Българската Евровизия свърши. Да живее Българската Евровизия. Зрителите дадоха своя глас, битката между песните беше фрапиращо оспорвана, Софи триумфира, Лоренцо е щастлив. От преките ни наблюдения твърдо можем да заявим, че в съвременния свят трудно би могъл да се измисли по-подходящ конкурс от този. Заявяваме го без капка ирония и смятаме да го докажем в пет основни точка.
1. Безпрецедентна демократичност
Класическа музика, рок, народни ритми, оперни арии, метъл елементи, електронен саунд, хип-хоп, балкански мотиви, поп-фолк и още няколко, неизвестни на музиковедите течения се смесват в един общ музикален тюрлюгювеч. Изпълнителите варират от съвсем млади и неизвестни хлапета в търсене на първата си изява пред публика, през калени евровизионни бойци с опит и няколко щипки доайени на естрадата. Тук наистина всеки може да участва, друг е въпросът дали е нужно. Но ние така разбираме свободата, включително и творческата.
2. Европейска принадлежност
Международният характер на конкурса дава добра възможност да си сверим часовниците с останалите европейски и полу-европейски народи, които участват в него и да се убедим, че те произвеждат приблизително същия музикален сурогат като нас. Няма какво да се заблуждаваме - кипърци, датчани, украинци, чехи и т.н. предлагат напълно идентични посредствени парчета, в които няма нищо забележимо. И това ако не е добра новина. Останалото е геополитика. С което преминаваме към следващата точка.
3. Образователна стойност
Не, не просто опресняване на познанията по английски и идеи за абитуриентски тоалети. Евровизията е като курс по дипломатически връзки на Стария континент. Ако внимателно наблюдаваш преразпределението на гласовете на по-късен етап, веднага ще установиш кой кой е в региона, с кого е близък и кого не понася. Почти няма нужда някои да пее, за да знаеш кой ще го подкрепи. Чудесен начин да видиш кои са ти приятелите.
4. Всеобщо задоволство
Каквото и да си говорим, в крайна сметка всички са доволни. Тези които са участвали са щастливи, че парчето им е достигнало аудиторията, качили са се на сцена и са показали пред публика, че все още ги бива. Другите, които традицинно избягват конкурса, потриват ръце, че не са се излагали в надпревара с останалите. Известно недоволство се прокрадва само в онези, които са се смятали за фаворити, пък са изгубили, но и те скоро го преодоляват. Така че накрая всички са радостни.
5. Зрителят печели най-много
Голямият плюс естествено е за широките маси. Евровизията се сдоби със слава на проблематичен форум, което настрои аудиторията на любимата й вълна - да мрънка и критикува до насита. Като се има предвид, че това е националният ни спорт, един песенен конкурс, който ни дава повод с нескрито удоволствие да го направим на пет стотинки съвсем не е лошо нещо. Напротив - дай Боже повече такива.
