"Мисля, че на този наш голям остров няма никой, който да не е чувал за Худ и Малкия Джон", пише през 1613 г. Майкъл Дрейтън. Четири века по-късно приключенията на Робин Худ в горите на Англия са сред най-обичаните от британците легенди, а историята му се е разпростряла по цялото земно кълбо.
Робин присъства в поне 40 различни филми и ТВ сериали, простиращи се почти век назад до немия филм "Робин Худ" на Тиодор Мартсън от 1913 г. А сега, в лентата, която ще открие фестивала в Кан, героят се завръща за поредно си приключение.
Дуото от "Гладиатор" Ръсел Кроу и режисьорът Ридли Скот заменят плътния пясък на Колизея с пропитата от дъждове трева на горите в Нотингам.
"Робин Худ е в главата ми от дете...", казва Кроу. "Мисля, че сърцевината на историята - грабенето от богатите, за да дадеш на бедните - е универсална връзка, която всеки прави с него. Не ламтя за роли - няма такива глупости като „О, един ден ще направя своя Хамлет!" - но сега, ако се прехвърлим десетилетия по-късно, това ми се струва по-голямо от Бен Хур."
За да пресъздадат високобюджетния си свят за Робин Худ, Кроу и Скот се разполагат на лагер в горите Борн край Фарнъм, Съри (там, където адът се спуска над германските племена по време на началните кадри на римския им епос от 2000 г.). На фона на изградените дървени жилища и гигантската, назъбена фасада на новопостроен френски замък в далечината, оцапани с тор средновековни мъже тичат в различни посоки, разнасяйки наръчи със стрели, мечове, щитове и дрънчащи ризници.
Предстои голяма битка
В една от началните сцени крал Ричард I Лъвското сърце се завръща от Третия кръстоносен поход, водейки атаката над гореспоменатия френски замък. Кръв се лее и кости се чупят, докато обсаждащите пробиват портите и обсадените се отбраняват, изсипвайки цял град от стрели от арбалети и порои от врящо олио.
За разлика от по-известните екранни преразкази на историята, от Дъглас Феърбанкс (Robin Hood, 1922), Ерол Флин (The Adventures of Robin Hood, 1938), Шон Конъри (Robin and Marian, 1976) и Кевин Костнър (Prince of Thieves, 1991), тази се отклонява от локализацията на героя в гората, смелите му противоборства с шерифа и веселия му живот под мекото небе на Шерууд.
"Когато получих първия сценарий, исках да направя нова версия, в която да освежим всяка част от историята," казва Кроу. Всеки, който очаква да види всички традиционни елементи - двубоя с пръчки на Робин с Малкия Джон върху дървото, Мариан като девойка в беда, обилни пирове с печено еленово месо и гарафи медовина, и много добродушна смелост - ще бъде разочарован.
Загубени в архива
За да създадат герой, по-близък до силния разбойник от ранните балади, Кроу и Скот се ровят в историята до най-ранните писани източници, много преди Айвънхоу и викторианската епоха да поръсят легендата за Робин със своята собствена романтична украса.
"Това е началото на превръщането му в Робин Худ," обяснява Скот. "Всъщност не го научавате до последните минути. Когато осъзнавате, че „А, този е човекът".", казва Скот.
"Честно казано, мислех си, защо да нямаме потенциала за продължение, особено ако това е жанр, който абсолютно обожаваш - и който никога не е бил изцяло изследван?".
Без съмнение студиото, финансиращо филма, би се радвало на боксофис хит и продължение, но публиката първо трябва да реагира на първата глава. В тази версия Робин носи името Лонгстрайд и е скромен чифликчия, вместо лишен от собственост благородник (той става Робърт Локсли на екрана, но не по наследство), стрелец в армията на крал Ричард - и подобно на Робин от баладите, краде от богатите, но дава откраднатото на самия себе си, или на неговите собствени хора (които, естествено, са бедни). Но това не е неговото основно призвание (той го прави само веднъж по време на целия филм). Неговите здраво пиещи хора (наречени „весели" само веднъж), са посивели ветерани от кампаниите срещу Саладин и армиите от Изтока.
Вдъхновението
"Проблемът със заснемането на филм за Робин Худ е да решиш кои части да използваш и кои не," размишлява Кроу. Той и Скот са планирали да завършат филма месеци преди реалната дата на финала. Снимките стартират през лятото на 2007 г., но са спрени, тъй като създателите на филма имат затруднения със сценария. Едва когато усещат, че имат подходяща стартова точка през пролетта на 2008 г. те се връщат на местата на снимките и хващат камерите. Филмът първоначално е озаглавен "Нотингам", като Робин е в ролята на злодей, а шерифът е добронамерен обществен служител.
"С цялото ми уважение към хората, които бяха писали сценария, но той ми звучеше като "От местопрестъплението: Шерууд"," обяснява Кроу. "Просто не ми допадаше да правя това. Като начало, ако си обществен служител и хората чрез данъците си ти плащат да си вършиш работата, добре е да си добронамерен. Така че не ми беше интересно в тази му форма."
Режисьорът е дори още по-гръмогласен: "Беше тотално абсурдно. Беше ужасно, пренаписване на всичко от първата страница. Ако ще инвестираш в история за Робин Худ, защо да я наричаш "Нотингам"? В крайна сметка ще похарчиш 80% от бюджета за реклама да обясняваш защо е "Нотингам", а не просто "Робин Худ". Няма смисъл."
За окончателната версия на филма актьорът и режисьорът се спират на сценарий, в който Робин се завръща в Англия за първи път от детството си, печели си място в Нотингам - и след това се бори да защити земята и жената (изключително твърдата, но все пак доста добре поддържана Мариан, играна от Кейт Бланшет), която е обикнал. Големите събития от онова време, сговорът на бароните и създаването на Магна Харта, започват да се оформят, докато заплахата от френска инвазия се показва на хоризонта - като историята се развива около бунта, провокиран от указите на крал Джон, Неговият брат Ричард (който загива на бойното поле във Франция) е оставил страната без каквито и да е финансови средства, за да финансира далечна война срещу мюсюлмански лидер. Икономиката е в разпад, хората са в тежък период.
Времена и нрави
Историите за Робин Худ отразяват времената, в които са се разказвали. Оригиналните балади се развиват в свят, пълен с насилие, и разказват за гнева на селяните към алчните духовници, докато викторианските истории възхваляват тясната връзка на Худ с природата и гората. Някои може да потърсят социален коментар в представянето на събитията от Кроу и Скот. "Историите еволюират - и това е една от причините да оцелеят досега. Но макар да искаме да намерим истинския исторически свят, искаме филмът да съдържа действие, драма и да бъде забавен. Историите на Робин са били разказвани като просто забавление. Това беше и един от ключовите аспекти и на "Гладиатор": да се запази историята простичка", казва Кроу.
Всеки път, когато двамата си сътрудничат, критиците правят сравнения с „Гладиатор". "Той е отпреди 10 години и все още се излъчва в праймтайма. Един от онези филми, които снимаш веднъж в кариерата си, ако имаш ама наистина огромен късмет. Така че каквото и да правим, пак ще бъдем оплювани за това, че сме го направили - и ще се правят сравнения", казва Кроу.
Подобно на Максимус, неговият Робин е честен и добросърдечен, въпреки грубата си физика на воин, лоялен и смел, идеалната основа за героична история. Има и разлики - докато Максимус е огорчен баща на убит син, Робин е навъсен син на убит баща, неговото отмъщение не е толкова свирепо. Тонът на Робин Худ е малко по-лек от този на Максимус, а темпото на събитията е различно - на места е твърдо и насечено с екшън, но подобно на традиционен епос нещата се развиват към кулминационна финална битка, в която френският крал Филип II се опитва да превземе Англия.
Ако "Гладиатор" беше метафора за смъртта, и вероятно отмъщението, този филм е за обратното - той е за живота, за раждането", казва Кроу. Животът на всички герои, които имат значение за вас, се променя към по-добро. Основното е, че забавлява, би било разочароващо, ако бяхме направили мрачна версия."
