Президентът налага вето на текстове в закон. Председателят на управляващата партия, гласувала текстовете, се съгласява. Договарят се как да бъде преразгледан закона. Това, в общи линии, разбрах аз. Някой да ме поправи, ако греша.
Прелюбопитна ситуация, в която президент и премиер действат като горна камара на парламента. И в която Борисов действа независимо от партията си. И й налага решения.
Не че нещо вече може да ни изненада. Отдавна знаем, че това управление мисли на глас и си позволява да променя решенията си за часове (справка: Михов, Парамов и какво ли още не). Отдавна знаем, че Борисов е едно, а партията друго. Последното може да греши, предпоследното внимателно слуша “хората”. Отдавна знаем, че Борисов е гъвкав. От седмица знаем, че Първанов се опитва да изстиска всички възможности на институцията, която представлява, за да гради образ – от стратегически дискусии, през дни на отворените врати, та до днес, Първанов се опитва да се легитимира не като представителна институция, а като автор на политики.
Не че нещо може да ни учуди. Но има няколко въпроса. Имаме ли въобще парламент, след като своеобразният днешен сенат от двама души се договори какво да решат депутатите? А имаме ли правителство, след като само преди дни военният министър вдъхновено обоснова въпросните промени в закона за отбраната?
Хубаво е, че имаме министър-председател, който умее да променя решенията си. Но не става ли това прекалено често? Страх ме е само, че не е толкова далеч времето, когато всичко това ще почне да се чете не като решителност и диалогичност, а като своеволие.
