Вместо да насърчават политическо единство, честванията в Полша за Деня на независимостта миналата седмица страната изостриха различията още повече. Столицата Варшава стана свидетел не на един, а на цели два мащабни парада.
Организираното от президента Бронислав Коморовски шествие привлече повече от 10 000 души.
С маршов оркестър, реч за националното единство, епизодична поява на танк от ерата на Втората световна война и обилие от полски знаменитости, парадът беше радостен празник за една от малкото държави в Европа, които всъщност имат нещо, за което да празнуват - икономиката си.
Растежът може и да върви със забавени темпове, ала и тази година по данни на Европейската комисия той остава по-висок в сравнение с 22 от 27-те членки на ЕС.
Само на няколко пресечки от президентския парад обаче, големият площад до комунистическия Дворец на културата бе започнал да се изпълва с море от полски флагове и националистически плакати.
Това беше парадът на крайната десница, а ако неговите членове биха могли да празнуват нещо, то това би бил фактът, че тяхното събиране бе най-голямото и шумното в града.
За групи, които нямат представители в парламента, сред които са и учрежденията на Полските младежи и Националните радикали, събирането на повече от 20 000 души е нечуван успех.
Ала поводите за радост и веселие спират дотук
Тълпите от този митинг крещяха антиправителствени лозунги, широкоплещести мускулести мъже с маски палеха огньове. Група млади хора (неуспешно) се опита да изгори официалното знаме на ЕС, използвайки запалка и шише парфюм.
"Ние сме на война за Полша," скандира един от говорителите. "Ще си върнем Полша обратно". Ала от кого? Друг говорител е по-конкретен: от левицата и хомосексуалистите. С управляваща партия, разположена в десния център, левите вероятно са всички, отклоняващи се от крайната десница.
Учителят Януш Верстлер броди из тълпата, носейки полското знаме, бейзболна шапка и яке, изрисувано като бяло-червена шахматна дъска, на което личат числата 10, 4 и 10. Шахматната дъска е отличителен знак на Полските военновъздушни сили. Зад числата пък се крие дата - датата на една трагедия, която разтърси полската политика до нейната сърцевина.
На 10 април 2010 г. самолетът, на който летяха полският президент Лех Качински, неговата съпруга и 94 други пасажера, се разби в близост до Смоленск, Русия, при което загинаха всички на борда му. Официалното разследване по инцидента, което завърши миналата година, стовари вината върху тежките атмосферни състояния, пилотска грешка и незадоволителните летищни съоръжения.
Верстлер, както и група от други хора, присъединили се към марша обаче, вярват, че причината е друга.
"Всички факти водят до едно заключение: било е убийство"
Макар крайната десница да не им даде достатъчно пространство за изява по време на парада, поддръжниците на теорията на Верстлер могат да разчитат на доста влиятелни политически съюзници.
Цитирайки собственото си проучване, както и пропуските на правителственото разследване, главната опозиционна партия "Право и справедливост" (ПиС) открито твърди, че самолетната катастрофа е умишлено планирана.
Тезата на ПиС изглежда получи известно потвърждение в края на миналия месец, когато един от най-големите полски вестници съобщи за следи от експлозиви, открити на борда на разбития самолет.
В рамките на броени часове Ярослав Качински - лидерът на партията и брат-близнак на починалия президент, обяви, че жертвите на самолетната катастрофа са били "убити" и призова за оставката на правителството на Доналд Туск.
Един ден по-късно обаче, признавайки, че не разполага с неопровержими доказателства, ("Могло е да бъдат експлозиви, ала не задължително", пише тогава в изявлението на медията) въпросният вестник се отказа от историята.
Нейният автор и главният редактор на изданието бяха уволнени. Качински, който се очакваше да отстъпи на свой ред от твърденията си, не го стори, и продължава да твърди, че "има 99% шанс" тази катастрофа всъщност да е била "убийство".
Провокационните обвинения бяха заклеймени дори от Збигнев Бжежински
За управляващата коалиция, оглавявана от дясноцентристката Гражданска платформа (ГП) на Туск и за преобладаващата част от коментаторите, обвиненията на Качински са точно толкова провокаторски - таргетирани към десните радикали, русофобите и конспираторите - колкото и безпочвени.
Наскоро те спечелиха на ПиС сериозно порицание от Збигнев Бжежински - бивш съветник по сигурността на Джими Картър и антикомунистическа икона в Полша.
"Има хора, които съзнателно или подсъзнателно, може би защото са болни, разделят обществото и подкопават доверието в държавата, правителството и правосъдието," заяви Бжежински.
"Нека тези хора ясно да кажат кои според тях са убийците." Макар че самият Качински още не е отговорил на този въпрос, един от неговите поддръжници не се двоуми да обвини Русия и правителството на Туск за това, че е помогнало в "прикриването" на историята.
Туск, разбира се, не си прави услуга с поведението си
Предвид руската небрежност по отношение документирането на причините за катастрофата, неговото правителство често изглежда пасивно и слабо.
Освен това, то е сериозно критикувано за това, че ексхумациите са разкрили, че няколко тела на жертви в катастрофата - включително и тялото на последния президент от комунистическата ера и герой на единството, са били погрешно идентифицирани и в резултат на това погребани в погрешни гробове.
Всичко това със сигурност не допринася за успокояване на противоречията. Според последните проучвания, един на всеки трима души вече е убеден, че катастрофата всъщност е била убийство.
Вероятно още по-обезпокоително за Туск е колко малко доверие имат поляците в способността на неговото правителство да разсее оставащите съмнения: 63% от гражданите призовават тази задача да бъде поверена на международна комисия.
Подсилени от общественото неодобрение, свързано с пропуските при погребението, скандалът за банкова измама, в който бе замесен и синът на премиера, новите мерки за икономии и икономическото забавяне, позициите на ПиС сред гласоподавателите срещат все по-голямо одобрение - за първи път от години.
Заради последните си изблици, Качински изглежда е пропилял новите постижения на партията си
Проучване от миналата седмица показва, че рейтингът на ПиС е спаднал с 12 пункта спрямо Гражданската платформа. "През изминалите няколко месеца, ПиС мъдро решиха да оставят Туск да се оправя със собствените си проблеми", коментира Михал Камински - бивш сътрудник на Качински. "Тази стратегия обаче вече не работи".
Дори човекът, предложен от ПиС за глава на временно "технократично" правителство - ако приемем, че Туск изгуби доверието на хората - недоволства, че Качински за пореден път е поставил самолетната катастрофа в центъра на полската политика. Той разбира "емоционалната реакция" на Качински, ала съжалява, че "тя е променила както атмосферата, така и приоритетите на политическата сцена".
Заради опасността ПиС да изгубят политическия център завинаги, Качински не може да си позволи да се занимава с крайната десница. Вероятно това е причината, поради която той предпочете да стои далеч от парада на националистите по случай Деня на независимостта на 11 ноември и предпочете вместо това да посети гробницата на брат си.
Очевидно политическите му инстинкти вършат добра работа
Само 15 минути след началото на парада, стотици протестиращи, повечето от които маскирани, започват да се бият с полицията. Мелето скоро се насочва в една от страничните улички.
В едната посока летят откъснати от улицата павета, а в другата - сълзотворен газ. Някои от бунтовниците насочват агресията си към прозорците на местна организация за ЛГБТ права.
На около не повече от 20 метра от редица, състояща се от 5-6 ченгета, стрелящи с гумени куршуми във въздуха, стои 68-годишната поддръжничка на ПиС Мария. Тя е дошла на протеста, защото "държавата ни беше продадена на ЕС и на личните интереси." И, разбира се, "заради Смоленск". Въпреки това, тя не подкрепя агресията на останалите протестиращи.
