Тази статия на CreatiVU събира в себе си минимална част от българския (непризнат от речника ни) колорит.
Пиша статията от София (неслучайно) - мястото, където "софиянецът" е митично създание, всеки си има село, а по празници населението спада с две трети.
И така, по същество. Търсих, рових се, говорих, обсъждах, припомнях си, спорех и така, след едни дълги 20 минути имах списъка с 10-те култови български думи, които, макар да липсват в писмения ни речник, са се вкоренили дълбоко в разговорната ни реч.
“Крокозъбелът” е митично градско-селско създание, което най-често се подвизава под облика на нелицеприятен човек с невъзпитано поведение.
Тази (на практика универсална) дума има способността да се използва на мястото на всеки един предмет (или част от такъв) , който може да се побере в дланта ви.
Дума, също така позната като “ужким”, “белким”, “санким”.
CreatiVU успя да “сколоса” във Photoshop тези картинки, за да ви презентира подбраните култови думи от българския език по-лесно/интересно.
Използва се главно за малко дете.
Паралелно с еднорозите и русалките, “кукундрелите” имат характерен външен вид и се разпознават дори само по силуета им.
Също така се използва като “карам кола/колело”.
Подобно на “фърфалак”.
Подобно на “джунджурийка”.
Ами не, не е това целта, чоджум. Целта е да се покажат 10 думи, които ги няма в речника, и тя е изпълнена горе-долу наполовина. Оправянето на настроението ТИ е само косвена жертва. Та в резултат - статията е малко смръцафръцана, ама нейсе.
фръчка - от на "баба ти фръчката", софийски лаф биджит - няма го в никой речник, от средното дунавско поречие
Можеше първо наистина да проверите речника, за да видите, че половината думи са там.....
за статия на лингвистична тематика да бяхте си проверили правописа.....
Тази синя слива е червена, защото е зелена.
... съпикясах са най-накраа, мааму стара! ... съпикясай са - сещай се, поправи се...