Не, това не беше най-ярката новина през седмицата. Не беше даже новина от тази, а от миналата седмица, но поразява с две неща, които водят до един извод, и този извод се нуждае от коментар.
За пореден път се заговори за реформа на книжовния език, като сега поводът е някакво протичащо и в момента "безпрецедентно" научно изследване на тема "Мястото на съвременния български книжовен език в рамката на националната идентичност" и се провежда от Института по български език при БАН, Института за икономически изследвания пак там и Софийския университет. Засега още не се знае какви ще бъдат реформите, защото резултатите от проучването ще кажат, но са ясни принципите, по които те ще бъдат проведени:
1. Национална идентификация и 2. Удобство на ползващите езика с минимизиране на опасността те да изпаднат в положение на явна неграмотност.
Или иначе казано, да имаме такъв книжовен език, който хем да храни националната ни гордост и в него да отеква тътенът от копитата на Аспаруховата конница, хем същевременно да бъде простоватичък, тъй че да не допускаме много правописни грешки, всички да изглеждаме грамотни и да не се излагаме пред чужденците.
Ето това са двете потресаващи тенденции - патрЕотичност и вулгаризация, които пък водят до единия извод: пак не знаем за какво става въпрос.
Езикът не може да бъде разглеждан единствено "в рамката на националната идентичност". Да, според теорията (вкл. и марксическата) той е един от белезите на нацията заедно с територията, културата, икономиката и т.н., но много повече от това езикът е системата от понятия, с които мислим, човек мисли с понятия, а понятия се създават и обменят чрез думи.
Тоест владеенето дори само на майчиния език не е толкова повод за куха гордост от някаква национална принадлежност, колкото необходим инструмент за всякаква мисловна дейност, дори и най-битова.
Що се отнася до това, че езикът трябвало да бъде удобен и лесен, то най-трогателна е грижата за публичната администрация. Видите ли, чиновниците изразходвали много енергия за справки как се пише едно или друго и така губели не само времето на данъкоплатците, но и собственото си самоуважение. Затова изследването се базирало главно на фокус групи - всеки да си каже как му е удобно да говори и пише, пък БАН ще сумира и ще изкове норма. Добре че поне Наказателният кодекс не се прави след допитване до фокус групи!
Да, речта трябва да е удобна за всяка ситуация, в която се използва, и понеже има много ситуации, в които се използва реч, затова има разговорна реч, сленг, жаргон, арго и т.н. Те са достатъчно удобни и вършат добра работа.
Книжовният език обаче е нещо друго.
Иначе днес ще освободим администрацията от правилото на пълния и краткия член, утре ще ни дожалее още повече и ще премахнем родовете на съществителните, а после, кой знае, може да отпаднат и глаголните времена.
Всеки официален език на национална държава, наричан обикновено "книжовен", е повече или по-малко изкуствен, защото изкуствени са и нациите. Формирането на италианския, например, започва с дръзновението на Данте и Петрарка и завършва криво-ляво с разпространението на телевизията през 50-те.
Испанският пък е поверен на кралската академия, както подобава на всяка имперска норма. Така се ражда Кастилската норма. На Балканите националните езици се коват припряно в края на 19-и век, защото вече изоставаме от света. Тези езици също са изкуствени. Достатъчно е да погледнем нашата възрожденска литература и граматиките си от онова време, за да видим как нервно са текли процесите.
Ами гръцкият език, ами сръбският? За румънския да не говорим, че той е създаден почти ex nihilo. Понеже очевидно и тогава, както и днес в БАН, са гледали на езика главно "в рамката на националната идентичност", младите нации са се нуждаели спешно от собствени официални езици със свои правила и са ги ковали с камъни и дървье.
Но сега времената са други.
Днес въпросът пред книжовните норми трябва да бъде дали всяко модерно движение на разговорната реч моментално трябва да се кодифицира, или да се поддържа един, както щете го наречете: висок, официален, книжовен, консервативен език, който да дава насоки и да показва ниво.
Нещо като висшата мода и конфекцията - малцина носят откотюр, и то рядко, но без висшата мода, която чертае посоките и налага трендовете, конфекцията става съвсем долнопробна. Както висшата мода влияе на конфекцията, така високият книжовен стил влияе на разговорната и професионалната реч. Писмената реч трябва да тегли устната нагоре, а не устната да дърпа писмената надолу.
Ако някой човек владее високата реч, то може да говори и като каруцар, но това ще си личи.
За човек, който владее книжовната реч, приемаме, че е културен, интелигентен, способен да свързва понятия и да оформя мисли. За такъв човек казваме, че е "грамотен".
Формалният белег на грамотността е правописът.
Смеем се на "сютюен", "къренвиш", "фрезйорка", "козанах", "най-лоновити" и "пролетариЙ от вси страни, съединявайте се", но сякаш сме готови да приветстваме все нови и нови опростявания на правописната норма.
По този въпрос светът познава две школи. Единствено за нуждите на нашия кратък и непретенциозен текст нека ги наречем "френска" и "македонска", а иначе това са добре познатите етимологичен и фонетичен правопис. Разликата е тази, че докато фонетичният правопис се стреми да пише думите, както се чуват, то етимологичният ги пише така, както са се чували някога. Най-грубо казано.
И така, докато френската школа пише Bordeaux (Бордо) и Renault (Рено), то македонската пише "люБов", но "ЛюПчо", водена единствено от това как се произнасят думите и от нищо друго, без да се интересува от техните корени, произход и значение.
И двете тенденции предизвикват усмивка, защото показват как знойни учени са ковали езикови норми, водени всеки от своята си идеология. Особено македонският, който - само и само да се нарече отделен език - превръща в норма правописните грешки на първолаците. Но ако "френската" и "македонската" школи си приличат по това, че могат да ни разсмеят, то се различават по нещо много важно.
Едната сякаш е създадена да разобличи неграмотника, а другата - да го маскира като грамотен.
Едната система сякаш е съзнателно усложнена, за да е ясно, че който се справи с нея, е читав, а другата - съзнателно опростена, за да може и последният чобанин да се покаже учeн. Така дълго време бяхме на челните места по брой висшисти на глава от населението.
А е хубаво да се знае кой кой е. Затова аз няма да се възпротивя и на връщането на нашия стар правопис. Ако можеш да се справиш с един макар и частично етимологичен правопис, с това ще покажеш, че разбираш думите не само като звуци, но и като понятия, разбираш истинските отношения между тях, знаеш, че "Люпчо" все пак идва от "любов". Тогава ще покажеш, че си наистина образован, а не полуобразован тарикат с купена диплома.
Грамотността трябва да бъде основание за упражняване на избирателни права и получаване на социални помощи. Всеки гражданин във всеки един момент трябва да бъде ментално способен да разбира какво му говорят институциите на неговото общество. Би трябвало да е недопустимо да има неграмотни граждани, които от време на време се проявяват и като избиратели, при положение че в България средното образование е задължително.
Оттам нататък обаче има и един друг вид грамотност, който си личи по начина на писане и говорене на всеки. Има сфери, в които точно тази втора грамотност трябва да бъде conditio sine qua non, пропуск за кариера.
Не може да има неграмотни депутати и министри. Не може да има неграмотни журналисти. Не може да има неграмотни полицаи, прокурори и съдии. Не може да има неграмотни учители и научни работници, включително и в БАН.
Опростяването на правописа и снизходителността при определянето на езиковите норми са хранителна среда за неграмотността. На някого му било трудно да разбере кога се пише пълен член и кога не се пише.
И цялата общественост начело с учените скача да му помага: "Че не мъчете човечеца, де! Какво толкова?! Като не знае - да не пише, да пише всичко еднакво, така поне няма да се излага".
Всъщност, ако "човечецът" не може по собствена логика, без да зубри, да разбере правилото за употреба на пълен и непълен член, то този "човечец" има твърде разколебана представа за това що е субект и що е предикат (дори и да не ги нарича точно с тези термини), тоест не е наясно със структурата на простото съждение, което пък е задължително условие за формиране на правилни понятия като част от истината.
Да не можеш да формулираш прости съждения, значи да не можеш да мислиш. Тъй че правилото за членуване на думите в мъжки род не е приумица на някой недоубит от Народния съд интелектуалец с цел да изтезава трудещите се.
Уви, пролетарският дух в Института по български език на БАН изглежда все още жив.
Мине се, не мине време и оттам излязат с някоя реформа. Преди няколко години така беше с онази глупост за разделеното, слятото и полуслятото (как сега да го напиша: полу слято, полуслято и полу-слято?) писане на думите. Сега е с допитването до масите за опростяване на правилата.
Ама гледайте, молА вА, да не ги опростите толкоз, че да почнИм да пишИм ВлаТко Мурдарув като в Македония. Всъщност, откъде накъде ("откъде" и "накъде" слято ли се пишат?) именно БАН ще определя нормата на българския език?
Това не е ли работа на правителството в сътрудничество с университетите? Пък и с простите граждани, които работят с езика много повече от онези, които се мъчат да им кажат как да го правят? МислимЕ, че е на правителството. Освен това мислимЕ, че Каратаген требе да бъде разрОшен!
Да, Мако, така е, мила комплексарят дори и да пръдне сам не смее! И като се наака, комплексарят възкликва : "А бе , кой ми сра в гащите!"
VK | 30.04.201720:27 пасарелката, мноо отворена го даваш. Аре един прост въпрос - как да се опави неграмотносттa? _____________________________________________________________ VK, така е,много съм отворена, не отричам и благодаря на единствения, който го разбра :-). На въпроса ти: а кому е нужно да се справяме с неграмотността им? Нека си пасат!
Мако: И на теб благодаря - все пак е по-яко да пърдиш героически, отколкото просташки! А за "стрината"...пак благодаря! Няма лошо, продължавай да хрупаш-тревата на пролет е много зелена :-)!
Мако, Мако..... Както вече неколкократно споменах тъпата дискусия относно грамотността е тотално излишна и безмислена, защото опростачването на навалицата е древна техника за управление на големи маси от хора. По тази причина Баба ти Пасрелка няма претенЗии да е супер грамотна! А ти си хрупкай да пораснеш!
Мако, Мако........ Защо се напъваш да мислиш? Явно не ти се отдава! Хрупай си, бе мила! Хрупай да порастнеш! Трева много, плява също, но иска добро сдъфкване...... Иначе...не ти се вързва! Мдаааа....а бе мисленето не е за всеки, интелекта е генетично детерминиран - с него се раждаш, интелект не се придобива с усърден труд и мерак.......
Мако,Мако...... Ха....Ха.....Ха! Какво виждам: / Казвам горното с цялото си уважение към моите някогашни учители, в основната си част те бяха читави хора, въпреки мизерните си заплати. Просто в края на 80-те и малко след това пазарните принципи все още не работеха. Сега е друго./...? _________________________________________________________________ Хмм...твоите "някогашни учители.... в края на 80-те"...!!!!!!!!!! Излиза май, че ти си моята СТРИНА! Аааааа...ха...ха...ха! Нямаш нужда да растеш, како, но с хрупане далеч се стига-дерзай!!!!!!!!!
Само да вметна, че въпросът за пълния и краткия член е донякъде и политически. Част от българските диалекти не познават пълната му форма, а в други (предимно западни) не се използва кратката му. Така това изкуствено въведено правило равнопоставя употребата на двете форми и предотвратява налагането на един диалект за сметка на друг. Което е било основният принцип при кодифицирането на съвременната книжовна норма, погазен, между другото, при реформата от 1945-та. Иначе от една страна съм съгласен с критиците на правилото (да, дразнещо и безсмислено е), но и с поддръжниците му (наистина е добър лакмус за грамотност и спазването му не е висша математика). Като цяло съм за запазването му, понеже правописът е като Конституцията и трябва да се пипа изключително консервативно, за да не настане хаос.
Како Мако,..... ние , дори и интелигентни, сме човеци , поради което гршим. Не е срамно да си признаем грешките, нали? А ти си хрупкай........рупкай си Како Мако!
Оооооо графе....Сен Жермен, адепте, владетелю на седмия лъч.........не очаквах това участие от теб. За твое сведение : Правилно е да се пише с т – пораствам. Глаголът е от несвършен вид, с наставка -ва-. "Зайчето не може да остане съвсем малко, защото всички животинки порастват – това е естествено." "Линдзи порастваше и червеният цвят на косата ѝ като че ли изсветля мъничко.." https://kaksepishe.com/porastvam/
Графче, Сен Жеменче.........сдъФкването е закачка, ....... за онези с интелект и чувство за хумор...ама ти го нямаш, след като си посмял да избереш за ник-нейм името на Граф дьо Сен Жермен! Колко си жалък! Мили Боже...Граф Сен Жермен....нямам думи. А...знаеш ли кой е Граф Дьо Сен Жермен, душко? ........... ааааа, и да се научиш да броиш - коментарите ми не са 20. :-)
Графче......Како Мако.........к'вот' такоЗ........но коментар № 100 е мой ....хиииии...хи...хи!
По-голям проблем са тъпизмите от чужди езици, които вече не могат да се изчистят и с прахосмукачка, като фибри (влакнини),
За незапознатите - "Пасарелка" е женски род на "Деосвин". Същото тъпо празнословене и упорито нищонеказване, примесено с неистово желание винаги да имаш последната дума. И това - при спор в интернет! Жалка комплексарщина и пълен смях. Или, както сега е модерно - ЛОЛ. 56 годишна тетка, която обаче не била още стрина. Само за информация, Деосвинке, завършилите средното си образование в края на 80-те, сега са около 10 години по-млади от теб. Не знам Мако на колко години е, но съм около 90% сигурен, че е по-млад от теб. От кумова срама можеше да се напънеш поне един от 17-те ти от тъпи по-тъпи коментари под тази статия да бъде без правописни грешки. Мако, ако не друго, е значително по-грамотен от теб. При теб няма нито форма, нито съдържание. Не е ли време вече да порасТнеш не само на години, а?
Графе, Прав си, в коментар №91 съм изписала грешно глагола във формата, в която съм го ползвала. Извиниме, моля те,ако вече не съм те "уморила". Не знаех, че си толкова крехък психически!:-) ..... което, обаче, е още един знак, че неподходящо си ползвал името на Граф дьо Сен Жермен - подчертавам "дьо"-то и няма да ти давам линк към Уикипедия и хилядите други сайтове, защото имаш претенции за грамотен, респективно, би могъл сам да консултираш нет-а чие име яздиш като муле, вместо като ат! Ама, четете, бе хора, четете, бе! И да смениш аватара, че на Граф дьо Сен Жермен сигурно лошо мъстава като гледа тази карикатура :-) Сърдечни поздрави: Графиня дьо Пасарел :-)
Аххххххх....Mitglied 555, понеже си много "запознат" да те питам душко, ...а бе...кой набор бях аз, че взех да се обрквам? И да т светна, моло, Мако е девойчица-направи справка с профилчето й преди да се изплющиш следващия път. Ненавиждам ситуациите, когато, чел-недочел, някой квалифицира, както нея, така и мен. Не, че имам нещо против 56-годишните и много добре си спомням, че в един коментар писах, че съм на 58 , което не си запомнил точно, но явно от всичко, което някъде писах през последните дни само едно двуцифрено число ти е останало в главата и то грешно. Язък! А иначе, възрастта не е грях и аз нямам против Мако-то ( каквото и да е то ) да ми е кака!