За Българите Дания е далечна страна. Събитията в нея не присъстват често в новините. Но малцина знаят колко много българи учат и живеят там. И пътят със самолет до там е толкова, колкото да стигна с автомобил от летището до моя малък провинциален град.
Дания е от ония спретнати северни страни, в които по улиците няма много хора, къщичките са като приказни илюстрации, на прозорците между две саксии с цъфнали цветя (орхидеи) стои свещник.
Учили са ви, че северняците са студени и нелюбезни. Попитайте за нещо на улицата. Отидете в един дори среден по големина град и ще ви поздравяват с „хай" като техен човек.
За мен само едно им липсва на датчаните - малко повече слънчева топлина. Но животът не е справедлив и тъкмо поради това е интересен.
Ето ви една датска новина и българските ми разсъждения по нея. На 27 май датската кралица Маргарете II и принц Хенрик посетиха малкия град Хорсенс на полуостров Ютланд. Целта на посещението е принцът да открие парк за иновации и бизнес към университета ВИА -"Витус Беринг". Целта на представяната идея е да покаже в международен аспект съчетанието от обучение, технологии и преприемачество.
На това "скромно" международно тържество за 20 минути принцът се среща с ректора Х. Микелсон и декана на факултета по бизнес и технологии К. Лесиотакис, представят му иновационна разработка на инвалидна количка, която той пробва сам - и то пред очите на всички студенти.
И всичко това без музики, химни, танци, тоги, патетични речи и озвучаване. Залата е украсена с флаговете на страните, от които са студентите.
Но се оказва, че нашите българчета, бъдещи инженери, архитекти, програмисти, брокери и и пр., не са открили родния трикольор сред тях.
Питам се аз сега ли видяха тези, несъмнено умни млади хора, че университетът не разполага с българското знаме. Как не са го забелязали в досегашните интернационални прояви, които са част от образователната политика на ВИА. Толкова наши студенти учат там от няколко години...
Питам се защо българското присъства в националните ритуали толкова помпозно и церемониално, включително и в училищното им битие, а не присъства в нашето ежедневие.
Питам се и как можем да съберем толкова български младежи на едно обществено събитие, в което няма футбол, бира и чалга.
Питам се и като родителите от една досадна реклама „къде сбъркахме".
И си отговарям като Алеко, че европейци сме, ама не съвсем.
А като българка си отговарям, че и българи сме, ама не съвсем.
Щом има пословица: "Хубава работа, ама българска".
