Можеш почти да усетиш неспокойната енергия, която бушува из мрежата, извира от всеки компютър и зарежда милион смартфони с обвинителско статично електричество. Легион от Интернет следователи разглеждат в подробности всяка снимка от финалната линия на бостънския маратон. Търсят следа, по която да открият атентатора от 16 април.
В Reddit, Imgur и милиард блогове се обменят бележки и циркулират всякакви теории, а покрай тях и биват наклеветени невинни хора. Свиквайте - може да не е приятно, но това е бъдещето.
Не отричам: Самата идея, че можем да използваме колективния разум на социалната мрежа, за да открием бомбаджиите от Бостън, е неустоимо привлекателна. Тя в прав текст казва един от постулатите на нашата епоха: многото очи виждат по-добре от едно. Заедно сме силни - особено в ерата на повсеместното наблюдение. Единствената машина, която може да анализира всичките снимки и видеозаписи от голямо обществено събитие в наши дни е съставена от вързаните в мрежа потребители.
Невероятно е да гледаш как този совоебразен кошер действа. Снимките идват от главозамайващо количество източници - Flickr, стопкадри от ТВ репортажи, ФБР, случайни минувачи. Трудно е да се прецени кога са заснети кадрите или откъде са дошли, но това не спира „детективите".
Черно-бяла лента, която се вижда на предоставена от ФБР снимка на взривила се раница се превръща в нещо, което ти се струва, че си видял увито около ръката на мъж в тълпата. „Хей, защо този тип с голямата раница (достатъчно голяма, че да побере тенджера под налягане) не носи лентата на следващата снимка? Ами този, който гледа в съвсем различна посока от всички останали хора? Разпънете го на кръст!"
Няма да прилагаме към материала снимките, за които говоря. Освен ако няма някаква немислимо мащабна конспирация зад взривовете в Бостън, просто не е възможно всеки от заподозрените от тълпата да е виновен. Което, за съжаление, значи, че група аматьори си играят със снимки и после обвиняват невинни хора за ужасяващо престъпление. Това не може да доведе до нещо лошо... нали?
Най-лошото от нас излиза на преден план в такива моменти. Една снимка на двама тъмнокожи мъже с черни раници е придружена с бележка, че и двамата са с „еднакъв цвят на кожата". Изводът: не бъдете чернокожи, особено на събития, където може да стане нещо лошо. Защото ще ви има на някоя снимка и някой ще си излее расистката злоба върху вас. Най-малкото.
„И ето, отряди от бдителни граждани се организират в Reddit за лов на глави. Те искат правосъдие и открито обсъждат заподозрени. Ще разрешат случая - като истинските ченгета по телевизията. Само че те не са истински ченгета. Те са добронамерени хора, които не осъзнават моралната тежест на това, което правят. Това се случва, защото те не приравняват важността на постъпките си онлайн с тези в материалния свят.
Гражданското общество не работи по този начин. Има причина полицията да е възприела определени процедури, когато става дума за разследвания и доказателства. Справедливият процес е важен - той съществува, за да систематизира правосъдието и да предотврати злоупотребите, които се случват, когато хората сами определят кой е прав и кой - крив"
Напълно се съгласявам с това, което Алексис Мадригал написа в Тhe Atlantic по темата. Същевременно, има и друга страна на медала. Да критикуваш подобно поведение е като да се караш на хората за това, че си пращат песни или гледат някой сериал, след като изтече по торентите. Това са все последствия от средата.
Когато променящи историята събития се комбинират с повсеместно наблюдение и лесния достъп до съдържание на социалните мрежи, не е трудно да се появи разярената тълпа от потребители, която си мисли, че вижда всичко и желае мъст. Това е неизбежно.
Впрочем, даже не е толкова невъзможно колективният разум да открие в кадрите нещо, което и 2000 специалиста от ФБР не са забелязали. Трябва да повярвате, че от бюрото следят форумите в търсене на някоя следа. Службите буквално умоляват хората за информация, снимки или видео. Те знаят, че силата на многото е по-голяма от силата на малкото. Винаги са го знаели.
Разликата е, че сега всичко става в публичното пространство. Всичките ни подозрения се споделят помежду ни и с полицията. Никога не знаем какво може да почне да се върти из мрежата, докато разрушава живота на някого. В този нов свят всеки от нас може да се окаже виновен без вина или този, който го е посочил с пръст.
Можем да осъдим това поведение. Можем да се опитаме да възпитаме децата си така, че да не търсят правосъдие в социалните мрежи. Можем да призоваваме за благоразумие и спазване на добрите практики при всяко положение. Само едно не можем - да го спрем.
