Пиянството на един народ, но не по Вазов

В България винаги се е пиело и се е пиело много. Не само заради традициите, но и заради липсата на всякаква превенция и обучение по темата.

Преди години, като млад телевизонен репортер, бях правила обширен репортаж от изтрезвителното на София. Намираше се в кв. Княжево, в една стара къща с няколко стаи с просто обзавеждане. Патрулките бродеха из града и събираха "прекалилите", закарваха си там, освестяваха ги, оставяха ги да се наспят и после ги картотекираха.

Влезеш ли веднъж в "онзи" регистър, нещата ставаха сериозни. Никой обаче не се заемаше да те лекува - важното беше да си порицан. И ако си чест и агресивен посетител - бит и административно наказван.

Днес положението изобщо не е по-различно.

Отношението към алкохолизма е крайно първично - докато пиеш и носиш - си герой; спреш ли да се контролираш - ставаш боклук.

Обществото гледа да се изолира от „отрепките", като ги обвинява за това, което са, удобно заставайки в позата на пострадалата страна. Никой не се пита защо тези хора стигат до там. Никой не търси начините, по които те достигат до постепенното си саморазрушаване.

Развихме дори нездрав интерес към алкохолизма.

Медиите ни охотно разнищват пиянството на една публична личност, извеждайки битието й на алкохолик над това на творец. На тях, а и на аудиторията й харесва да се хранят с визията на един нещастник, волно или неволно превръщащ окаяното си състояние в сапунен сериал.

Всичко си е на мястото. Той е бивш пияница, превърнал се в принц. Намерил си е принцеса. Пак се пропил. Принцесата остава до него. Бутилката се появява в кадър като зловещото оръжие на бавното самоубийство. Звучи музика от раздрънкано пиaно - и то, пиaното, е пияно.

Гледа народът, цъка с език, участва в сюжета и мислено прехвърля имената на всичките близки алкохолици, които познава. После очаква развитието. Ще остане ли принцесата с принца, превърнал се отново в жаба? Ще устои ли любовта на лошата магия? Ще се върне ли заблуденият герой в героичното си „аз" след преживения и лично избран бой с триглавата алкохолна ламя? Кой ще победи?...

Единствената по-сложна химична формула (освен тази на водата, разбира се), която си спомням от училище, е на алкохола.

Дължа тази неизбледняваща гънка в мозъка си не на преподавателката по химия, а на титана сред даскалската общественост в моята гимназия, "другаря" по военно обучение. Вдъхновението, с което рецитираше въпросното знание още в първия учебен час няма да забравя. "Цапни две, ха още пет - охааааа!".

Така звучеше личната интерпретация на нашия училищен лейтенант на формулата С2Н5ОН.

Поетичното му чувство се събуждаше още с първото „цапни две". Излизаше от устата му заедно с необработените все още от организма алкохолни пари от изминалата вечер, налазваше класната стая до последния чин и дори непоносимата миризма на социалистическите ни дезодоранти не можеше да го пребори.

Даскалът по военно не беше първият пияница, с когото животът ме срещна.

Във входа на блока ни - типичната представителна извадка на тогавашното общество - се пиеше повсеместно. Мъжете (че и някои жени) хващаха бутилките надвечер и в ранните утренни часове най-неконтролируемите злоупотребяващи провеждаха своите лични шоу програми.

На първия етаж беше чичо Роко, който не пиеше много, но като прекалеше, пееше сръбско, докато родната милиция не дойде да го спре.

На втория етаж беше ченгето от агентурния апарат Пепи Семерджиев, който пиеше скъпи питиета и редеше бутилките от тях на открития балкон, за да могат да се виждат добре от съседите. Пиянството му се изразяваше в запои с красиви, млади балерини от столичния бар "Астория", които се изнизваха сутрин заедно със съседите, работещи първа смяна.

Нагоре до покрива на панелката общо взето на всеки етаж имаше по един по-редовно пиещ. Точно над нас живееше изветен поет-лирик, близък на тогавашната власт, който пиянстваше с другари и пееше македонски песни.

Истинският алкохолик на входа обаче си се знаеше кой е - бай Гинко, мъжът на леля Кира.

Той, милият, прекарваше дните си в гарсониерата, която беше заприличала на разпердушинен склад за ракия и бира. Събуждаше се с кафе и бира, на обяд подхващаше ракията, а вечер вече се търкаляше в остатъците и от трите. За разлика от останалите пиещи, беше кротък алкохолик - саморазрушаваше се тихичко, сам. Леля Кира скоро го напусна и година след като избра свободата, Гинко също достигна своята.

Намериха го по зверската миризма на мърша, която се носеше от жилището му, веротно месец след като беше починал.

Леля Кира се завърна триумфално в апартамента два месеца по-късно, а след година-две се омъжи повторно. За бай Георги, който... също се пропи.

Всички тези малки алкохолни етюди от един панелен вход се повтаряха константно с малки вариации навсякъде.

В България алкохолизмът никога не се е приемал като някакъв кой знае какъв проблем. Пиенето е заложено в кръвта и паметта ни - то е в народните ни песни и традиции, при това в забележителни количества и приказност.

Всеки е чувал как едно време захранвали малките деца с попара с вино, за да спят по полето, докато фамилията работи.

Всеки знае бабини рецепти за ударно лекуване на настинки по народния метод с тоталното спиртосване отвътре - с греяна ракия и отвън - с ракиени компреси.

Да пиеш у нас е преди всичко проява на мъжественост. Започва се в ранното тийнейджърство, точно както всъщност е и на много други места по света. Минава се през пиянските подвизи, които през годините се разказват с умиление и сформират онова особено чувство на общност и вечно приятелство с онези, пред които ама много си се "наквасил".

Да пиеш контролирано за един българин значи да можеш да удържиш на едни сто-двеста грама твърд алкохол ежедневно.

Виното и бирата в нашата алкохолна култура почти не се приемат за спртни напитки. Или ако се приемат, то е винаги с оценката "е нищо не съм пил - има няма две три бири/бутилка вино!"

В студентските ми години, като правехме купони, смятахме алкохола по бутилка от вид на човек.

Така ако на студентски празник тръгвахме десет човека, за всеки имаше по бутилка водка, бутилка ракия, бутила джин, а уискитата ги смятахме по бутилка на двама, че ни идваше скъпо. Бирата и виното ни влизаха в графата безалкохолни.

При цялото това повсеместно пиене под нереагиращото око на обществото някои от приятелите ми постепенно развиха алкохолна зависимост.

Повечето продължават някак да работят и дори да правят пари и кариера, отричайки напълно, че са алкохолици. Ръцете им треперят сутрин, но набързо обладяват нещата с качествения алкохол, който могат да си позволят. Вечер пиянстват навън почти до безпомощност.

По-лошо е пиястването им у дома - методично наквасване, последващо от най-различни фиксации и мании - кой за величие, кой за ревност, кой за обикновена заядливост.

Жените и децата им си ги познават. Някои щастливо обясняват, че "има много добро пиянство и не е агресивен". Като че това е достатъчно, за да направи нещата напълно нормални. Други не издържат на "лошото пиянство" и напускат.

Познавам не малко двойки, които разбиха не само собствените си животи, но и тези на децата си, заради алкохола. При това някои от тях продължават да се считат за нормално пиещи.

Имам и приятелки, които преминаха тънката червена линия на алкохолната зависимост.

За разлика от мъжете обаче много бързо се ориентираха какво се случва и самостоятелно потърсиха решения на проблема си. „Като отидох на сбирка на анонимните алкохолици - каза ми една от тях - ми то там сума ти му познати срещнах! Събрахме се".

Самата тя беше застанала пред аудиторията и както се прави в американските филми, беше се представила с име и заявлението "аз съм алкохолик" при положение, че почти година препиваше само с вино.

В момента не слага капка в устата си и се моли да удържи така колкото е възможно по-дълго. Наистина се моли, следвайки класическите дванайсет стъпки на анонимните алкохолици, в които Бог (или изобщо силата, в която всеки вярва) е основно действащо лице.

Баба казваше някога, че женкарството е до възраст, пиенето - до гроб.

Така е, видяла съм го. Най-страшното не е в самия алкохол - той е това, което е - C2H5OH.

Но е време да ни стане ясно, че когато алкохолът се превърне в проблем, то той е ОГРОМЕН проблем.

Справянето с него не е въпрос само на пиещия - той е наша, обща болест. Днес си ти, утре съм аз, след това е детето...

И жълти репортажи за впиянчени артисти, Батета и културни министри с уискита в ръка, както и геройски истории за умрели в алкохолна абстиненция не са решението.

#1 Bai Hoi 10.02.2016 в 13:48:49

Това е сериозен проблем, на който държавата трябва да обърне внимание. Ние сме алкохолизиран народ и това е факт, а не някакво злословене срещу родината. Най-очевидното доказателство затова е продължителността на човешкия живот в България и най-вече огромната разлика от 8 години между тази на мъжете и на жените. Основната причина според мен е ясна. На някого, ако това не му се вярва, да погледне към Русия - средна продължителност на живота на мъжете - 59 години, а на жените 72 - 13 години разлика. Мисля, че са излишни повече приказки. Здравето на нацията е крайъгълен камък, около който се изгражда силна и устойчива икономика.

#3 jens xp 10.02.2016 в 14:26:52

Вие изобщо имате ли представа какво означава един народ да пие, и какви са критериите за това?? Поне да си бяхте направили труда да проучите нещата, и да представите тук някаква статистика, някакви цифри! Другото са просто приказки!

#4 John Smith 10.02.2016 в 15:04:29

И тук не сме първи Другари, тая година не сме и в десетката. Наздраве "Шотландският премиер Алекс Салмънд заяви, че Шотландия е „нация на алкохолици”, пише британският в. The Independent." Филипинците са една от най-алкохолизираните нации в света според класацията на "Юромонитор интернешънъл". Алкохолът става все по-голям проблем в Южна Корея. Дори правителството започна национална кампания за ограничаване на злоупотребите с алкохол. В Беларус се пие най-много спрямо всички останали нации по света. Това твърди класация на американската изследователска корпорация от щата Делауер 24/7 Wall. St, основана на данни на Световната здравна организация (СЗО) в неин доклад от 2014 г.

#5 boris 10.02.2016 в 15:09:47

Тежко, тежко! Вино дайте! Пиян дано аз забравя туй, що, глупци, вий не знайте позор ли е или слава! Да забравя край свой роден, бащина си мила стряха и тез, що в мен дух свободен, дух за борба завещаха! Да забравя род свой беден, гробът бащин, плачът майчин, - тез, що залъкът наеден грабят с благороден начин, - грабят от народът гладен, граби подъл чорбаджия, за злато търговец жаден и поп с божа литургия! Грабете го, неразбрани! Грабете го! Кой ви бърка? Скоро той не ще да стане: ний сме синца с чаши в ръка! Пием, пеем буйни песни и зъбим се на тирана; механите са нам тесни - крещим: "Хайде на Балкана!" Крещим, но щом изтрезнеем, забравяме думи, клетви, и немеем и се смеем пред народни свети жертви! А тиранинът върлува и безчести край наш роден: коли, беси, бие, псува и глоби народ поробен! О, налейте! Ще да пия! На душа ми да олекне, чувства трезви да убия, ръка мъжка да омекне! Ще да пия на пук врагу, на пук и вам, патриоти, аз вече нямам мило, драго, а вий... вий сте идиоти!

#6 goni 10.02.2016 в 16:34:05

До Борис. Радвам се че някой се е сетил за Стихотворението! По-точно няма как да се каже!

#7 паяка 10.02.2016 в 16:54:15

Борисе, ама какво е това тежко вино, нали се разбрахме, че това виното и бирата не се броят https://www.youtube.com/watch?v=OOvbC9mX_Vc

#9 паяка 10.02.2016 в 18:41:15

https://www.youtube.com/watch?v=boanuwUMNNQ https://www.youtube.com/watch?v=5fmZCve025Q https://www.youtube.com/watch?v=do7DjKnLVVU https://www.youtube.com/watch?v=NP_taIlO5RI

#10 straight 10.02.2016 в 18:41:20

И какво предлагаш сега, Касимова? Да спрем да пием ли? То така се почва - първо спираш цигарите (щото вредят), после спираш пиенето (пак защото е вредно) и накрая ставаш истински пеерас, пардон - гей, защото това вече е напълно здравословно и в тон със съвременните тенденции. А наздраве!

#11 jordani 10.02.2016 в 19:02:56

"Събрахме се" не беше ли слогана в реклама на ловешката ракия ? Доста шизофренично звучи на сбирка на алкохолици. А, за статията какво да кажа ... Кисимова - това е достатъчно. Нещо ми се загуби Лебовски ?!? Бяха като дупе и гащи с нея.

#12 Виктория Пенелопова 07 10.02.2016 в 20:06:44

Паяче, алкохолът, съчетан с рок е в друго измерение. Други са усещанията и други са хората, с които ги споделяш. Любимо ми е : "It's time to go home now and I've got an aching head, So I give her the car keys and she helps me to bed... " Колко яко.... Само влюбеният Клептън може да го каже и изпее.

#16 Dox 11.02.2016 в 00:21:32

Начи, другари, Аз не съм съгласен с Касимова и бих искал да обясня поради что. Щото Касимова, другари, прави генерални изводи от частни случаи. каквито има не само у нас, ами и по целия свят. Статията внушава, че народът ни се е пропил, едва ли не още от Сътворението, което, според мен не отговаря на истината. Отговорно заявявам, че за разлика от други народи, българският притежава култура на пиене. Преди 10-на дни по телевизията чух нещо, което ми хареса. Нещо в смисъл, че в Съюзът /че даже и Европейски/, в който сме се разчленували, не върви нации, които се напиват с бира, да дават акъл как се пие алкохол на нации, които изтрезняват с бира. Алкохол се е пиело от незапомнени времена - не само по нашите земи. Прекаляването с алкохола вреди, естествено, но ако сега успеете да изпиете 11 литра минерална вода, също ще се почувствате зле, нали. В последните години яко се пропагандира вредата от пушенето и алкохола, може би за да се отклони вниманието от фрашканите с химически субстанции храни и ГМО-продукти, които в никакъв, ама в никакъв случай не са вредни. Освен това, тези, които днес формират световния елит не пушат и не пият. Те шмъркат.

#18 bludniq_sin 11.02.2016 в 10:58:11

deowin, а как ти се вижда лежерното отношение към марихуаната в холандското и вече американското и други общества и пълната социалната приемливост на прекалената и консумация? Ако не е за пълен отказ на алкохола а за умерената му употреба разумно как и кой определя колко е умерено и колко е разумно (с интерес питам) и на база на какви критерии (вероятно медицински следва да са?)

#19 паяка 11.02.2016 в 11:31:59

Ама нЕ пием брат! https://www.youtube.com/watch?v=YZp9U1TnldM Едни от радост, други-от мъка, а тия сладури - от сутринта https://www.youtube.com/watch?v=iTYwhD09IU4

#22 паяка 11.02.2016 в 12:22:15

От една велика жена- на Кумо баба му, определила Битълс като класици, знаем завета: Като пиеш - мези! В това е културата на пиенето- да има повод, компания и мезе, иначе си алкохолик. https://www.youtube.com/watch?v=unxXK4CeJMM

#32 mehudi 13.02.2016 в 14:22:53

към мария кисимова - хубаво е, че обръщате внимание на проблема. едва ли може да се разгледа в статия в webcafe, още по-малко в коментар към статия, така че ще си позволя само 1 коментар - не знам в какво у-ще сте учили, но е практически невъзможно преподавателят ви по военно да лейтенант. най-вероятно е бил пенсиониран (под)полковник. към deowin - относно марихуана и алкохол. може 1 цигара марихуана да е по-добре от чаша уиски. но, след цигарата следва много по-твърд наркотик, със значително по-лоши ефекти. докато след чаша уиски може да последва само още 1 чаша уиски.

Новините

Най-четените