Жената, на която се възхищавам

Жената, на която се възхищавам...

Разбира се - мама. Затова, че пораснах обичана и че научи и мен да обичам. Затова, че винаги ме подкрепяше и вярваше, че ще сбъдна мечтите си. Искаше ми се да можех да й го кажа.

Възхищавам се на баба. За мъдростта й. За силата, с която понасяше най-тежките удари на съдбата. За достойнството, с което живееше бедността си.

На другата ми баба. Затова, че всяка зима, когато отивах при нея, за мен имаше нови терлички, в които беше вплела обичта и добротата си. И за най-вкусната пилешка супа на света.

На майката на съпруга ми. Затова, че ме прие като своя дъщеря. Затова, че винаги намира с какво и как да ми помогне. За всичко, което научих от нея.

На дъщеря ми. За лъчезарието и добротата й. За това, че не ми се сърди дори когато съм несправедлива в упреците си. Че мисли, че съм най-добрата майка на света.

На приятелката ми. Затова, че винаги има време и място в сърцето си и за моите болки.

На съседката - защото знам, че винаги мога да разчитам на нея.

На жената, която чисти кафето на градския пазар - за това, че всяка сутрин я виждам усмихната.

На една суданка. Виждах я да продава дребни неща върху един чаршаф на земята на арабския пазар. Позата и погледът й излъчваха достойнство.

На една непозната, която срещнах вчера - за начина, по който изглеждаше.

Възхищавам се на Жената.