Не може да не ви е направило впечатление - най-важните "събития" в последно време се оказаха неслучилите се събития.
Разгледайте класациите за водещите новини за седмицата на произволна национална медия и ще се убедите. Без значение какво се случва - посланието е "няма страшно".
Всъщност - не само няма страшно, просто нищо няма. С "няма" започва всяка уважаваща себе си емисия.
Няма да има "Южен поток", няма да има и решение на парламента за спасяването му. Преди това - нямането засегна и болната тема за добива на шистов газ, ама то вече и дебат няма.
Няма опашки пред банките, няма я вече и прокълнатата КТБ, пък и Цветан Василев го няма.
Няма му нищо и на кабинета, защото и тази седмица Патриотичният фронт няма да напуска управляващото мнозинство, така че стройната четворна коалиция остана непокътната.
Няма да бутат плоския данък, няма и да връщат десятъка на Дянков. Няма да има и газова криза, пък и режим на тока няма да има.
Да не говорим за топ-новината, че няма спящи клетки на Ислямска държава в България.
Най-интригуващи бяха неслучилите се скандали около най-личните представители на елитния личен състав. И Станимир Флоров няма да влиза в ДАИ, и Иван Искров няма да намери тих пристан в слънчев Солун, защото няма сделка за назначението му на синекура в Черноморска банка.
Но за най-значимо "няма" на годината се колебаем между две неновини - "няма ебола" или "няма да има нови избори".
А можеше да има!
Как стана така, че най-големите събития от последните седмици са онези, които не са се случили?
Много просто - след поредица от експременти върху колективната нервна система - кой от кой по-стресиращ и по-изпитателен, изпръхналият българин е готов да приеме, преглътне и забрави всичко само и само да не му се налага отново да преживява електрошоковата терапия от последните 24 месеца.
Голямото отдъхване обаче има обратен ефект - критичният рефлекс беше дълбоко приспан.
Свръхдефицит на бюджета? Рекорден нов държавен дълг? Преразходи без план за реформи? Нищо, можеше и по-зле.
Некадърници на високи ръководни постове? Нищо, можеше и да няма правителство.
Източване на държавни ресурси в корупционни схеми за стотици милиони за провалени енергийни проекти със съмнителни дългосрочни финансови и политически ползи? Нищо, „Южен поток" можеше да е „Белене", а България - Украйна.
Шефът на ДАНС признава в прав текст, че България е транзитна зона за джихадисти, както и че цялата "секретна" операция в Пазарджик е изтекла дни по-рано през деловодството на местния Окръжен съд? И това отече в шумотевицата след парада на жандармерията в ромското гето. Нищо - можеше и да е по-зле, я си спомнете Сарафово.
Всяко от гореизброените несъстояли се събития беше предшествано от напоителна и детайлна подготовка за апокалипсис. "Можеше и по-зле" е универсалното оправдание за всеки компромис.
Няма-няма, пък току...
Престараването на медиите е еднакво и при кризи, и при постижения.
За да регистрира българската журналистика дадено събитие като важно, случилото се задължително трябва да е свързано с прослава на отечеството - или в краен случай - изобличаване на световния заговор срещу отломките от винаги храбрия народ-мъченик.
Двата пресни примера за успех, приети с всенароден консенсус, бяха все сладки отмъщения - на децата от "Евровизия" за провалите на титулярите от формата за възрастни; и на Лудогорец в европейския футбол - като компенсация на униженията на националния отбор в преки двубои с маргинални съперници.
Както може да се очаква - на институционално ниво българинът няма особени поводи за гордост, съответно - бързо губи интерес от новините, свързани с държавното управление.
За сметка на това обича да се вглежда в далечни хоризонти - ако се съди по рейтинга на Кристалина Георгиева или Ирина Бокова, човек ще си помисли, че средностатистическият съгражданин трепти в проблематиката на европейското бюджетиране или организирането на обединените нации.
Далеч по-увлекателна перспектива от реалността на правителствените делегации на мисия "отчет на килимчето" или "минимизиране на щети".
Кривото огледало на медиите напоследък прави невъзможно да уловиш ясни очертания на онова, което всъщност се случва в страната.
Въобще - има ли нещо насреща на "нямането"?
Като няма правителствена криза - има ли съдържание управлението?
Щом като "няма вече Южен поток", тогава къде отиде заемът от близо 200 млн. лева, който - и с тръба, и без тръба - държавата ще трябва да изплаща с лихвите на "Газпром"? Като я "няма вече КТБ", означава ли това, че корпулентната й клиентела не си е намерила ново кранче?
Като "няма Ислямска държава", това означава ли, че държавата си е свършила работата по контрол върху границите? Или атаката по "обичайните заподозрени" вършеше работа, колкото да спаси поста на новоизпечения доктор на класифицираните науки Владимир Писанчев?
Това, че го няма Флоров в ДАИ, отменя ли факта, че Цветанов тихо и кротко се обзаведе с позиция в Комисията за контрол на СРС?
Това, че бюджетът се е удържал на ръба на наказателната процедура за свръхдефицит, отменя ли факта, че МФ се готви да изтегли цели 8,1 млрд. лева допълнителен дълг за една година?
В този ред на мисли - най-логичната реакция на медийната сензация "няма ебола, издържахме стрес-теста" дойде от директора на Пирогов Стоян Миланов: Ами ако пациентът не беше в свръхмодерната столична болница, а се беше почувствал зле в Пазарджик?
