Току преди началото на учебната година, в медиите се появи информация, че в няколко столични училища щели да забранят на децата да носят телефони с цена над 50 лева.
Мотивите: скъпите телефони създавали у другите деца комплекси, завист, а и така щяло да бъде "преборено" социалното неравенство в училище.
Няма смартфони - няма проблем, съвсем по сталински.
В същия ден приятел написа на стената ми във Фейсбук какво му е споделил шофьор на такси: "Да забраним и олимпиадите по разни предмети, защото създават комплекси у детето ми", а позната, която живее в Щатите попита: "Какъв е проблемът със смартфоните и таблетите в клас, нали децата ги ползват за учене?"
В нормалните държави децата може и да ползват таблети и мобилни приложения за учене, но българското училище е много далеч от това.
И очевидно проблемът не е само в липсата на пари, а в мисленето.
Повечето учители в началния курс отказват категорично да ползват компютри и дори обикновени мейли. Изключения има, но са пренебрежимо малко, предимно в София.
Съществуват наредби, според които мобилните телефони се изключват в час, само че учителят често няма авторитет да накара децата да го направят.
И в повечето случаи не е виновен само той, а родители, които вдигат скандал при всяка направена забележка на отрочето им. На самите деца пък им е скучно и вместо да слушат урока, висят в интернет или играят на игри.
Има и родители, които давайки пари в помощ на училището или още по-зле - на определени учители, смятат, че то или те стават тяхна лична собственост.
Корупцията в образованието е обществена тайна, доколкото е тайна изобщо.
Това не са някакви сензационни факти, всички сме се сблъсквали с тях. Но какво ли сбъркано тоталитарно мислене трябва да имаш, за да сметнеш, че с нещо като декрет, който определя цена на мобилните телефони, може да се реши проблемът с вниманието на децата в час, с липсата на домашно възпитание и "правоимащите" родители?
И как по този начин ще се реши проблемът със социалното неравенство?
Не е ли по-добре учителите, които се оплакват, че децата не внимават , да се замислят защо преподават така, че учениците вместо да ги слушат, си пишат SMS-и? Не е ли по-добре да влязат в крак с новите технологии, а не да се "гордеят", че дори не притежават мобилен телефон, защото бил ненужна "гъзария"?
И вместо да пишат забележки, че домашното е писано на компютър, а не на ръка, да се научат да използват интернет?
И как точно телефоните под 50 лева ще пречат по-малко от тези с по-висока цена?
Впрочем, и на нас като бяхме деца ни беше скучно в някои часове, а тогава нямаше смартфони. Пишехме бележки, решавахме кръстословици или тайно четяхме книжки под чиновете. И пак всичко зависеше от умението и личността на преподавателя - дали ще те грабне с урока или не.
Не е ли по-добре и родителите, които определят тези със смартфоните като "сноби" и "парвенюта" , да се замислят как точно възпитават децата си те самите?
Да, сноби и парвенюта има, има ги навсякъде по света, богати и бедни също, имаше ги и по време на социализма, само че тогава тези "с парите" бяха партийните другари.
Имаше си и социално неравенство и още как.
Имаше, разбира се, и завистливи деца. Но какви ценности са възпитани у едно дете, което може да получи "комплекси" само заради това, че съученикът му притежава смартфон или по-шарена тетрадка? Не е ли същото консуматорство, срещу което уж възразяват родителите?
И ценност ли е гледането в чуждата паничка и омразата към по-богатите, към по-способните, по-умните?
Защото - добре, ще забраним скъпите телефони, после скъпите дрехи, скъпите тетрадки и чанти, за да няма завист между децата.
Интересно обаче, какво правим с по-хубавите момиченца или с по-едрите момченца, които всеки помни - на определена възраст създават комплекси у връстниците си? А с по-умните деца? Забраняваме ги?
Да забраним и високия успех тогава, олимпиадите...
Както се разбра, вече има предложение да забраним частните езикови училища. Да не говорим за разните му там музикални, балетни и езикови, че един талант поражда завист, която е много по-голяма от всякаква друга...
Хората може да са равни единствено пред закона, но не са еднакви, и никога не са били - дори по времето на така ожалвания от някои социализъм.
Едни са умни, други по-способни в пеенето или спорта, трети са богати и карат скъпи коли, четвърти просто изостават в обществото и разчитат на социални помощи.
Уравновиловката към средната посредственост не може да бъде принцип на образованието, здравословната конкуренция може.
Новите технологии не са "гъзария", а трябва да се използват като средство за обучение.
Скъпият телефон не е повод за "завист", нито причина за "комплекси", лошото възпитание в къщи е. Социалното неравенство не се преодолява с административни разпоредби. За да изчезне са необходими много други неща, които са извън образователната система.
Деца се възпитават не с безмислени забрани, а с определени морални ценности, които изключват завистта.
Иначе, ако вървим по тази логика, аз може да поискам да забранят всички смартфони по-скъпи от моя, както и всички чанти, обувки и дрехи със стойност, която може да породи завист в чувствителната ми душа.
Освен това, може да поискам да забранят всички по-умни, по-красиви и по-млади от мен жени. Да не забравя - и по-слабички! Ми няма да тъна в комплекси, я.
Обаче, най-вече искам да забранят родители с промити мозъци и подобните им учители и директори, които не могат да се справят със собствените си задължения и проповядват малоумно сиромахомилство.
Драги червени талибани, Пукнете от яд, че когато е трябало да учите, сте пили, кога трябва да плащате - плачете
@Ванко, единствения който говори за пари и материализъм си ти. Аз говоря ПРОТИВ ограничаване на ЛИЧНИТЕ СВОБОДИ. Това, че в случая става дума за покупка на телефона няма голямо значение. Вие сте тея дето се хванахте за материализма и парите и това колко струва телефон и т.н. Не аз..
@Ванко, единствения който говори за пари и материализъм си ти. Аз говоря ПРОТИВ ограничаване на ЛИЧНИТЕ СВОБОДИ. Това, че в случая става дума за покупка на телефона няма голямо значение. Вие сте тея дето се хванахте за материализма и парите и това колко струва телефон и т.н. Не аз..
споменавам ти го за това, да схванеш, че годинките не са много много свързани с багажа дето ностиш горе
@Ролинс, Какво му е трудното на остнаалите да го разберат това, не знам! Кофти червени талибани...
Хубави коментари, но заложени на тезата, че образованието е всичко необходимо, за да се докажеш на пазара на труда; приказки за развитието; за училия и този, дето шиба кучките. В интерес на истината, според мен забраната за смартфони в час е затова, да се даде, в крайна сметка, шанс на учителя да предаде необходимите базови знания на учениците. Никъде не виждам забрана заради завист. За смартфоните има достатъчно време през междучасията и извън клас. Влизайки в една езикова школа, преподавателят е този, който води групата, с оглед всеки да научи това, за което плаща. Със сигурност има някой, който има подобни знания, но той няма статут на водеща фигура, защото авторитета на преподавателя рязко се понижава. Освен това, тук си говорим, че Пешо щял сега да шиба кучките, а после да се мъчи. Е, никак не е задължително! Пешо сега шиба кучките, запознава се с различни кучки, някои от които след време ще сехванат с големи "играчи", така че Пешо би могъл да разчита на съдействие от бившата "кучка" - я с някоя поръчка, я с помощ за взимане на работа, я с бизнес проект. А ти си трошиш главата с учене, бачкаш нещо си за малка заплата, почти няма кучки, като разчиташ да завършиш и се хванеш на работа и развиваш. Да,ама не! Какъв % от завършилите имат шансове за реализация?! Погледнете статистиката. Какъв % от завършилите са в състояние да направят необходимия опит, да кажем непрекъснати 5 години, така че да станат мениджъри?! Ще те държат ли изобщо на работа (най-напред трябва да бъдеш взет), ако видиш как прекия началник си прави схемичките и "източва фирмата", която частна, частна, ама мениджърският състав местен и всеки шуробаджанак цоца с пълни шепи... Образованието не е единствен и решаващ фактор за успех, а и "тъпият" Пешо, който днес шиба кучките по морето, получава (в повечето случаи) по-висока заплата от учещия СЕГА, има достъп до кредити и финансиране, има възможност да живее достатъчно добре (пак за разлика от учещия). Нека си го кажем в очите - както всяка инвестиция и образованието има рисковост, може да донесе възвращаемост, изплащане и печалба, но може и да бъде провал. Вземете за пример Ричард Брансън - стотици пъти опитвал и многократно се провалял в различни проекти...
@Вълк, Въпреки, че съм съгласен с теб. Смятам, че има един санитарен минумум за образование - бакалавър. Под това (с гимназия) не може да си намериш нещо смислено, в което ще можеш да се доказваш и издигаш в иерархията. Просто няма как да стане. Образованието след тоя санитарен минимум вече не е толкова решаващо. Нито пък може да се очаква, че само с 1 хартия ще си успешен в кариерата си...но все пак в бакалавъра се добиват нужните знания за всяка една професия.. За Пешовците по морето - да един от 30 ще извлече +++ от курвлите и ще се уреди на (сравнително) добре платена работа. Ама това е. 1 от 30 и толкоз. Другите 29 ще скимтят "забранете скъпите джаджи, щото завиждаме и ни е кофти да заспим" А относно "Какъв % от завършилите имат шансове за реализация?! " Завършилите? За какво говорим по-точно? За завършилите в Шуменски Университет (не знаех, че същестува преди 1 седмица), ЮЗУ, УНСС, Американския (и техните еквиваленти в чужбина - навсякъде има шуменски, юзу, унсс и американски, точно затва има класации). Има университети с 5% реализация, има и такива с 95% - зависи къде си завършил
много сте се впрегнали по темата; ако родителите са пропуснали да вкарат разум в главите на децата си, то учителите защо трябва да им го спестяват; какъв е проблемът те да обяснят преходността на всяка материална вещ, както и на всяко чувство, което е породила - ако днес ти нямаш скъп/нов смартфон, това единствено значи, че утре, когато се сдобиеш с такъв, той ще бъде и морално и технически по-добър та даже и по-евтин; и т.н. за всяко едно нещо - аз винаги съм си позволявала да си купя всяка нова технологична играчка още като излезе на пазара и познайте, всяка следваща е по-добра и по-евтина, така че прецакването си е голямо, а и като си първи, няма кой да те оцени, само се поражда огромна злоба, защото сме в Злобария все пак и злобата е горивото в скапания ни мотор, тя ни движи, лошото е, че сме без кормило и се мотаме съвсем безсмислено, безцелно, без посока, без ориентир, не знаем накъде, но се движим, въртим, хабим енергия, време, а за някои народи това се ценни неща
Скрит в сенките, Вероятно си прав за 29/30 бармана, които си остават киртаци цял живот. Това се дължи, в голяма степен, на социума, в който са се "внедрили" - колегите им са такива, познатите им са такива, приятелите им са такива! Трудно е да имаш вижданията на образован, знаещ и можещ човек в подобна среда. Да вземем за пример средата на предприемачите - млади хора, които непрекъснато се учат, опитват, създават бизнес - така, както е в развития свят. Тази среда около бармана липсва! Няма кой да го тласка напред, да го стимулира с идеи или предоставяне на възможности. Ако се справи с "кучките" - добре, ако не - цял живот ще пуска лотария и еврофутбол... И все пак, далеч не е задължително да си завършил университет, за да бъдеш успешен. Дава база за развитие, но оттам-нататък е важно с какви отговорности и предизвикателства се нагърбва човек, целящ конкретни резултати. Престижността на образованието е важен фактор, но един блестящ програмист като Бил Гейтс или като Марк Зукърбърг никога не са и завършвали нито Харвард, нито Станфорд, нито МИТ... Всъщност, престижността на образованието е с оглед да си привлекателен на пазара на труда, т.е. да се харесаш на някого дотолкова, че той да те наеме! Същото лустро е по отношение и на жените - дали карам лъскав Мерцедес СЛК или БМВ 7-ма серия от 2013. Ето колко е близо до перченето на "плажния батка" и Пешо Бармана - нали правят същото?! Всъщност, ако се замислиш, по фирмите е пълно с хора, които разчитат единствено на тази хартийка, наречена диплома! Никога не са били лидери на промяната, никога не са влизали в ролята на инвеститори, предприемачи, мениджъри. На 20 и няколко години правех смешни ръководните кадри над мен, точно заради това, че на тях им липсват знания, подготовка и идеи. Ами, затова и ме гонеха от фирмите. Значи, ти го гледаш, че е некадърен, неспособен, малоумен, но упорито не ти дават шанс. И тъй като трупаш опит в работата си с такива твари, постепенно осъзнаваш, че много от тези хора са там, защото някой ги е довел, защото са хора на някого. Отново позицията на бармана. Абе, имаш документите, имаш квалификацията, имаш знанията и уменията, според теб би следвало автоматично на местата, където има позиции за квалифициран персонал да те вземат. Да, ама не!
Пък и какво издигане в йерархията - една камара народ си накупи дипломи от знайни и незнайни университети с цел да станат следователи; бившата шефка на ДФ"Земеделие" бе уличена в лъжа за завършено образование; ред чужди мениджъри (в смисъл по света) също лъжат, че са учили еди-къде-си, за да заемат желаната позиция. Нали, ти ако го можеш и купената диплома върши работа за удостоверяване на знанията... Кой е по-добър бизнесмен в случая?! Ти, който си отделил 7 години да учиш здраво, работиш на две места или този, който си е барал патката, работил е като барман, шибал кучките и накрая си е купил дипломата?! Ами, ако е бил достатъчно хитър и се е договорил с шефа да го води на длъжност "специалист продажби", изкарал е 5 години като такъв (реално е барман), шибал си е кучките, живял живота и накрая кандидатства в друга фирма като "мениджър продажби"?! Погледни каква е действителността отвън, не желаното! Повечето работодатели желаят да те използват колкото може повече, без да плащат за това и това, че учиш допълнително, ходиш на курсове изобщо няма да повлияе на качеството на заплащането... Казвам ти тези неща, защото съм се нагледал на ку*венски истории, хора без ценз на ръководни позиции, а по-лошото е, че тълпата приема всичко това като "правилно". Изч*ка се момето с шефа на съседен отдел и хоп - след два дни е едно ниво нагоре...Другата излизаше с големия шеф и хоп, стана началник - смяна Има ли ценз за нещо след гимназия - ами не!
Напълно съм съгласен. Точно 29/30 бармана. Най-много един ще има акъл да направи това за което говориш - да кара шефа на 2 бири да ги "води" като спец. продажби. Шанс - по-добре се е уредил от повечето завършили. Но статисически ... знаем как стоят нещата с барманите и реализацията в живота. И за факта, че е пълно с хора дето разчитат на тая хартиика - пак съм съгласен. Ама няма начин без това (за 95 на 100) от хората. Това ти дава много - не е сам хартията - както спомена дава ти и контактите, и обкръжението и истински знания ти дава (да не говорим, че 50% от магистрите карат паралелен стаж и пишат тезис заедно с фирма, в която после получават работно място). За програмирането - не смятам, че ти е нужен университет - това не е област която се учи най-добре в класна стая - това си е практика и грубо кодене. Виж за архитект..счетоводител.. и още 100 няма как да го направиш с редбул и кутия боро пред компютъра, нали? А за Гейтс и Зукерберг - те нямат диплома, но и двамата са учели в Харвард. Все пак.. това мисля, че говори МНОГО. Бих се доверил на drop-out от Харвард, отколкото на дипломиран от УНСС, дума да не става за шуменския - предполагам и твоето мнение е сходно. Като цяло имаме еднакво мниение, поздрави.
Сходни мнения, да Лично аз съм с няколко магистратури от различни университети, но бих те помолил да отвориш онлайн изданието на джобс.бг и погледнеш кратките описания на лицата, движещи бизнес или част от него.Наред със сериозните, добре подготвени фигури е пълно с такива, които не са толкова висококвалифицирани. Какво означава това ли?! Ами, ред неща се научават не само от връзката с университета, а по различни житейски пътеки - лятото, изкарано в Краков и полскатами приятелка ми дадоха нещо, което не съм изучавал в курс, допълнителна компетентност - полски език! Станаха десет овладяните от мен езици, което ме превръща в мини езиковед, а международни сертификати съм подготвял за два Отделно, редица курсове - примерно за митническо тарифиране, митнически агенти (да не мислиш, че еевтино), участие на различни институти за професионална подготовка, които са на много по-високо ниво от кой да е наш университет, семинари и т.н. Изобщо, завършваш университета, изкарваш допълнителни курсове, развиваш се, така да се каже, а накрая успехът е съмнителен. Както всяка една инвестиция, междувпрочем. Учил си няколко години, близо десетилетие, а накрая получаваш 500 евро заплата стартово Ето, това отвращава хората от образованието - видели са, че учиш, неучиш, секретарката на шефа ще ти стане началник, оти я клеца, кой го боли, че имаш зад гърба си магистърски тезис?!