В последно време много се спори за културно-историческото наследство, което заради съблазънта от доста европейски милиони преживява по-често трагикомична, по-рядко сполучлива, но в крайна сметка необратима промяна.
В десетки градове се вдигат крепости, статисти с рицарски доспехи дефилират редом до девойки в носии, а за най-патриотичните има демонстрации на народни занаяти и имитация на битки. Възкръсването на руините от бурените на забравата, както сам твърди главният историк на Републиката Божидар Димитров, обаче не е прецедент.
Само преди няколко десетилетия в комунистическа България е извършено същото, с голямата цел за създаване на туристически продукт - и с пренебрегване към автентичността, която дори тогава е формулирана като основен принцип в реставрацията.
Ударната върна започва през 1948 г., когато БКП създава „Балкантурист", за да централизира управлението на един нов отрасъл на икономиката - масовият туризъм, който е непознато явление по онова време.
Освен строителството на големите хотели и курорти по Черноморието ("Слънчев бряг", „Албена", „Златни пясъци") и в планините, а също и развитието на балнеоложкия туризъм, комунистическата власт не пренебрегва и историята. А тя, както знаем, е прекалено важна за идеологически режим, в който истината няма чак такова значение.
„Застрояването" на Царевец
БКП избира Велико Търново, по-точно средновековната твърдина на Царевец, като най-тежък камък в китната градина на миналото величие. Възстановеният хълм трябва да възпитава поколенията в любов към държавата, която партията-майка с кръв е наследила. Режимът предвижда цялостно изграждане на Царевец, така че да изглежда повече внушително, отколкото исторически достоверно.
Разкопките на Царевец започват след Освобождението, но се знае прекалено малко. От този период остава нескопосаната реставрация на Балдуиновата кула, копирана от тази в Червен, Русенско, и подобни артефакти от съседни държави. Тя е завършена през 1933-та година, но причините са същите, които изтъкна и Тодор Живков: "Велико Търново е наша национална гордост и наш национален капитал".
През 1966 г. Министерският съвет приема Постановление за развитието на Велико Търново като „исторически, културен и туристически град" - документ, който определя до голяма степен изгледа на днешния град, но го лишава от възможността да попадне в списъка на Световното наследство под егидата на ЮНЕСКО. За каузата се създава специален комитет, в който влизат експерти, художествени дейци и членове на Политбюро.
Няколко петилетки по-късно патриаршеската катедрала на хълма е вдигната до покрив само по хипотеза, построен е етнографският комплекс „Етъра" - царството на народните занаяти.
Твърди се, че лично Тодор Живков защитавал идеята за реконструкцията на Царевец - не само заради туристите, но и заради националната гордост. Започва усърдно разчистване на хълма, в което участват над 200 души - работата продължава бавно, заради споровете между археолозите и множеството разкрити обекти с различна датировка, а социалистическата държава води пропаганда за набиране на средства, включително от профсъюзите и силите за сигурност.
Животът на Царевец датира отпреди около 6000 години, но възходът по време на Второто българско царство превръща хълма в гъстонаселена, богата територия с уникална защитна система, дворец, 23 църкви, 4 манастирски комплекса и над 300 жилища. След нашествието на османските турци там остават руини, а това не съответства на плановете на комунистите.
През 70-те години партийна делегация наблюдава във Франция светлинно шоу върху крепост от прочутата долина на река Лоара. Резултатът е ясен - представлението „Звук и светлина", лично настояване на тогавашния секретар на ЦК на БКП Пенчо Кубадински, удовлетворено от режисьора Въло Радев и чешко студио с 2400 прожектора и шест камбани. Днес той има паметна плоча в града.
Слава на вековете
Построеният наново патриаршески храм „Св. Възнесение Господне" на Царевец е открит през 1981 г. по случай 1300 години от създаването на българската държава - чествания, в които Людмила Живкова хвърля цялата си енергия, за да извади режима от международна изолация.
Апропо, в същата програма на Комитета по култура е и откриването на изградения за рекордно кратък срок Паметник до НДК, който обаче никак не сполучи в сравнение с туристическите тълпи на Царевец, един от най-посещаваните обекти в страната изобщо.
Тоталният контрол на БКП минава и през идеята да се пропагандират национални герои от Средновековието и Възраждането - комплексът „Създатели на българската държава" край Шумен (1981), Панорама „Плевенска епопея" - 1977 г., паметници на редица революционери и т.н.
Наскоро директорът на НИМ Божидар Димитров коментира, че новият строеж в Царевец само след няколко години се слял по цвят с автентичните останки заради атмосферните условия, така че това бил чудесен пример за реставрация до „зъбер и керемида".
Амбицията му е да се възстанови Трапезица, но въпреки първоначалните зелени сигнали от премиера Бойко Борисов, проектът изпадна от публичното пространство.
Може ли Велико Търново да преживее още един такъв „ренесанс" на националното величие?
Въпросът този път не отеква в затворен политически кръг, който се смята за център на света - или поне този път обществото има право да изрази мнение.
