Най-голямата драма по Гергьовден се оказа избягалата булка на Митьо Пищова. Почти всички национални газети отразиха провинциалната сапунка, та нямаше как да я пропусна, колкото и безкрайно безинтересни да са ми главните герои в нея.
Защото, извинявайте - ама кой е този Митьо Пищова и защо непрекъснато ми натрапват гнусното му присъствие? Не е ли редно в медиите да показват някакви хора, които са направили нещо значимо - пък дори то да е значимо престъпление, а не задължително нещо добро? Какво точно е достойнството на този затлъстял типаж - май с психически отклонения, че трябва да чета за него във всеки вестник, който реша да отворя, да го гледам по националните телевизии като скъп и важен гост?
С какво той може да ме просветли? Защо да си изгубя пет, десет или двайсет минути, за да науча новини за живота му? Защо да плащам пари, за да си купя нещо, което ми разказва за него? Каква ми е ползата от това?
Да е само той - с мед да го намажем. Но по екраните и страниците шестват и цяло стадо втръснали и напълно непотребни ерзаци, които някак си ни пробутват за любопитни и интересни. Ефирът е затлачен от тяхното присъствие и те си ходят редовно по шоу-програми и сериозни предавания рамо до рамо с министри, артисти, интелектуалци и някакви други смислени хора.
Безспорна главна мажоретка в това фрийк-шоу е споменатият вече г-н Пищов. Журналистите, които го канят за интервюта, не осъзнават ли, че когато този човек казва, че "порел жените като риби и ги тъпчел като агнета", това не е смешно, а ужасно обидно за жените? А разказите му за неговия "питон" не забавляват нормалния човек, а предизвикват чисто, неподправено отвращение.
В кривите огледала на медийната популярност
Г-н Пищова си има сериозни подгласници в кривите огледала на медийната популярност. Едни от най-неприятните и напълно непотребни известни люде са Митьо Крика и неговата руса съпруга, чието име не помня, но тя обича да се представя като интелектуалка и някакъв вид творец.
На тези двамата освен че им разгледахме подробно дома и изслушахме всичко, което не ни интересува за личния им живот, ни се наложи и да ги търпим в ролята им на коментатори за важни обществени явления.
Тези хора със съмнителен интелект не могат да произведат ни една мисъл, достойна за тиражиране, но непрекъснато някакви журналисти им искат мнението за какво ли не.
Там някъде край тях се нарежда и семплото интелектуално обаяние на прочулата се покрай едно реалити шоу Руслана Попова. Подобен сочен сеир е и някоя си Диди Дрангова, известна с това, че е партньорка в живота на някакъв певец. С абсолютно нищо друго. Тя също е пръв експерт по въпросите на жените, брака, децата и каквото там са намислили поредните безидейни сценаристи и водещи на развлекателни предавания.
Един напълно излишен в медийното пространство образ е и г-н Ицо Стоте Манекенки, неприятно изглеждащ чичка, който е разпитван наляво и надясно как си плаща на млади златотърсачки, които могат да са му дъщери, за да спи с тях. Ако искат да ми го пробутат за българския Джордж Клуни - номерът не минава.
В същата парадигма на секса
Оставаме в същата парадигма на секса като препитание и ето я и безкрайната кохорта претендентки, известни като руси и черни Златки, Гонзовици, Николети Лозанови и прочее много, много глупави женици с вулгарен сексапил, които дебнат из засада футболисти и някакви други хора с добро материално положение, показват си вторичните полови белези и никога не е ясно защо мнението им е важно, за да звучи в национален ефир. Изобщо, ама изобщо не ме интересува какво мисли девойка, чието най-голямо постижение е, че е спала с някого или си е снимала гола
И така стигаме до "творци" като братя Неделчеви (прочули се с откритието, че от икебана дървесата ги боли); Андреа (прочула се с това, че е единствената певица в света, която не знае от коя страна се ползва микрофона); Сашо Дойнов (който си мисли, че прави сатира, но всъщност създава обикновено просташко шоу, защото за сатира се искат акъл, талант и оригиналност, а това, което той прави, вече сме го виждали от Кулеков и Бойчев, когато наистина беше сатира).
Както и някакъв човечец Еленко Ангелов, (дали не страда от параноично разстройство), който има теория на конспирацията дори за цъфтежа на дърветата през пролетта. Или пък националиста Боян Расате, който проповядва откровена омраза и престъпна, отречена от историята нетолерантност.
Но очевидно разпространителите на тези човешки проекти ги смятат за ужасно забавни и значими. За разлика от нас, потребителите, които не можем да се начудим защо някой е решил, че това ни интересува.
Телемаркетинг за шарлатани
А темата за врачките, магьосниците, гадателките, предсказателките, пророчиците, посетените от извънземни, разговарящите с чужди цивилизации или директно със самия Бог и прочее "Досиета Х" изобщо дори не ми се подхваща. Защото тези прояви освен че са безвкусни, са според мен и престъпни. Чист неправомерен телемаркетинг на ненаказани измамници и шарлатани.
Целият този цирк нямаше изобщо да ме притеснява, ако беше ограничен до таблоидите и светските канали, които никога не бих чела и гледала. Ще ми се да има един български "Гардиън" и едно българско Би Би Си, на които да разчитам да ме осведомят, да ми анализират действителността и да ме научат на нещо.
Само че такова животно у нас няма и гореспоменатият цирк ме дебне от засада от всеки информационен канал, от който мога се осведомя какво става в страната. От всички големи уж сериозни национални вестници, от националните електронни оператори, уж получили лиценз, за да информират, образоват и показват смислени новини.
Понякога - и то все по-често, пробива и в обществената телевизия, която се издържа от данъците ни. И на която разчитаме да не се влияе от комерсиалното, а да прави скучни, но важни дебати, публицистика и разследвания, обясняващи процесите в държавата. А не да залага на сеира, гротеската и скандалното.
Всичко това ме кара да започна сериозно да се съмнявам във вкуса, образованието и професионализма на хората, които градят общественото мнение в страната. И понеже имам някаква представа как се създава телевизионно предаване у нас и как най-често се списва статия дори в уж сериозен вестник, разбирам и как се е случило това объркване.
Тези напълно излишни медийни звезди се натрапват непрекъснато на вниманието ми, защото си другаруват с журналисти. Тук виновните са журналистите, от които се очаква обективност и читава преценка кое е важно и интересно за публиката, а не излагане на показ на приятелския им кръг. Който на всичкото отгоре не е и много за показване.
А като се замисля как хора с подобен вкус ми поднасят новини и анализи за политика, икономика и култура - и направо ми става страшно. Най-вероятно всичко пак е на приятелска основа. Едни и същи дежурни коментатори, едни и същи подставени лица, пробутвани ни за герои.
В България покрай тези знаменитости да си известен вече е обидно, не е постижение.
Пищова не си заслужава приказката, но @българолюб ти като говориш имаш ли лична представа или приказваш, каквото ти дойде? Гледам няколко часа BBC на ден от много години, предпочитам Economist пред Guardian, но манипулации ... разбира се че всяка медия оказва влияние на потребителите си, но не съм видял други освен тези от Острова да полагат толкова много усилия да не натрапват определено мнение, нагласа или мироглед. Няма да ти се отрази зле да смениш малко диетата и да пробваш сам преди да отсъждаш тежко. Точно празнотата на българските медии ме накара да се откъсна от тях почти напълно дори и когато пространствено сме наблизо. Не че съм поклонник на някого, наш или чужд, но "човек е каквото яде" в повече от прекия смисъл, а аз не искам да съм това, което ме прави българската преса и телевизия. Това, че въобще подобна статия се публикува вече е отстъпление - признаване на феномен, който заслужава единствено игнориране. @My Majesty, Your majesty, I cannot grasp the reasoning, if there is any, behind your attitude toward the so called normal countries. There are no normal countries, the very name you are giving them implies some kind of a standard, some way to be - single fashion we shall all follow. Are you sure the normality of a sentient being can be described as an uniform behaviour? Its a diminishing thought - to measure intelligence by its ability to adhere to certain predetermined routine or lifestyle. I cannot make peace with such a thought. Perhaps our Bulgarian mistake is exactly the opposite - we are franticly trying to be "normal" while our nature is anything but "normal". I am not going to stop repeating that - we will never see the end of the tunnel if we are unable to face our own demons. The truth about us (The Bulgarians) is we are defined not by our unity, but by our extreme and sacred egoism, not by our ability to join causes, by our lack of capacity for obedience and our undying wish to be the best there is. We simply misuse a gift no other nation has. Our language is irrelevant, our history is mostly a delusion and our state is an illusion we cling to, fearing the demanding nature of the freedom. Be as it may, we are also incredibly selfish, capable of unthinkable amounts of work just for the sake of proving something unimportant to ourselves, unable to believe for serious in anything but our own personal superiority, able to see deep and understand unimaginable amounts of complicated machinery, theories and what not providing we can shelve our constant social discomfort. Yes, it is so, my coworkers (wherever and whenever I worked with others) are not stupid, but they are preoccupied with hiding the fact that they may not know something however small, tirelessly trying to keep their standing in the small or bigger team and neglecting their work and personal development in second place only because they fear the society will punish them somehow if they are not perfect. Working with Bulgarians has a trick - one needs to crack this barrier and force those poor souls to use their incredible intelligence for something useful and it is doable. Still, we prefer the comfort the wrong goals give us - it just makes us all look stupid together and regard him/herself as genius privately behind the doors of his or her mind just because we all know deep inside that there is nothing normal in so much normality. What am I talking about? Isn't it clear already? We are anarchists the pure bred anarchistic breed of the human kind, but we are somehow convinced to think it is a bad thing, but is it?
@авторката Не знаех, че има разлика м/у провинциална сапунка и столична сапунка. Но явно е задължително да се тупнеш в гърдичките. То като друго не му остава на човек... Има доста верни неща в текста, ама на омразата, която се лее от него, малко й остава да те удави. На някои от "медийните герои", върху които така миризливо се изсра не можеш да им стъпиш на малкия пръст @останалите хейтъри Завистта и злобата ще ви погуби, хора!
Тъжното е, че нещата не стоят така както си мислят софиянците - Град София , провинция България ...Тъжното е, че всички сме точно в най-дивата провинция с такъв елит ...Културният центът на България е отдавна погребан някъде и буди далеч по-слаб интерес от тракийските светини, в които все се намират поне един двама иманяри да ровичкат със зурлите си . А колкото до останалите хейтърите и завистта . Милата ни родина е може би единствената страна, в която те нарочват за завистник , когато наречеш някой с истинското му име ... Да кажа на клоунът "клоун!" или на курвата - "курва", не е признак на завист, а на трезва мисъл. И именно хората , които все още са способни правят това са голямата пречка за народното щастие . Само ние сме тези , които им пречат да станат звезди . Защото знаем , че са просто прасета с корони.
Г-н MacCallister - впечатляващ коментар!