Как е възможно повече от шест дни да няма следа от огромен пътнически самолет и 239-те души на борда му и това да се случва през 2014 г.? Вариации на този въпрос си задават стотици милиони хора по света и липсата на простичък отговор произвежда невероятно количество безумни теории и обяснения, които свободно се ширят в пространството. Всъщност повечето неизвестни около изчезналия на 8 март малайзийски Boeing 777, изпълняващ полет МН370 от Куала Лумпур до Пекин, имат доста прозаични обяснения.
Самолетът няма как да изчезне от радарите
Всъщност има как. Цивилното ръководство на въздушното движение (РВД) разчита на т.нар. вторични радари, за да изгражда картина на въздушното пространство и самолетите в него. Това особено силно важи за пространствата над морета и океани, където не е възможно да се направи плътно радарно покритие. Вторичните радари работят заедно с транспондерите, които са на борда на всеки цивилен самолет или вертолет.
Този тип радар изпраща запитване за височината, скоростта, курса и други характеристики, а транспондерът изпраща своя отговор обратно. Така самолетите само съобщават за своето положение в пространството. Ако транспондерът се изключи, самолетът става невидим за РВД. Когато на 11 септември 2001 г. терористите превзеха четирите американски пътнически самолета, те изключиха транспондерите им и РВД нямаше представа какво се случва с тях.
Черната кутия е неразрушима и излъчва сигнал, който може да се засече
Едва ли има нещо, създадено от човешката ръка, което да не може да бъде унищожено. Черните кутии на самолетите (които всъщност са оранжеви на цвят) не правят изключение. Не са единични случаите, в които черната кутия е била тежко повредена при сериозни инциденти. Черните кутии наистина излъчват звуков сигнал, който помага да бъдат открити под вода, но той е сравнително слаб и не може да бъде засечен на разстояние, по-голямо от 15-20 км.
Странно е, че пилотите не са съобщили за проблем на борда
Това определено не е странно и е напълно обяснимо. Когато възникне инцидент на борда на пътнически самолет, за екипажа е приоритетно да разбере същината на проблема, да вземе мерки за решаването му и да се осигури безопасност за самолета и неговите пътници.
Изпращане на съобщения до РВД за ситуацията на борда не допринася за решаването на проблемите и така само може да се загубят ценни мигове. Например при катастрофата на френския Airbus A330 през юни 2009 г. екипажът също не беше съобщил за проблеми на борда, въпреки че се е борил четири и половина минути за спасяването на самолета и пътниците му.
Мобилните телефони на част от пътниците дават сигнал, значи самолетът е кацнал някъде
Тази новина се тиражира вече няколко дни и за съжаление освен че вдъхва празна надежда на близките на пътниците на самолета, създава и конспиративен ореол около случката. Телекомуникационни експерти вече дадоха десетки обяснения за това как един унищожен мобилен телефон може да дава сигнал "свободно".
Колкото до това, че самолетът е кацнал някъде невредим, то повече от шест дни след изчезването му спокойно може да отхвърлим тази теория. Boeing 777 е един от най-големите пътнически самолети, който се нуждае от голямо летище, за да кацне, а вече кацнал, е практически невъзможно да бъде скрит.
Къде тогава е самолетът?
Трябва да бъде ясно, че в последните десетилетия няма случай на катастрофирал граждански самолет, чиито останки да не бъдат открити впоследствие. Последният такъв случай на безследно изчезнал самолет датира от януари 1973 г., когато боливийски DC-4 изчезва някъде в Андите и нито машината, нито 29-те души на борда са открити повече. Причините за това малайзийският Boeing 777 да не бъде открит досега са две.
Първо, инцидентът се е разиграл над вода, което значи, че почти целият самолет е потънал. Това, което е останало над повърхността, са основно части от интериора като пътнически седалки, багаж и трупове. С всеки изминал час тези останки се отнасят от океанските течения и разпиляват още повече. Дори и те да бъдат открити, ще бъдат нужни доста допълнителни усилия, за да се установи къде точно се е разбил самолетът.
Втората причина - и вероятно по-съществената от двете - е, че е възможно изчезналият самолет да се издирва на грешното място. Досега се знаеше, че РВД губи самолета над Тайландския залив по-малко от час след излитането му. В последните дни обаче малайзийските ВВС изнесоха информация, базирана на записите от техните радари, че изчезналият самолет вероятно е направил завой, а 45 минути по-късно е наблюдаван неизвестен самолет, за който се предполага, че е същият Boeing 777, над пролива Малака, което е от западната страна на полуострова, на който е разположена Малайзия.
Така или иначе, в момента се претърсва район с площ близо 100 000 кв. км (почти една България) и откриването на останки остава крайно трудна задача, в която съвременните технологии са от малка полза. Радарите не виждат останките, които са почти на нивото на водата, а инфрачервените сензори няма да отчетат температурна разлика между морската вода и парчетата от разбилия се самолет. Дори модерните разузнавателни сателити трудно ще открият малки останки в морето. Така хората, участващи в операцията по издирването, разчитат най-вече на очите си и на късмет.
Какво може да е станало?
Трябва да е ясно, че дори утре да бъдат намерени останките на самолета и неговата черна кутия, ще минат много месеци, преди да може да се каже със сигурност какво е станало на борда на полет МН370. Факт е, че по време на изчезването си малайзийският Boeing 777 е бил в най-безопасния етап от полета си, когато машината се намира на голяма височина и следва предварително начертания си маршрут.
Статистиката от последните десетилетия показва, че най-честата причина за инциденти по време на този етап от полета са терористични актове и саботажи. Властите в Малайзия и разузнавателните агенции по света засега омаловажават възможността да се говори за терористичен акт. Втората честа причина е загуба на контрол от страна на екипажа, следвана от технически отказ, пожар на борда и сблъсък с друг самолет.
Ако данните, изнесени от малайзийските ВВС, се окажат истина и самолетът се е отклонил със стотици километри от маршрута си, то най-вероятно става въпрос за умишлени действия на някой на борда. Дали те са причинени от екипажа, или от някой друг, не е възможно да се каже в момента. Трябва да се отбележи, че в последните 20 години има три авиационни катастрофи, за които се подозира с по-голяма или малка степен на сигурност, че са причинени от напълно умишлени пилотски действия.
Със сигурност рано или късно ще се разбере какво се е случило в часовете след полунощ на 8 март с пътниците и екипажа на полет МН370. Това ще стане независимо от цената, вложеното време и потенциалните трудности, защото въздушният транспорт си е извоювал име на най-безопасен именно заради задълбочените разследвания на всички инциденти и строгото прилагане на изводите от тези анализи. Така че, когато след година или две се качим на пътнически самолет, изводите от инцидента с полет МН370 вече ще са приложени в името на нашето безпроблемно пътуване.
*Авторът е един от основателите на сп. "Аеро"
