Президентът на Иран Махмуд Ахмадинеджад може и да е избран с измама мегаломан, но определено има талант да изнася речи. Може да оглавява автократски режим, който се занимава с изтезания на ирански граждани, и да застрашава сигурността на света.
Въпреки това той може да бъде и прав.
Махмуд Ахмадинеджад, който кара втори мандат като президент, дойде в Ню Йорк, за да участва в конференция, провеждана на всеки 5 години с цел преразглеждане на Договора за неразпространение на ядреното оръжие - основният механизъм, чрез който държавите, които разполагат с такъв арсенал, се опитват да попречат на тези без да разработят или да се снабдят с него.
Тази година конференцията е точно след историческата среща на високо равнище от миналия месец, организирана от американския президент Барак Обама. Той събра световните лидери, за да обсъдят начини да бъде съхраняван надеждно материала за производство на ядрено оръжие и да се намали заплахата от ядрен тероризъм.
По очевидни причини Иран не бе поканен на тази конференция. Но като страна, подписала Договора за неразпространение, Иран имаше не само правото да присъства на петгодишното преразглеждане на договора, но и да произнесе обръщение до близо 189 други, подписали договора, които се бяха събрали в ООН.
Както обикновено, Ахмадинеджад се възползва максимално от възможността, използвайки международната сцена, за да критикува безпощадно световната организация за нейната безполезност и за двуличието й при справянето с проблема с разпространението на атомното оръжие.
Каквото и да казваме за Ахмадинеджад, той знае как да говори. Част от глобалните симпатии към него - и причините, поради които той се наслаждава на присъствието си на подобен тип международни срещи, произтича от факта, че той обикновено е единственият присъстващ там човек, който всъщност казва това, което мислят всички други. И точно там се крие коварният гений на рошавия ирански диктатор.
Често нещата, които той казва - от критиките му към американската международна политика до отхвърлянето от негова страна на ООН (мнение, в което впрочем Ахмадинеджад среща неочаква съюзник в лицето на лидерите на Израел) - не само получават широк отзвук... но и са верни.
Да вземем някои бисери от речта му:
МАЕЕ се провали. "Атомното разоръжаване и неразпространение не се превърнаха във факт - и Международната агенция по атомна енергия (МАЕЕ) не бе успешна в реализирането на своя мандат."
Абсолютно вярно. Договорът за неразпространение на ядреното оръжие тотално се провали като инструмент за спиране на разпространението му. Не само защото не можа да спре страни като Северна Корея, Израел, Пакистан и Индия от разработката на атомни оръжия, но и защото е базиран на погрешната предпоставка, че никой - освен петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, не би трябвало да има правото да разработва, изпробва или поддържа атомен арсенал.
Това може и да е имало смисъл през 50-те и 60-те години, когато са били полагани първите основи на режима на неразпространение. Но през 2010 г., когато всеки докторант по физика има необходимите познания за изграждането на атомно оръжие, това вече не е решение на проблема с разпространението на атомни оръжия.
Сдържането доведе до увеличение. "Производството, резервите и качествените подобрения на атомното въоръжение в определена страна служат за най-добро оправдание за другите да разработват свои собствени арсенали - тенденция, която се запазва през последните 40 години - в нарушение на ангажиментите, формулирани в Договора."
Отново вярно. Самото упоменаване на "сдържане" е проблемно, доколкото без Закон за всестранна забрана на ядрените изпитания (който американският Сенат отказа да ратифицира) разполагащите с атомно оръжие страни са принудени непрекъснато да обновяват и усъвършенстват арсенала си, за да не изостават една от друга.
Всъщност би могло да се каже, че точно настоятелното следване на стратегията за "сдържане" повече от всичко друго е допринесло за ескалацията на надпреварата в ядреното въоръжение.
Хем така, хем иначе. Да вземем наскоро разпространената позиция на Обама по въпроса за атомното оръжие, която хем забранява разработката на нови оръжия, хем призовава за тактическо и качествено усъвършенстване на настоящия арсенал на САЩ.
Как Обама смята, че Китай и Русия ще реагират на решението на Америка да направи по- смъртоносни и по-разрушителни оръжейните си резерви?
"Не е създаден ефективен механизъм за справяне със същинската заплаха от атомно оръжие, което трябва да бъде на практика най-важната мисия на МААЕ. Всички усилия в този аспект са ограничени единствено до разговори, които нямат никаква обвързваща сила, гаранция и ефективност."
Абсолютно точно. Аргументът на Ахмадинеджад е, че МААЕ притиска държави да изоставят атомните си амбиции, докато атомните държави имат пълен имунитет да разработват и непрекъснато да усъвършенстват своя арсенал. Въпреки факта, че Договорът изисква първоначалните 5 атомни световни сили да предприемат конкретни стъпки към пълно разоръжаване. И между другото как върви това разоръжаване?
"Прекратяване на всякакъв вид атомно сътрудничество със страни, които не са ратифицирали Договора за неразпространение, и налагане на ефективни наказателни мерки срещу тези държави, които си сътрудничат с подобни страни, които не са страна по този договор."
Бинго! Член 1 на Договора изрично забранява на държавите, разполагащи с атомно оръжие директно или индиректно да подпомагат разработката на атомни оръжия от страни, неподписали договора.
Може би някой трябваше да напомни на американския Сенат този факт, преди те ентусиазирано да одобрят многомилиардната атомна сделка с Индия, която не прави реална разлика между гражданската и военната програма на Индия. Какво би попречило на Русия или Китай да подпишат подобна сделка с Иран или Сирия?
"Иран призовава за незабавно и безусловно прилагане на резолюцията, приета на конференцията от 1995 г. за създаване на свободна от атомно оръжие зона в Средния Изток."
Звучи ли иронично? Със сигурност. Неискрено? Разбира се. И все пак абсолютно и категорично вярно.
Нека не забравяме, че една от основните причини, поради които последното ревизиране на Договора завърши с тотален провал, беше отказът на САЩ да подкрепи собствения си ангажимент за свободна от атомно оръжие зона в Средния Изток. Просто имаше по-голям ангажимент да запази атомния арсенал на Израел от международни инспекции.
Да се смята, че бихме могли да се концентрираме върху атомните амбиции на Иран, игнорирайки другите разполагащи с атомно оръжие страни в региона - Израел, Индия и Пакистан, е абсурдно. При това те всичките получават милиарди долари от САЩ въпреки незаконните си програми за атомно оръжие. Иран е научил урока, който всички тийнейджъри в крайна сметка усвояват: По-лесно е да поискаш прошка, отколкото да искаш разрешение.
Дискусиите в ООН бяха концентрирани върху това как Ахмадинеджад възнамерява да използва конференцията за преразглеждане на Договора, за да отклони вниманието от атомната програма на Иран. И така допълнително да отслаби договора.
Не е приятно да се признае, но изглежда Ахмадинеджад беше единственият човек на срещата, който помнеше каква беше целта на конференцията - справяне с вродените слабости на Договора за неразпространение на атомното оръжие.
Слабости, които като висша степен на ирония, позволиха на Иран да шмекерува и да си пробива път с лъжа през договора в продължение на две десетилетия, като същевременно остана страна, която го е и подписала. Наистина Ахмадинеджад перфектно очерта условията на едномесечната дискусия в ООН.
Така че май е време дебатът да започне.
