Цитати. Докъдето поглед стига. Левски, Ботев, Айнщайн... о, и да не пропуснем Паулу Куелю и Кърт Вонегът. Наскоро попаднах на козметична компания, използваща цитат от Вагнер. "Joy is not in things, it is in us". "Радостта не е в нещата, тя е в нас".
Това малко изречение направо изби рибата и ме накара да напиша нещо по въпроса. Ако радостта е в мен, защо ми трябва да си купувам техен продукт, който да ме прави щастлива? Нали радостта е в мен? Какво общо има Рихард Вагнер с козметичната индустрия? А с радостта?
Да не би това да е някаква нова козметична линия за интелектуалци? Какво би било продължението? "Улови духа на Вагнер, потопи се в Рейнско злато".
Защо напоследък накъдето и да се обърнем, ни заливат цитати и лозунги, зад които стоят хора, които постоянно се опитват да ни убеждават кое е добре за нас? Защо гениални цитати се вадят от контекста им, за да служат на дребни цели като например на тази да продадем нещо, даОтв успокоим съвестта си, да се оправдаем...
Водопад от мъдри думи без капка смисъл. Игри на думи. Бърболещене. Говорилня с дъх на бонбони за гърло. Улавям се все по-често, че и аз започвам да мисля в цитати. Постоянно ми се въртят мислитe на разни хора и умишлено се опитвам да прекъсна веригата, да помисля, да си изградя мнение, пък макар и грешно.
Може би това, от което имаме нужда, е да дръпнем шалтера и да чуем мислите си. И лист хартия, за да ги запишем, каквито и да са. Може би това, от което имаме остра нужда, е тишина.
