На срещата на НАТО в Уелс миналата седмица, генерал Филип Брийдлав направи смело изказване. "Русия води най-невероятната светкавична информационна война, която сме виждали досега в историята", заяви той.
Сегашна Русия не само използва дезинформации, фалшификации, лъжи, "изтичане" на информация и киберсаботаж, обикновено свързвани с информационната война. Тя създава нова "реалност", пораждайки масови халюцинации, които се преобразуват после в политически действия.
Новорусия - информационна измислица на Кремъл
Да вземем Новорусия - името, което Путин е дал на голяма част от югоизточна Украйна, която се замисля дали да не анексира. Понятието е заимствано от царистката история, когато се е отнасяло за съвсем различна географска територия. Никой, който живее в тази част на света сега, изобщо не е считал, че живее в Новорусия и й дължи вярност като своя родина. Поне допреди няколко месеца.
Сега, Новорусия от въображение започва да се превръща в реалност: руските медии показват карти на нейната "география", а подкрепяни от Кремъл политици пишат "историята" й в учебниците. Тя вече има дори и знаме и новинарска агенция (на английски и руски). И няколко Twitter потока.
Звучи като нещо, извадено от разказ на Борхес. Стига да не бяха напълно реалните жертви от войната, провеждана в нейно име. Изобретяването на Новорусия е знак, че вътрешната система за информационна манипулация на Русия започва да става глобална.
Една лъжа повторена сто пъти...
Сегашна Русия е оформяна от политически технолози - везири на системата, които сътворяват марионетни политически партии и имитации на граждански движения, за да отвличат вниманието на руснаците, докато кликата на Путин консолидира властта си.
Във философията на тези политически технологии, информацията предшества същността. "Помня как създадохме идеята за "путиново мнозинство" и хоп, то се въплъти в реалността", казва Глеб Павловски, политически технолог, работил по избирателните кампании на Путин, но оттогава насам напуснал Кремъл.
"Същото се отнася и до идеята, че "няма алтернатива на Путин". Ние го измислихме. И изведнъж наистина нямаше алтернатива".
Малко насилие, много пропаганда
"Ако предишните авторитарни режими бяха съставени от три части насилие и една част пропаганда, тук практически всичко е пропаганда и относително малко насилие. Путин само се налага да направи няколко арести - и след това да засили посланието чрез пълния си контрол върху телевизията" - коментира Игор Яковенко, професор по журналистика в Московския държавен институт по международни отношения.
Видяхме подобна динамика в действие на международната сцена в края на август, когато на очевидна руска военна инвазия в Украйна - при това относително малка - бе придаден видът на изключително важна и застрашителна.
Путин заговори за нуждата от преговори за автономията и държавността на югоизточна Украйна (с език, който изглежда почти умишлено двусмислен), поразявайки НАТО и сплашвайки достатъчно Киев, за да се договори прекратяване на огъня.
И отново понятието "Новорусия" присъстваше в изказванията му, създавайки усещането, че големи територии са готови да се отделят от Украйна, когато на практика бунтовниците контролираха много по-малка част от нея.
(За по-ранен пример на тези геополитически трикове, вижте президентството на Дмитрий Медведев от 2008 до 2012 година, когато руският марионетен лидер вдъхна в Америка вяра, че е възможно да има насочена на Запад Русия, давайки време на Кремъл да заздрави властта си в страната и да засили мрежите си в чужбина).
Вярата в абсолютната мощ на пропагандата има солидни корени в съветското мислене
Жак Елюл в класическото си изследване от 1965 година по темата пише: "Комунистите, които не вярват в човешката природа, а само в човешкото състояние, са убедени, че пропагандата е всемогъща, легитимна (когато те я използват) и е средство за създаването на нов тип човек".
Има обаче една огромна разлика между съветската пропаганда и сегашната й руска разновидност.
В СССР, идеята за истина бе важна, дори когато се говореха лъжи. Съветската пропаганда стигаше до крайности, за да "доказва", че кремълските теории или дезинформации са факт.
Когато американското правителство обвини Съветския съюз, че разпространява дезинформация - примерно когато се твърдеше, че ЦРУ са изобретили СПИН като оръжие - това предизвика вопли на негодувание от висшите руски политици, включително Михаил Горбачов.
В сегашна Русия, обратно, идеята за истината е неясна
Сега в руските "новини" границите между факт и измислица са тотално размити. Актуалните предавания включват актьори, преструващи се на бежанци от източна Украйна, плачещи пред камерите за измислени заплахи от фантастични фашистки банди.
По време на едно руско актуално предаване, жена разказваше как украински националисти са разпънали на кръст дете в източния украински град Словянск.
Когато Алексей Волин, зам-министър на комуникациите на Русия, бе изправен пред доказателства, че сюжетът за разпъването на кръст е измислица, той не демонстрира смущение, а вместо това заяви, че единственото, което е от значение, са рейтингите.
"Зрителите харесват как нашите основни ТВ канали представят материалите, тона на нашите програми", коментира той. "Делът зрители за новинарски предавания по руската телевизия се е удвоил в последните два месеца".
Кремъл разказва историите си добре, като е овладял перфектно смесицата от авторитарност и развлечение.
Идеята за "журналистика", в смисъла на отразяване на "факти" или "истина", не съществува. В лекция миналата година пред студенти по журналистика в Московския университет, Волин им заяви, че трябва да забравят за идеята да превръщат света в по-добро място.
"Те трябва да са наясно: те ще работят за Човека, и Човекът ще им казва какво да пишат, какво да не пишат, и как едно или друго трябва да бъде написано", казва той. "И Човекът има правото да го прави, защото им плаща".
Целта на тази нова пропаганда не е за убеждава някого, а да кара зрителите да гледат и да насочват вниманието си встрани от наистина важните неща - да пречи на западните тези и сюжети, а не да осигурява контратези и контрасюжети.
Това е перфектен жанр за конспиративни теории, които изобилстват по руската телевизия.
Когато Кремъл и свързаните с него медии бълваха безумни обяснения за свалянето на полет MH17 на Malaysia Airlines над източна Украйна през юли, те ту пускаха теорията за обстрел на авиолайнер от украински изтребители по американски инструкции, ту тази за опит на НАТО да свали личния самолет на Путин.
Но целта не беше толкова да убедят зрителите в която и да е версия за събитията, а просто да създадат усещане за параноя, обърканост и желание за пасивен живот в контролирана от Кремъл виртуална реалност.
Сега Русия изнася модела си за подмяна на реалността чрез стотици милиони долари, които харчи за международни медии като денонощния многоезичен новинарски канал RT (Russia Today).
В страната RT помага да бъдат убеждавани руснаците, че правителството им е достатъчно силно, за да се конкурира със CNN и подобни телевизии. В САЩ RT не се приема твърде насериозно (ако каналът успее да всее известни съмнения сред американците, толкова по-добре, счита Москва).
Руската пропаганда в Европа
Но в Европа, руската пропаганда е по-могъща, като работи наравно с влиянието на Кремъл върху местните медии, както и чрез икономически и енергиен натиск.
Ситуацията е най-напрегната в прибалтийските държави, където големи количества рускоезично население се обслужват от рускоезични ТВ канали - като латвийската PBK, която купува програми от Кремъл на много ниска цена.
"Огромни части от нашето население живеят в отделна реалност, създадена от руските медии", казва Раул Ребейн, експерт по пропаганда в Естония, където една четвърт от населението са етнически руснаци. Това прави политиката на консенсус невъзможна".
А българските медии?
В изследването си как българските медии отразяват конфликта в Украйна, Христо Грозев от българската организация Risk Management Lab установява, че мнозинството от вестниците в страната следват руските, а не украинските тези за събитията от рода на свалянето на MH17. "Това не е само въпрос на езикова симпатия", казва Грозев. "Руските медии просто разказват повече и по-добри сюжети и именно те се препубликуват".
Спрете лъжата
Организации като украинската StopFake.org работят упорито, за да разкриват дезинформацията в руските и чуждестранните медии. Но за всяка "фалшивка", която улавят, прокремълските новинарски медии създават още хиляди. Тези новинарски организации не се вълнуват дали ще бъдат уловени в лъжа.
Те се интересуват само от кликове и атрактивност за аудиторията.
Подобно на руските си еквиваленти, RT се фокусира и върху конспиративни теории - от "истината за 11 септември" до "тайната роля на ционистите в сирийската гражданска война".
Западните критици често се присмиват на тези твърдения, но отразяването им намира и възприемчива аудитория.
Крайнодесни конспирации
В скорошно изследване, наречено "Конспиративната нагласа в ерата на прехода", разглеждащо конспиративните теории във Франция, Унгария и Словакия, екип от учени от водещи европейски мозъчни тръстове съобщават, че поддръжниците на крайнодесни партии са по-склонни от привържениците на други партии да вярват в конспирации.
А крайнодесните националистически партии, които често идеологически и финансово са близки до Кремъл, бележат възход.
В Унгария "Йобик" са втората по големина партия. Във Франция, Националният фронт на Марин льо Пен наскоро спечели 25% от гласовете на изборите за Европарламент.
"Дали има по-голям интерес към конспиративните теории, защото популярността на крайнодесните партии расте, или крайнодесните партии стават по-популярни, защото конспиративното мислене се налива в информационното пространство?", пита донякъде иронично Глеб Павловски.
Междувременно Америка се затруднява да изпраща убедителни послания към света.
"Америка е в информационна война и губи тази война", заяви Хилари Клинтън пред Конгреса още през 2011 година, визирайки успехите на руските и китайските медии.
Докато Кремъл засилва международната си пропаганда, Западът междувременно изживява собствена криза на вярата в идеята за "истина".
Именно от тази тенденция Кремъл се надява да се възползва
В крайна сметка много хора в Русия и по света разбират, че руските политически партии са кухи и руските новинарски медии бълват фантазии. Но настоявайки на лъжата, Кремъл сплашва другите, като показва, че контролира дефинирането на "реалността".
Ето защо е толкова важно за Москва да премахва и отрича истината.
Ако нищо не е истина, то всичко е възможно. И хората са оставени с усещането, че не знаят каква ще е следващата стъпка на Путин - че той е непредсказуем и поради това опасен. И те остават поразени, замаяни и озадачени от употребата от страна на Кремъл на абсурда и нереалността като оръжие.
* Петер Померанцев е ТВ продуцент, който работи в Лондон. Той е автор на предстоящо изследване за руското въоръжаване откъм информация, култура и финаси. Също така подготвя предстоящата за издавне книга "Нищо не е истина и всичко е възможно", която се отнася до постмодерната диктатура на Владимир Путин.
