Сценарият пак е познат. Първо правителството в Киев съобщава, че Русия изпраща конвои от хора и оръжие в подкрепа на промосковските сепаратисти в Източна Украйна. После американският генерал Филип Брийдлав, главнокомандващ на силите на НАТО в Европа, потвърждава тези твърдения, заявявайки, че "няма съмнение за прякото руско военно участие в кризата в Украйна." И коментарите му за пореден път биват отричани от руското министерство на отбраната, което заявява, че е спряло да обръща внимание на неговите "необосновани твърдения."
Прехвърлянето на топката като обвинения и контраобвинения за Украйна започна през февруари, когато протестиращите в Киев изгониха президента Виктор Янукович и в настъпилия властови вакуум Русия превзе Крим. Простимо е за обикновените странични наблюдатели да стигнат до извода, че при толкова диаметрално противоположни позиции, истината трябва да е някъде по средата.
Точно това впечатление и иска да остави Кремъл
"Изглежда, че колкото по-малко европейската общественост вярва на Брийдлав, толкова по-панически стават неговите антируски изявления," коментира пред журналисти Игор Конашенков, говорител на руското министерство на отбраната. Разбирането за причина и следствие на Конашенков е показателно, защото загатва за евентуалната ефективност на най-новото оръжие на Кремъл: дезинформация в масови мащаби и на многобройни езици.
Путин приема, че страната му е в "информационна война" със Запада. Базовата теза е, че западните медии са обвързани в огромна конспирация, клеветяща и подкопаваща имиджа на Русия, така че Кремъл няма никакъв избор, освен да отговори с контра-информация. От началото на месеца държавният руски медиен холдинг "Россия сегодня" създаде международна новинарска агенция, наречена "Спутник", както и RT Deutsch, немскоезична версия на телевизията Russia Today.
Целта на медийната офанзива не е толкова да представя алтернативна гледна точка, колкото да създаде паралелна реалност, където безумци да бъдат обявени за експерти, и конспиративни теории да дават обяснения за несправедливостите по света.
Целевата аудитория са гражданите на Запада, скептични към своята система на управление, а целта - объркване
Лъжата - безсрамна и многократна - се смята за приемливо оръжие в арсенала на хибридната война, която Путин води в борбата за Украйна. Думите изглеждат безвредни в сравнение с куршумите и бомбите, но ефектът им е не по-малко смъртоносен. "Първи канал", флагманът на руската държавна телевизия, редовно говори за "геноцид", извършван от правителството в Киев срещу жителите на Донецк и Луганск, правейки едва ли не асоциации с кланетата на нацистка Германия в Украйна през Втората световна война.
Залепвайки на протеста на Майдана етикета "фашистки", защото радикални периферни групи са участвали в него, „Първи канал" положи доста усилия за изграждане на основите за въоръжените бунтове, последвали в източна Украйна.
Само часове след като пристигнах в Донецк през март, бях информиран, че аз също съм войник в "информационната война". Тогава регионалната столица беше център на протести от стотици, понякога хиляди, гневни хора, развяващи руски знамена и искащи автономия. Никой никога не беше чувал за изданията, за които съм работил, но протестиращите бяха убедени, че съм отишъл там, за да ги клеветя.
Фактът, че крача до тях и се опитвам да разбера проблемите им, само ме правеше още по-подозрителен. За 20-годишната ми кариера като журналист никога не съм изпитвал такава враждебност - особено от група, която се твърдеше, че е подложена на гонения.
"Защо щях да бъде тук, ако вече знам какво ще напиша?", питах протестиращите. Не получих отговор. Ако не броим няколко заучени фрази за "референдум" и "нелегитимната киевска хунта," не получих и отговор за техните мотиви.
Усещането беше сякаш се опитваш да разговаряш с телевизор
Зад кремълската медийна кампания няма идеология. Вместо това тя се опира на нихилистичния възглед за света, според който всички лъжат и резултатът винаги оправдава средствата. Само дни преди Крим да бъде погълнат от Русия, Путин изключи каквато и да е вероятност за анексирането му и отрече да има участие на руските войски в превземането на полуострова - нещо, което колегите ми и аз самият бяхме наблюдавали с очите си на терен. Едва впоследствие Путин все пак призна в телевизионно предаване, че руски военни са участвали в инвазията.
Пренебрежителното отношение на Путин към истината в миналото прави доста неубедително отричането сега, че руски войници подкрепят сепаратистите в източна Украйна. Не само НАТО, но и журналисти и наблюдатели от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа са наблюдавали движението на бойни машини и въоръжени мъже без отличителни знаци на украинска територия.
Противоречащите си тези предизвикват объркване. Естествено, истината не е по средата: или има, или няма руски войски, придвижващи се в големи количества из бунтовническите региони. Но двусмислието кой какво прави е част от стратегията на Русия да си отваря отворени вратички, а останалата част от света да гадае какво предстои. Решението на Путин да "зачете", а не да "признае" наподобяващите фарс избори, проведени в контролираните от сепаратисти региони на 2 ноември, е част от същата игра.
Опасността от нови пълномащабни сражения държи Киев на ръба
Украинският президент Петро Порошенко се съгласи на прекратяване на огъня през септември, след като фантомна руска армия се намеси, за да спаси бунтовниците от украинската офанзива. Свидетелствата за тази интервенция дойдоха под формата на руски войници, заловени от украинската армия на украинска земя, и безименните ковчези с трупове, пристигащи във военни бази из Русия.
Прекратяването на огъня, макар и почти да не се спазваше, бе добре дошло като възможност за отдих за Порошенко, който бе твърдо решен да проведе предварителни парламентарни избори, за да затвърди подкрепата от населението за реформи. Бунтовниците също имаха желанието да легитимират сенчестите си лидери чрез вот, без значение колко далеч е той от законността и честността.
Сега нито една от страните не се чувства задължена да спазва дори някакво подобие на прекратяване на огъня
Киев не може да си позволи да толерира откритото неподчинение на изборите в бунтовническите региони, а сепаратистите се стремят да отвоююват стратегически обекти и активи, които да направят територията им по-жизнеспособна в икономически план, включително летището в Донецк, пристанището в Мариупол и електроцентрала до Луганск. Много украинци се опасяват, че струпването на руски войски може да предшества кампания за свързване по суша на сепаратистките региони с Кримския полуостров.
Путин може и да успее да създаде достатъчно несигурност, за да накара украинците да се разкъсат помежду си. Нараства напрежението между Порошенко и неговия по-агресивно настроен премиер Арсений Яценюк, чиято партия изненадващо изпревари тази на президента на изборите.
Ожесточава се и съперничеството между доброволческите отряди и редовната армия. Много украинци, протестирали за промяна миналата зима, сега са изгубили окончателно илюзиите си.
Путин е в изгодна позиция да изчаква. НАТО може да възразява колкото желае, но отрицанието от Кремъл идва неизбежно. То е просто стандартна оперативна военна процедура, нищо повече.
