Ако човек следи световните новинарски агенции на езици, различни от българския, е трудно да не му направи впечатление един факт: че в последно време "гей новините", или както ще ги наричаме за по-изчерпателно "ЛГБТ новините", в последно време придобиват популярност както никога досега.
Във Великобритания законът за разрешаване на гей браковете вече мина през Камарата на представителите, беше одобрен от огромно мнозинство и продължи пътя си към Камарата на лордовете. Този успех се дължи на месеци дебати, неотлъчно отразявани от световни и британски медии.
Във Франция ЛГБТ браковете и тяхното обществено обсъждане раздели страната на две и изведе десетки хиляди хора по улиците, за да защитят своята позиция - била тя "за" или "против".
В момента текат обсъжданията на закона за въвеждане на еднополовите бракове във френския парламент (чиято долна камара ги одобри в крайна сметка - виж вдясно, бел.р.).
В Русия, от друга страна, преди няколко седмици държавната Дума одобри на първо четене закон за забраняване на всякаква "гей пропаганда" сред малолетни, в това число всякакви обществени прояви, образователни или други материали и т.н.
В Европа и отвъд гръмнаха новинарските агенции при тази новина, а анализите се трупат. Но не и в България.
Това са само три примера на огромните промени и турбуленции, които са се случили в последно време, и то само в границите на Европа, във връзка с ЛГБТ гражданите. И същевременно в българските новинарски сайтове не видях никъде нито една от тези новини да е не само водеща, но дори и да присъства някъде там, към края на хрониката на деня.
Този европейски "мейнстрийм" на ЛГБТ новините не само че не се споделя в България, той съзнателно се пренебрегва. Освен по време на Прайд, разбира се.
Всяка година от известно време насам, със затоплянето на времето в българското медийно пространство надвисва ЗАПЛАХАТА от поредния гей прайд, организиран в София.
Е, тогава какво чудо настава... Църквата клейми, политиците се дистанцират, от общината мрънкат, националистите призовават към открита агресия, шепа активисти се защитават, социалните мрежи се задръстват от мнения и всеки е прав.
Едно и също всяка година. И това трае в най-добрия случай няколко седмици, защото в България всяко чудо е за три дни. А познайте какво - конструктивен социален диалог не се води за три дни. Конструктивен социален диалог се води целогодишно, с помощта на медии, които отразяват новини от различни сфери с цел обществен диалог и информираност.
В България темата за ЛГБТ гражданите е зациклила в порочния кръг на ежегодните прайдове. В никакъв случай не твърдя, че прайдът е нещо лошо - напротив, дори и едномесечния бум в публичното пространство, който той предизвиква, е нещо.
Но е крайно време и българското общество, и най-вече българските медии, чиято дългогодишна практика за съжаление е да търсят скандала и само скандала - да разберат, че така година след година със спонтанни избухвания по време на прайд не се прави социален диалог.
ЛГБТ гражданите са неразривна част от обществото, а техните права и проблеми са там, в публичното пространство. Независимо че за тях се заговаря само по веднъж годишно.
P.S. от Webcafe.bg
От вътрешен документ на Associated Press става ясно, че световната информационна агенция употребява понятията "съпруг" и "съпруга" само за хетеросексуални двойки. "Нашето гледище (когато става въпрос за отношенията между хора с хомосексуална ориентация - бел.ред) е, че подобни понятия трябва да се използват в съдържанието на АП само, ако са възприети от самите хора, за които става въпрос или с директни цитати от тях.Като цяло АП използва думите "двойка" или "партньори", когато става дума за фактическо съжителство или еднополов брак", пише в бележката.
Тя предизвика множество коментари в американските медии, които отбелязват, че на все повече места по света еднополовите бракове имат същата законова тежест, както и тези между мъж и жена. От друга страна, "партньори" е възприето да се наричат хора, които имат интимни отношения, без да са встъпили в брак.
От АП настояват, че в случая не става въпрос за хомофобия, а просто искат да бъдат "възможно най-прецизни".
Не разчитай на никого да на(оп)прави света ти. Казах , че не се подигравам с теб. Има дълбоко значение на всяка дума , отвъд всяка етимология . Всяка!- дума и ет.ц. Стигнала съм до измишлението , че накрай света ще разберем любовта. Дори нямам такива претенции... Остава музиката: http://www.youtube.com/watch?v=ZZikoGwilA8 Лека , и не ме псуй много - аз съм еднаовца
Едно време бях кръчмар. Понеже бях млад и агресивен, успях да направя за известно време най-доброто заведение в квартала. Бяха времената на мутрите, а аз ги изкарах без да си сложа лепенка "Обектът се охранява от...". После обаче станах толерантен. Например към просташкото поведение. Не хванах тоягата при появата на първия. И затова той си доведе компания. Малко по-малко простаците останаха единствените посетители, останалите просто отидоха другаде, където проявяваха по-малко толерантност към различните. След 10 г., като най-трудните успях да преживея, трябваше да затворя поради липса на клиенти. Като истински българин, обвинявах правителството, обстоятелствата, кишата, ... , но не и себе си. А виновен бях аз, виновен за това че допуснах да избягат клиентите, виновен за това че бях толерантен, когато не трябваше да съм. След това станах наемен работник. Бях толерантен към шефа. Той ме товареше все повече и повече, без това да се отразява на заплатата ми. Бях толерантен и търпях. Търпеше и заплатата ми, все на същото положение. На жена ми обаче, нещо не и харесваше ситуацията. Аз и обяснявах, че трябва да съм толерантен към положението във фирмата, тя обаче не искаше да ме разбере. И ме принуди да си търся друга, по-добре платена. Когато казах на шефа, че напускам, той само дето не ми свали звездите от небето. Обещаваше какво ли не за да остана, аз обаче не проявих толерантност и напуснах. На следващото място трябваше да съм шеф. Трябваше да съм лош и да не ме интересуват проблемите на работниците. Аз обаче бях толерантен. За всяка тяхна грешка намирах обяснение и извинение. И ги защитавах. Те за благодарност правеха още по-често грешки и си вършеха работата през пръсти. Казано по нашенски - качиха ми се на главата. А аз отнасях негативите. И пред шефа и пред възложителите. Докато в един момент си казах "баста". И станах нетолерантен. Разбрах, че когато си добър, ставаш слаб. Разбрах, че колкото повече обясняваш, толкова по-малко те разбират. Разбрах, че колкото по-човешки се отнасяш към другите, толкова повече негативи получаваш. Както се казва в една поговорка "Няма ненаказано добро". Странно положение, алогично, трудно разбираемо за мен, но факт. И нещата се оправиха. И за работата и за фирмата и за мен в частност. Така стигнах и до разбирането за малко морков и голяма тояга. Потвърждение на моите изводи ми дава и човешката история. Там винаги правото е на страната на по-голямата тояга. Колкото по нетолерантна е била дадена държава, империя, раса, толкова повече е успявала. Дайте ми пример, където толерантността и разбирането на различния е победила? Може би Ганди? Дали? Виждам как бялата раса, която винаги е разчитала на тоягата, винаги е побеждавала и налагала господството си, в момента се самоунищожава. Защото стана толерантна към другите. Към другите нрави, към другите култури, другите религии. Към обратните, към абортите, към наркоманите и към пияниците. И другите ще я превземат. И унищожат. Такъв е закона на природата. Доказано е. А ние ще помагаме и ще се радваме. Защото сме толерантни.
Много е кофти да си педераст или лесбийка от "лесбийки педали транссекусуални и всякакви извратеняци". Страната се тресе от протести, готви се смяна на политическия модел, а те страдат, че не им обръщат внимание. Отвратителни хора, от-вра-ти-тел-ни. По-противни сте от стадо комунисти или глутница национал-социалисти. Светът е пълен с нормални педерасти и лесбийки, хората си живеят мирно и кротко живота, работят, общуват, без сексуалността им да се превръща в смисъл на живота им, но не и от сдружението с многоцветното знаменце... Вие не сте хора, не сте ...