задаващата се ескалация на социалните протести. Печелившият кандидат днес може да се окаже губещ утре. При това масово подслушване всеки един от обявените кандидати може да бъде пресрещнат с флашка, за да се яви на изборите като някакво посмешище, ранен и бинтован.
- Ако Бойко Борисов се кандидатира за президент, по-същественият въпрос не е ли кой ще е премиер?
- Ако ГЕРБ загубят президентските избори, Борисов е свършен. Ако се кандидатира, ще му бъде казано, че бяга от провала на своето управление горе в президентското укритие - упрек, който би увеличил шансовете му да се строполи отвисоко върху някоя от любимите му магистрали. Рискът е голям. Местните избори ще протекат по неизбежност с административен натиск и разточителство на държавни средства, в строг мутренски стил. Работата ще бъде, както споменах, жълта и кървава. Преносно кървава, да се надяваме. Гарант за законността ще е Цветанов, което, признавам, не успокоява, а плаши.
- Как ви се струва препоръката на премиера да садим картофи, ако сме недоволни от пазарната им цена?
- Мисля, че става дума за шедьовър. Напомня мадам Помпадур и нейните пасти. В кризата на агресивно телевизионно интервю, премиерът ни става екстравагантно простонароден, битово-предметен, пълен с идеи за оцеляване на обикновения човек. Припомня си предишния простосмъртен живот на момче от народа. Кофата с помия, картофите в пръстта. Посланието му е : горд съм да бъда като вас, бъдете и вие горди с мен, защото сме едно и също. Въпросът е дали има кой да се трогне.
- Кого може да трогне "автентичната десница"?
- Лидерите на десницата преживяха парламентарния вот за Борисов от страна на десните избиратели като ефект на прелъстяване, на случаен еротичен инцидент. Надеждата е да се върнат с разплакани очи и размазан грим при лидерите на "дясното", при съпрузите на автентичната десница. На "Кърниградска" и "Раковски".
Вотът за Борисов е разврат, вотът за тях - съпружески дълг. Сега живеят с мисълта за провал на ГЕРБ и преместване на вот от ГЕРБ към Синята коалиция. После се надяват на укротен Борисов и доминираща позиция на Костов. Тази схема има стойността на освежаваща илюзия и се прилага като средство за борба с дясното униние. Позицията напомня танц на хиени в романтично настроение.
- Кога проектът АБВ ще стигне до Г, Д, Е?
- Стана ясно, че амбицията на АБВ да наследи БСП е прекомерна. БСП е тежко деморализирана организация, но носена от архетип, от устойчив, исторически трениран предразсъдък. В представянето на учредителите АБВ излъчваше бюрократизирана скука и старозаветно социалистическо скудоумие, освежено от представители на мултипартийното ренегатство.
Идеята беше да преживеем тази гледка като струпване на будители, решени да ни върнат похитената от варвари България. Това, което будителите успяха да постигнат обаче, е да посеят съмнение, че варварите наистина са безалтернативни.