Тази статия посвещавам на онези шест милиона Българи, избрали да останат в родината си...
защото изкуството не е в това да избягаш зад граница, а в това да успееш в България.
Това е писмо от името на всички Българи, избрали живота в чужбина. Извинявам се пред онези, които не биха пожелали да се подпишат под текста в знак на несъгласие.
Сигурна съм, че ги има, но са безумно малко.
Ние - Българите в чужбина - не сме щастливи!
Избягахме, защото бяхме слаби и глупави.
Не намерихме работа тук, заради твърде ниската си квалификация, а и искахме всички на село да разкават в удивление за живота ни зад граница.
Ние също разказвахме... лъжи!
Казвахме ви, колко е хубав и цветен този живот "там някъде"... а той беше толкова сив и самотен.
Снимахме се тъжно усмихнати пред лъскави молове и по известни площади, а всъщност залъгвахме най-вече себе си, че бягството си е заслужавало.
Твърдяхме, че владеем добре чужди езици, а в действителност думите да изразим истинските си чувства никога не стигаха.
Плачехме тайно, когато нямаше с кого да споделим празниците и красотата наоколо.
Преглъщахме сълзите си, когато отново се сипеха подли обиди над нас и бяхме унижавани.
Пиехме по много, защото това бе единственото ни спасение... макар и за кратко.
Живеехме в спомените за времето, когато бяхме част от вас - Българите в България - защото толкова много ни липсва.
Но никога не намерихме сили да изкрещим на глас грозната истина.
Искахме поне във вашите мисли да живеем щастливо.
Ние - Българите за граница - разбираме, че постъпката ни е израз на слабохарактерност, егоизъм и заслепеност и се срамуваме от това.
Отказваме да го признаем (нали сме слаби) и ви оставяме да вярвате, че сме много силни и напористи... защото толков много ни се иска да бяхме такива.
Преструваме се на обидени от страната си, а все четем вашите български вестници, гледаме само вашата телевизия, слушаме само вашите песни, летим всеки петък над нощта и сме щастливи, че не сте ни забравили.
Ние - Българите в чужбина - обичаме да се завръщаме в къщи, макар да сме объркани къде точно е домът ни;
макар и да чувстваме, че не принадлежим нито на родината си, нито на страната мащеха;
макар и да усещаме, че сякаш няма място за нас на тази Земя.
Обичаме да се завръщаме, защото виждаме колко много вие - Българите в България - сте направили, докато нас ние нямало.
И дори да не го признаваме, безкрайно ви се възхищаваме... защото изкуството не е да избягаш зад граница, а да успееш в България!
Благодарим ви, че простихте слабохарактерното ни предателство и ни приемате във вашата, била някога и наша страна.
Липсвате ни и ви обичаме!
az li4no bix dala avtorkata pod sad za obida! - ами дай я бе, пача... или си свикнала всичко да ти се снася? може и мене да ме дадеш също, но аз изобщо не вярвам пача като тебе да направи таква решителна крачка в живота си.
а да - и научетге го накрая тоя български. тая държава не е плащала на вятъра тия пари, че после да сричате и да пелтечите, както на съответния език, така и на родния си! олигофрени!
И fALLEN от кога мъжкарите като теб държат толкова на формата и обвивката а не на съдържанието ... аз все си мислех че това е една от основните черти на жените. Пък си се и загрижил как така министрерството на образованието си е прахосало и някой друг лев, а не виждаш милионите които летят за вили, резиденции, хотели и т.н. Айде малко по-земно моля.
@ Bobby_gBG Пич много се радвам за теб че толкова можеш и си толкова напорист. НО, 1. Думата "патриот" по принцип значи "човек който милее за родината си", до колкото аз я разбирам (не ми се рови по речници), така че нещо не те разбирам. 2. Не те питах какво можеш, колко добре го можеш, нито пък аз ти писах аз какво мога и колко добре се справям, въпроса беше за родината, кого виждаш както враг и как се бориш против него ... Въпреки мойта дълбока предубеденост към всички етажи на властта, смятам че това да станеш част от нея е начин да се бориш ЗА България. ДАНО да си първия общински съветник който наистина точно това ще прави ... защото аз за съжаление не съм чувал да има и такива в БГ ...
На индивида написал статията му предлагам да се прегледа при психолог,ако няма полза да опита с втори. Раздраниме това че говори в множиствено число. Аз НЕ съм от клошарите за които иде реч. Бях си в БГ през октомври,не защото съм се затъжил за мизерията,а за да взема майка ми и да и подаря една топла зима. Болно ми е за България и за изстрадалия народ който не живее а преживява. На всички българи пожелавам да са живи и здрави,без значение къде са.
По-елементарна политическа поръчка отдавна не бях чел.Целта е ясна-Нашенче,за бога,брато- не излизай навън,че няма кой да ни робува....Страхуват се много от Компартията....Ама не могат да скрият истината....пропуква се като магистралите тази стеничка-жалко само за народеца.Здраве да е-тя ,историята съди...и децата гледат,но ние работим по въпроса,не дремем....защото в едно е права,другарката-в БГ сте много смели и силни да живеете в това положение,но нали си знаете- смелостта си е понякога чиста проба лудост....а колкото до толерантността-наистина,който е навън -първо трябва да свикне,че не е чак толкова велик.Но пак твърдя-ние сме силен народ и оцеляваме винаги.Госпожо авторка-вие сте за съд,ще видя какво можем да направим за един колективен иск срещу вас,защото обидите,които сипехте-си бяха направо за дело.
Спомних си едно друго писмо аз....от студентите за господина Бойко....та този господин доста ни посрами по света и сега като не може да въведе пенсиите на Бг в Европата-драпа със заби и нокти да ни върне под светлото си управление.Господине...Бойко,другарю...не казвам комунисте,защото те,комунистите ги утепаха още 40-50-te години, а ти,както и аз сме продукт на светлото бъдеще,на което гледаме да не обричаме децата си в нашата велика държава.Разбирам изконната ти мечта да угасиш огъня в душите български,ноооо май си забравил-не се гаси,туй,що не гасне......И преди някой да ме приобщи към някоя партия-съжалявам,аз съм от 92-ра година навън,пиша с кирилизатор и ще се възползвам от великия Алеко,казал го е човека-Те всички са маскари ... и нашите мили управляващи бързат всеки ден да го доказват.