"Абе ти не ми обяснявай какъв е Кольо, аз много добре знам баща му какъв беше..."
Вероятно така в селския хоремаг биха коментирали новината, че едно време бащата на външния ни министър е бил не само дипломат, но и разузнавач. Голям срам, разбирате ли: как борецът за лустрация във Външно смее да се показва, щом Държавна сигурност му е платила образованието (средното)?!
Хем си звучи като история от село, хем се издигна в ранг на водеща новина. Това не е и кой знае колко изненадващо - все пак живеем в държавата на клюките и завистта, на мястото, където мръсното бельо заслужава да застане достойно насред националния ни герб. С огромен интерес гледаме по телевизията или по страниците на жълтия вестник чуждия резил и цъкаме ли, цъкаме с език. "Ах, тая каква е била...!", раздават присъди до девето коляно драгите зрители.
В случая нещата са смешно очевидни. Дипломатите вчера, днес и утре вършат много работа извън явяването по приеми и протоколните срещи с президенти и премиери. Нашите и чуждите посолства са места, където се извършва разузнавателна дейност. В този смисъл, каква новина е, че Евтим Младенов, починал преди няколко години, е бил шифровчик?
Странна е тезата, че неговият син няма право да иска кадрите на Държавна сигурност да се оттеглят от своите посланически длъжности. Да, вероятно социалистическите власти са подпомогнали финансово образованието на Николай Евтимов Младенов, но това прави ли го техен доживотен длъжник? Подобен прочит звучи малко сицилиански: Фамилията ти е направила услуга и сега нямаш право да риташ срещу нея.
Нека си припомним нещо важно - агентурата на ДС навсякъде е действала в тясно сътрудничество или пряко подчинение на КГБ. В този смисъл, остава въпросът дали някогашните български шпиони все още са верни на София или вече приемат заповеди по-скоро от Москва, с която май не гледаме в една и съща геополитическа посока. Това беше и една от причините за обявената от Младенов чистка, която, впрочем, така и не беше извършена напълно.
Още в началото на кампанията за освобождаване на ДС-дипломати, през 2010 г. се повдигна темата за бащата на Николай Младенов. Бивши кадри на службите проговориха по въпроса, а даже самият министър призова да не бъде съден за действията на родителите си, както се е случвало след 1944 г.
Сега, две години по-късно, в пресата се появява документ с недоказана достоверност, който удостоверява принадлежността на Евтим Младенов към Първо главно на ДС. Вместо очаквания вкус на претоплена манджа, това ястие се оказа изненадващо люто за външния ни министър.
Николай Младенов показа доста очевидно раздразнение от "семейния" въпрос, когато му беше зададен в телевизионния ефир. Изрази като "комунистическа конспирация" и питането "Не ви ли е малко неудобно да ми задавате такива въпроси" не са характерни за придобилия опит в мръсните политически игри Николай Младенов. Те произвеждат заглавия, а никой Дипломат No.1 не се радва да влиза в устата на медиите по този начин.
Трудно е да предположим, че в."Репортер" е напипал слабото място на Николай Младенов и затова сега министърът се сърди. По-интересна е друга хипотеза - дали празните спорове за миналото на един починал разузнавач и неговия син не са начинът да бъдат заглушени много по-важни въпроси.
Не е нужно да се отдалечаваме от Външно. Там преди няколко седмици бяха събрани всичките ни посланици от Балканите. Тема на сбирката се говори, че са били едни "червени линии" в отношенията ни със съседите. Какво точно е било разпоредено на нашите дипломати - никой не знае подробности, никой не се е интересувал.
Сега и да попитаме, разговорът със сигурност ще поеме в друга посока след изречението "А ти чу ли на Кольо баща му какъв е бил?"
