Мижи да те лажем в образованието

Скандалът с професорката в УНСС, която раздава тройки и четворки за празни листа на изпит всъщност прилича на една абсурдна пиеса. Да преповторим накратко!

Изпитна сесия, студенти се явяват при проф. Соня Докова. Тя им съобщава, че могат да си тръгнат веднага, срещу което да получат тройки. Голяма група студенти логично се изнася с все тройките. Останалите, решили все пак да демонстрират знания, скоро отново са подканени да освободят преподавателката, като също напуснат. Този път мизата е вдигната на четворка. Естествено тръгва си още една група. В залата остават само претендиращите за повече. Проф. Докова дружно ги скъсва.

Скоро след въпросния изпит студент решава да се оплаче от случилото се. Пробва по каналния ред да сигнализира в съответната катедра, към която се провежда изпитът, но се оказва, че шеф на катедрата е същата тази щедра на тройки проф.Докова. Студентът изнася информацията за случилото се. Медиите гръмват, професорката е привикана при ръководството, след което, под силата на общественото възмущение, са й предложени два изхода - уволняват я дисциплинарно или тя самоволно се пенсионира. Тя, логично, избира второто. Студентът, осмелил се да протестира, е наказан - има последно предупреждение за изключване.

Волните тройки и четворки за бели листа и двойките за положено усилие не са отменени, за да не се бил създавал хаос.

Дисциплинарно наказание на проф.Докова не се налага, защото няма официално оплакване от други студенти, има малка студентска агитка в нейна защита, а и тя вече така или иначе се води напуснала. Какво съвпадение! От ръководството на УНСС тук там изтичат вопли към медиите, че студентът, разказал за нарушението, открай време бил търсел медийна изява. С което, дори и да е така, проф. Докова трябва да изглежда просто жертва на някакъв млад и напорист митоманиак. На всичкото отгоре на репортерката на NOVA, която се занимава със случая, й е напомнено публично и пред камерите, че към момента е студентка в същото това УНСС и би следвало да се чувства неудобно (?!), че търси отговорност.

Като дръпнем чертата, изводът е, че едно нарушение е останало ненаказано, резултатите от него важат, а единственият виновен и санкциониран, е разкрилият го.

Оказва се още, че едно нарушение става такова само, ако е публично известно. Разбираме и няколко други важни неща като например това, че винаги има шепа сателити, гравитиращи около авторитетите, които да се подмажат с публична защита на нарушителя. Както и че студенцията, въпреки младостта си, може да бъде пример за конформизъм и публично обществено затрайване. Което всъщност си е напълно логично, като се има предвид в какво мише гражданско общество расте и се възпитава.

Най-абсурдното в цялата ситуация обаче е друго - че всички са изненадани от случилото се! Един вид никога, никъде у нас не се е случвало подобно нещо. Айде бе!

Без да имам за цел да подронвам престижа на УНСС, нека кажа, че още по мое студентско време (преди има няма двадесет и пет години) някогашният Висш икономически институт, прераснал именно тогава в университет за народно стопанство, си беше известен с плащането на изпити. Имах приятели, които носеха на преподавателите „подаръци" от селските стопанства на родителите си, които просто по стечение на обстоятелствата и само в знак на признателност връчваха точно в момента на изпита. Други пък слагаха банкноти в студентските си книжки и така ги подаваха за подпис и оценка. Със славата на място с истинска пазарна икономика в сиво-черната гама точно този университет никога не се е разделял.

Да оставим обаче УНСС, че може отново да обвинят журналистите, че водят отрицателна кампания срещу учебното заведение.

Нищо, че нито съм им студентка, нито децата ми имат намерение да учат там, именно поради известния и на тях факт, че там изпитите с взимат по „втория начин".

Имам близки приятели, които от години живеят в чужбина. Синът им, отгледан там от малко дете, винаги е мечтаел да се върне в България, където да учи в Консерваторията. Сбъдна мечтата си и една година посещаваше специален „подготвителен" клас за чуждестранни студенти в Музикалната академия, тъй като българският му имаше нужда от повече практика, а и музикалните му умения трябваше да се задълбочат. След няколко месеца обаче момчето си тръгна огорчено и разочаровано. Учебното време прекарало в чакане на преподаватели, които даже не идвали за часовете си, в абсолютна липса на всякаква организация на учебния процес и постоянно отменяне на лекции.

Можел да учи и практикува само, ако ходи при същите тези преподаватели, но... на частни уроци.

С кое друго българско държавно висше учебно заведение да продължим? Софийски университет? Технически университет? Лесотехническия? Академиите по изкуствата? Нима там никой никога не е чувал за масово отменяни часове, за непровеждане на лекции и упражнения, за маркиране на учебна дейност, за пропускане на цели теми по учебната програма, които после присъстват съвсем реално в изпитния конспект?

Нима Студентски град не се превърна в нещо като „Слънчев бряг" на София, където всеки млад човек може без проблем да се снабди с наркотици, а половината от студентките си изкарват парите с проституция? Не е ли публична тайна, че там последното нещо, което се прави, е да се поддържа академичен дух и спокойна за интелектуално развитие обстановка? Че то в Студентски град няма една библиотека, а книжарниците са толкова малко и мизерни, че все едно ги няма и тях. За сметка на това обаче е пълно с барове, дискотеки, ресторанти, банки и будки за баници, скара и дюнери. По шосетата на т.нар. кампус хвърчат лимузини за по шестцифрени суми, а академичната младеж масово виси по масите с все татуировките, ноктопластиката, мускулите, филърите и имплантите си.

Яж, пий и се весели колкото искаш! Само моля те, недей да учиш!

Сега ще се върна едни дванадесет години назад от първия студентски ден - в първи клас. Хайде сега да си вдигнат ръка онези родители, които не са търсили връзки до десето коляно, за да могат да запишат детето си в училището отсреща, а не в това на другия край на града! Да вдигнат ръка и онези, на които ръководството на желаното училище не им е намекнало, че и натвърдило да направят спонтанно „дарение", което, разбира се, някак винаги съвпада с решението дали първолачето ще се окаже тяхно или не.

Нека се обозначат с вдигане на ръка и онези родители, на които не им се е налагало да наемат частни учители почти по всички училищни предмети и така да водят нещо като паралелно, но частно обучение на иначе учещото в държавно учебно заведение дете! Да прибавим тези, които „на добра воля" са принудени да спонсорират екстравагантни учителски идеи (в училището на една от дъщерите ми преподавателката по физическо беше започнала да ги води всяка седмица на тенис, езда, катерене на стени и не знам още какво, за да се били обогатявали срещу 40 лв на учебен час!), да плащат за ремонти, предвидени от държавата, да преглъщат некомпетентни преподаватели (припомнете си, че една от тях беше и депутат от партията на Николай Бареков  - г-жа Баракова), агресивна среда и завидни с виртуозността си вътрешни интриги.

Сигурна съм, че виждам гора от ръце!

Та случаят с УНСС и проф.Докова е скандален, обаче съвсем не пада от небето. Истината е, че цялата система вони отвътре и образованието у нас - с много малки изключения - е просто загубена кауза. Причините за това, разбира се много, и вече ги чувам да ехтят откъм министерството - ниски заплати, липса на перспектива, незащитена среда, родителска незаинтересованост.

Съгласна съм, че е така. Обаче нали всичко в крайна сметка започва и завършва с това, че знаещият, можещият и посветеният на работата си иска да научи търсещия младия и любопитния на знание? В този процес има морал, който не зависи нито от закони, нито от администрация. Когато той отстоява правото си да бъде спазван и уважаван, идва ред на институциите. Докато това се разбере обаче, ще има още професордокови в други унесесета, които ще се правят, че преподават и изпитват, а студентите ще претендират, че учат и знаят.

Като всичко в цялата държава - Слънчевият бряг на Европа.