Въпросът дали държавата да финансира учениците в частните училища разделя обществото на две половини от години - и по който леви и десни в парламента не могат да постигнат единодушие.
„Как ще се гарантира, че частните училища, които получат държавни пари, ще намалят таксите, а няма, примерно, да увеличат печалбите си? Ще има контрол. Контрол?", пише проф. Ивайло Дичев във Facebook.
„Да не говорим за корупцията, която ще възникне. Ще се зароят нови образувания само заради субсидията. А как ще се контролира използването на тези пари - с огромен апарат и разхищение на ресурси", казва и министърът на финансите от кабинета на Ренета Инджова - Христина Вучева.
„Този изцяло лобистки закон, който се приема в момента, ще довърши българското образование, а заедно с него и последната съединителна тъкан на обществото... В него разни лобита съзират частния си интерес- бизнесът ще си получи държавната помощ, а чрез дуалното образование - и евтина работна ръка", допълва журналистът Галя Горанова.
В такъв тон звучи едната страна в спора. Срещу нея е версията за дългоочакваното възмездие на онези родители, които искат по-качеството обучение за децата си, вместо мозъчният тръст на държавната система. И искат независимо къде учат децата им, държавата да поема еднаква отговорност - теза, която ГЕРБ залага в Закона за училищното и предучилищното образование, започнат в първия кабинет „Борисов" и преминал първо четене в края на миналата седмица.
Ябълката на раздора отново е да се финансира ли от държавата обучението на деца в частни училища и детски градини. За някои това звучи като изливане на парите за образование от пусто в празно.
В досегашния Закон за народната просвета думата „частни" се споменава шест пъти. В новия закон тя присъства около 80 пъти. Дори ако съдим само по това, трябва да приемем, че новият закон прави с частните училища нещо повече от това да им дава пари - регламентира дейността им.
Два полюса
За левицата промените дават преимущества на частните детски градини и училища, които общинските и държавните нямат. Според противниците на тази теза, принципът „парите следват ученика" е нещо, с което държавата застава зад ангажимента си за образование и поставя всички деца на равна образователна основа.
Социалистите твърдят, че даването на пари на частното, тоест на някакъв бизнес, който предлага „услугата образование", ощетява държавните и общински училища, които предлагат същата услуга, но не с цел печалба. Въпросът е защо тези, които работят за печалба, ще стават храненици и на държавата.
Разразилите се в медиите дебати показват, че не всички са дочели докрай закона
В предаването „Референдум" депутатът от БСП Валери Жаблянов на финала на яростния политически спор за проектозакона, си призна го чел само повърхностно. В други случаи противници на промените изтъкват въпроси, които законът ясно регламентира - като например как така търговско дружество ще получава пари за образование, щом има право да печели пари с други дейности. И само представители на НПО-та на родители питат защо строг контрол и санкциониращо отнемане на средства се налага в закона на частните училища, но не и на държавните, при положение че разходването на средства би трябвало да подлежат на еднакъв контрол - от кметовете на общините.
В програмата за образование от 2006 година още е прието правилото „парите следват ученика". В случая с частните училища става дума за 13 милиона лева, които се полагат на учениците като годишна издръжка - независимо частно или държавно. Какво се случва в момента с тези средства - няма яснота.
И докато всички спорят дали бюджета може да си позволи тези 13 милиона лева тежест, допълнителни 15 млн. лева от държавния бюджет бяха отпуснати в сряда за санирането на сгради.
Същевременно законът предвижда учениците в частни училища и градини да получават финансиране от 2018 година, т.е. ще бъде заложено в бюджета за след три години.
Какво значение има за държавните училища финансирането на частните?
В интерес на истината - никакво. Сумата, която би отишла към частните училища и детски градини е под процент от около трите милиарда, които се отделят за образование. Това, че тези три милиарда лева не са достатъчни, е теза, около която се обединяват поне на думи всички в системата.
Към момента, според регистъра на МОН, има общо 122 частни училища и детски градини, а дори БСП признава, че в частните училища учат около 12 000 деца, а в държавните - около 600 000.
Както обикновено обаче в България, вместо конструктивен дебат за основните неща, които предвижда законът, спорът се измести към про и анти даването на едни пари.
Тези пари ще бъдат предоставени за учениците, които учат в частно училище, ако се следва принципа, че пари се раздават не на училища, а на ученици.
За да се възползва от държавно финансиране, частното училище (или градина), трябва да отговаря на определени стандарти - като за начало, те няма да могат да извършват друга дейност освен тази на детска градина или училище.
В такъв случай те имат право да събират такси единствено за дейности, извън финансираните от държавата - казано по друг начин, осигуряват се например учебници за децата и стипендии за успех, но не се поемат разходите за ток, парно, оборудване и т.н.
Според сега действащия Закон за народната просвета, частните училища и детски градини са такива, ако не са на бюджетна издръжка и освен това се помещават в частни имоти. И това е.
Какво още казва новият закон
Частните училища се подлагат на строг контрол, на какъвто обаче държавните училища не подлежат. Те ще имат една година след приемането на закона, за да се пререгистрират според новите правила. Ако не го направят, месец след изтичането на срока се закриват.
Частните образователни институции трябва да подадат декларация, с която да поискат държавна субсидия, която може и да не им бъде дадена, ако не изпълняват стандартите на МОН. Ако показват ниски резултати, субсидията ще им бъде отнемана. За сравнение, ако държавните и общински училища не посрещнат очакванията за високи резултати на външни оценявания, получават допълнително средства, аз да подобрят резултатите си. Ако ги покрият - получават допълнителен финансов стимул.
А контролът? Това е проблем на всички институции и не може да бъде прехвърлен върху частните училища, когато няма яснота за контрола на изразходваните средства в системата на образованието, на здравеопазването, на правосъдието, на вътрешните работи, на банковата система... И този проблем трябва да бъде разрешен независимо от Закона за предучилищното и училищното образование, но няма как да бъде разрешен чрез него.
Реалните въпроси
Мантрата „държавен образователен стандарт", която преминава като лайтмотив през целия закон, се отнася за набор от 18 стандарта, които все още не са одобрени и изяснени. Не става ясно и какво точно се променя по отношение на учебните планове, тъй като до голяма степен законът възпроизвежда досегашното статукво - разпределение на часовете по определен начин, без да се разглежда възможност за различно структуриране на времето.
Всички тези въпроси трябва да се изяснят до второто четене на закона. Защото ако отново не бъде приет, промяната в образователната система няма откъде да дойде.
