Осмомартенска носталгия по соца

Мъжът ми се щура наоколо и хал хабер си няма западноевропейската му глава, че днес аз имам празник. По ирония на геополитическата съдба за него този ден е най-обикновен ден осми от месеца, наречен март. Толкоз. Ни зюмбюлче, ни лаленце, ни букетче кокиченца в името на единствения в годината женски ден!

„Да си мислила - щеше да ме стрелне тук с очи майка ми - да не съм ти го избирала аз?!" Е, тя това го казваше по повод българските ми гаджета, де. Защото, като всяка социалистическа майка на социалистическо момиченце, мечтаеше да се омъжа за чужденец (под това тя винаги имаше предвид „от капиталистическа страна"), за да „се махнеш от тука".

Добре, де, омъжих се! Ама откъде да знам, че заради западноевропееца в жертва ще падне най-женският ден в годината и ще лиши целия ми семен живот от така милите осмомартенски спомени, които ме изградиха като другарк... пардон, жена!

А помните ли, ех, помните ли...

Ще настане осми март и към шест сутринта добродетелните семейства, най-малките клетки на социалистическото общество, ще се разсънят от звъна на будилника. Ще стане в този ден майката, ще заметне пеньоара на баклавички и ще пусне вефа, за да чуе докъде е стигнал тоя нощ социалистическият подем, с колко петилетки водим Запада и колко е напреднала борбата с империализма. Ще тури съветското джезве на котлона на печката „Мечта" и когато водата заври, ще сложи пестеливо една лъжичка от нескафето, дето се пази за специални случаи в барчето на секцията при уискитата, водките и коняците от корекома.

Ще спретне по една принцеса с настърган кашкавал за домочадието и ще махне ролките от главата си.

Когато подреди чиниите върху немската мушама и чуе по Радио „Хоризонт" Георги Ламбрев да издекламирва „България - дела и документи" , ще знае, че е точно седем и десет и е време задружното семейство да се измъкне от панелното ведомствено жилище, за да се влее в щастливия поток от осмомартенски празнуващи труженички. Фамилията ще се изсули някак от спалните, а бащата бодро ще остави на масата до чинията на майката палко пакетче с надпис НарМаг.

Треперещите й от вълнение пръсти ще го отворят внимателно, за да разберат колко дефицитно е съдържанието му. Оттам с цялото си великолепие ще се появи комбиниран подарък от три елемента - сребърно герданче ръчна изработка от СБХ, пакет памучни бикини и потник Seva с дантелени елементи, гръцки внос от Валентината, и розов сапун Amo. Жената благодарно ще се усмихне и припряно ще попита откъде и кога другарят й е взел всичко това, има ли още памучни комплекти в други цветове (няма значение размера) и няма ли начин да си купят още десет сапуна, че да си имат.

Междувременно децата ще са се подредили със своите подаръци. Момиченцето е направило ваза от отрязана зелена бутилка Веро, памук, станиол и домашна вълна, а момченцето - последователна електрическа верига от светещи крушчици. Последното не е много за осми март, но пък миналата година й беше подарил герданче от тестени мъниста, а и тая година по трудово правят само електрически вериги и украсени с рапидограф дървени моливници.

В този ден майката ще се облече специално. Ще сложи копринената бяла риза с големите черни точки и жабото, дето си я е шила на частно при една пенсионирана шивачка от завод „Витоша". Ще си тури полата, която си я е купила от Полша при последното си излизане от страната преди дванадесет години на младежки фестивал за поети с китари край Гданск. Оттогава досега ще я е поправяла три пъти, заради напълняването от ражданията, ама шивачката от завод „Витоша" майсторски ще е вмъкнала цветни платки и бродерия, за да я разшири.

Преди да излезе, ще се постарае да се гримира като онази русата германка от Некермана, дето стои боса и по червен халат пред едни светлосини бухнали завеси, които така си ги мечтае за спалнята. Ще сложи малко зелено на клепача, ще дръпне една очна линия и ще изгребе с клечка от кибрит последната молекула от перленото розово червило от Румъния, за да си я размаже на устните.

Ще се напарфюмира с „Наташа", ще намаже върху ръцете си „Бич може" и ще се впусне из празничните улици на столицата. В тролея ще се качи от третия път - днес точно е решила да не се блъска с другарите, за да не й се смачка тоалетът. Проблемът е, че на спирката ще има още тридесетина официални жени като нея, та в крайна сметка ще се натикат бодро една друга в следващия Икарус. По седалките дълбоко зачетени в „Работническо дело" другари ще следят буква по буква дали отнякъде не дебне идеологическа диверсия и тази така важна държавна задача ще ги разсее да отстъпят местата си на другарките. За сметка на това пък ще дадат дължимото уважение на колежките в службата, като грижливо им разнесат по бюрата по един карамфил от профкомитета, по един чорапогащник от партийната организация и по една книга „Какво да сготвим набързо" от женския поетически клуб „Вела Пеева".

Днес работният ден за колежките ще е по-къс, защото вечерта ги очаква банкет. В двата часа между работата и мероприятието те ще се организират да почерпят колегите на място, в актовата зала на предприятието. Ще са събирали дискретно пари предните дни и благодарение на добре осчетоводената от профпредседателката сума задружно ще стоварят върху зелената плюшена покривка на масата десет каси бира и две алтай. Колегите ще пият по биричка за здравето на колежките, а колежките ще пият по алтай за научно техническия прогрес, КПСС, ДКМС и Цола Драгойчева.

Банкетът ще е общ с още предприятия, които са побратимени помежду си. Ще има самодейна програма и гост-артисти - Маргрет Николова - естрадна изпълнителка, вокално-инструментален състав „Звънарите", една осма от детския радио хор, каспичанско трио буфосинхронисти. Ще участват още Малакова от Личен състав - самодейка акордеонист, Гинка от хигиенистките - народна певица и най-добрата декламаторка на окръга, председателката на заводския партиен комитет Победка Жечева.

Разкладката ще е точна, а порционът - официален - по една малка ракия за жените и по една голяма за мъжете, две лимонади и чаша червено вино на човек, чешко руло, зелева салата и шницел с картофи или мешана скара с лютеница с лук. За десерт ще се сервира торта гараш или ягодово парфе от сладкарница „Кристал". На дългите, подредени като буквата П маси ще има малки икебани от гербер с аспарагус и дуо оцетник и оливник в пластмасово червено-бяло шише. Колегите ще се почерпят и ще започнат да вдигат весели тостове с игрив, другарски подтекст. Ще канят празнуващите и нафризирани другарки на „Едно експрес танго", изпято от ресторантската певица, имитираща досущ Лили Иванова.

В края на вечерта, някъде около тортата гараш, мъжкият състав, развеселен по другарски, ще поведе дунавско хоро, посветено специално на „най-красивите колежки". На него, по обясними причини, ще са се хванали абсолютно всички от женския състав. Накрая такситата ще прибират с песенен звън подпийналите мъже, изпращащи зачервилите бузи от женско доволство социалистически дами. По-възрастничките ще се възползват от безплатния само за жени на този ден трамвай и уморено ще изсулят обувките си под предните седалки, докато пътуват към семейните си огнища.

Вкъщи ще ги посрещне поизсулен зюмбюл в саксия, увит в целофан и поставен върху плетената на една кука покривка точно до поредицата „Световна класика" в библиотеката. Другарят в живота, изразил своето уважение чрез зюмбюла, ще похърква пред цветния белгийски телевизор от завод „Ворошилов" и ще потрива боси стъпала в изкуствения червен китеник (булана). Телевизонната програма ще свършва, а из пространството на хола ще се лее българският химн.

Още един осми март ще е приключил.

А моят, уважаеми сънародници, така и няма да се е състоял. Тъй ще е тя, като не се омъжих за Пища Хуфнагел. Или поне за някой от бивщия соц лагер...