Кризата на средната възраст или час пик

Всичко, което искам за рождения си ден следващата седмица, е един допълнителен кроасан за закуска и половин час в някое кафене, за да помисля малко. Въпреки че фразата "мъж на средна възраст" се е превърнала в табу, ранните 40 статистически са средата на живота за професионалните класи. 

Това ме кара да направя кратък преглед върху моето поколение

Очевидно е, че не си сядаме на задника. Социолозите наричат този етап "час пик на живота", в който кариерата и семейният живот текат с най-бързи обороти, а физическата ни издръжливост започва да спада. Това отчасти е причината, поради която ще празнувам рождения си ден сам със своя кроасан. В моя случай, приятелите ми са се разпръснали по целия свят и живеят като заложници на децата и съпругите си.

Маниакалната заетост си има и своите положителни страни. Например при никой от наборите ми не се наблюдава криза на средната възраст - или поне такава, каквато е описана по учебниците. Просто никой няма времето за нея.

Както и да е, моето "Поколение X" никога не е било отдадено на фантазията. Саундтракът на тийнейджърските ни години включваше мрачната музика на The Smiths, израстнахме в политически контекст, в който всички утопии се бяха срутили, след което завършихме образованието си в рецесия.

Мечтата на моите връстници не е "Ферари" и 22-годишна манекенка

Последният ми набор, който до неотдавна ходеше по нощни клубове - където между другото го гледаха като ненормален - наскоро престана да го прави. Не познавам никой, който да вярва, че младостта може да бъде възвърната чрез изтощителни купони.

Сега голямата ни мечта по-скоро е да можем да си позволим да изпием едно капучино на спокойствие: малка победа в опита ни да запазим и малкото, оставащо от личния ни живот след постоянната атака на ипотеки, бебета, роднини и физическо изнемогване.

Залезът на силите вероятно е по-труден за жените на тази възраст. Някой някога беше казал, че една жена на възраст между 17 и 40 години има страхотна власт над мъжете, която често не осъзнава. Това може и да не е точно типът власт, който тя иска, ала все пак си е някаква власт. А след навършването на 40 години тя често започва да отслабва - подобно на американското геополитическо могъщество. 

Една моя приятелка прискърбно ми сподели, че й се налага да преосмисли отношенията си с всички мъже, които са спрели да я харесват

Жените на тази възраст често са изправени пред допълнителното унижение на опитите да си проправят път в кариерата, след като са родили. Пикът на средните доходи за дамите, завършили университет, настъпва в 39-тата година от живота им, по данни на изследователската компания Payscale.

За сравнение, при мъжете-висшисти пък този пик е на 48 години. Общо взето, за 40-годишните мъже е по-лесно. Очевидно е, че и ние изпитваме постепенен спад във физиологичен аспект, но така или иначе много от нас по начало не са процъфтявали, а растящият професионален статус понякога компенсира това.

Американският писател Скот Търоу твърди, че съществува еволюционна причина, поради която мъжете на средна възраст стават дебели и плешиви. В противен случай, заради по-високите си доходи и знанието си как да разговарят с жените (тайната е не в говоренето, а в слушането), те не биха оставяли шанс на по-младите мъже да се възпроизведат. 

Понякога възходът в статуса на господата на средна възраст е главозамайващ

Имам приятели, които са печелили десетки милиони долари или са ставали автори на бестселъри. (Знам, че успехът не е всичко, но той определено прави хората по-щастливи). Въпреки това, повечето хора от моето поколение имат по-обикновена съдба, отколкото съм си представял като 18-годишен.

Голяма част от тях попадат в някаква кариера случайно, а после се оказват приковани към нея от разходи за ипотеки и отглеждане на деца. Постоянно се изумявам от случайното разпределение на посредственост и успех сред моите връстници. Често пъти се оказва, че най-умните хора не стигат доникъде.

Има и една трета, постоянно разрастваща се категория от хора на моята възраст: мъртвите или умиращите. Смъртта, която никога преди не е била смятана като реална възможност - започва да се намесва грубо и неочаквано след навършването на 40. Предвид скромните амбиции на моето поколение, хората възприемат собствената си смърт предимно като мениджърски проблем.

Като цяло основното притеснение е колко трябва да бъдат големи децата ни, преди да можем да си позволим да пукнем, без това сериозно да обърка живота им. 

Ако оставим смъртта настрана, пътят пред нас изглежда главозамайващо дълъг

Аз и поколението ми трябва да работим още четвърт век - много повече от предишното поколение. И това е, разбира се, ако не изгубим работата си. Мъжете над 50-годишна възраст често изхвърчат първи, когато работодателите осъществяват съкращения в бюджета.

Тези, които успеят да оцелеят, са изправени пред друга заплаха: т.нар. "мъжка менопауза", или годините на невероятно високо самочувствие. Често тотално посредствени до този момент, тези мъже заемат ръководни позиции, просто защото няма кой друг, след което започват да се считат за корпоративната версия на Зевс.

Те пренебрегват младите, което е глупаво, защото свежите и новозавършили 24-годишни младежи очевидно разполагат с повече и по-актуални знания.

В момента чакам моите набори да навлязат в друга фаза: лудост и алкохолизъм. Майка ми си мислеше, че това се случва обикновено след 40-те, когато хората осъзнават, че разочароващият им живот няма да стане по-добър.

Писателят Антъни Пауъл най-добре описва този феномен. Авторът на "Танц на музиката на времето" пише как "сравнително високият дял от добре познаваните хора в един по-ранен етап от живота... сега или са мъртви, или са побъркани, или са попаднали в едно състояние на съществуване, което нито те, нито аз не желаем да споделяме".

За нас този момент все още е предстоящ. А и знае ли човек - може би Поколението X ще се окаже имунизирано от него. Засега обаче предпочитам да се порадвам на онзи кроасан.