Протестите срещу правителството на Курманбек Бакиев назряват от седмици, но скоростта, с която събитията в Киргизстан прераснаха в насилие и хаос в сряда, изненада и най-запалените наблюдатели на Централна Азия. Събитията продължават и все още не е ясно кой ще излезе краен победител в борбата за власт в Бишкек.
Не е твърде рано обаче да се запитаме дали не трябваше да забележим по-рано сигнали, предупреждаващи за тези събития, дали западните държави можеха да направят повече, за да предотвратят кръвопролитието и как да се попречи на друго репресивно правителство да дойде на власт, както се случи след "Революцията на лалетата" от 2005 година.
Ясно е, че дори най-яростните противници на Бакиев не са доволни от начина, по който си отиде неговият режим. Разговарях с Едил Байсалов, бивш киргизки опозиционен лидер и участник в събитията от 2005 г., който след 2007 г. живее в изгнание - в Швеция и в Съединените щати. Той се готвеше да се върне у дома на следващия ден. "Събитията не изглеждат много добре по телевизията", каза ми той. "Няма го и духът на Оранжевата революция. Не виждаме мирните европейски демонстранти, събрани на площада със свещи в ръка. Въпреки усилията ни да организираме национално движение за гражданска съпротива, това е кърваво въстание. То очевидно беше провокирано от режима и арестите на опозиционни лидери през последната седмица".
Броят на жертвите все още е неясен, но със сигурност десетки загинаха в сблъсъците с полицията, която използва бойни патрони, сълзотворен газ и зашеметяващи гранати срещу протестиращите, които се бяха събрали пред сградата на президентството в Бишкек. Демонстрантите, някои от които също бяха въоръжени с автомати "Калашников", щурмуваха правителствени сгради и централите на държавните медии. Бакиев напусна столицата с президентския самолет.
Пол Куин-Джъдж, анализатор от Международната кризисна група предупреди международните наблюдатели по телефона от Бишкек да избягват да разглеждат събитията през призмата на "цветните" революции. "Това не е революция и ако някой започне да нарича събитията така през следващите два дни, ще трябва да го опровергаем", каза той. "Размириците са спонтанни и до голяма степен неорганизирани, което е много лоша новина".
Страничните наблюдатели и преди са попадали в този капан, отбелязва Куин-Джъдж, който беше шеф на бюрото на списание "Тайм" в Москва от 1996 до 2006 г. "Революцията на лалетата" не беше революция. Ние, журналистите, я нарекохме така или ако не друго, позволихме на редакторите си да го направят и те са виновни за това изкривяване на историята. Това беше доста добре изпълнено извънконституционно разместване на управляващите, при което някои ключови членове на предишното правителство го свалиха от власт".
Куин-Джъдж подчертава, че недоволството от управлението на Бакиев, което доведе до събитията от последните два дни, се засилваше от няколко седмици и е подтиквано не толкова от политическите репресии, колкото от проблеми с препитанието. "Преди няколко седмици правителството внезапно увеличи цените на газа, водата и електричеството", казва той.
"Това се оказа, съвсем буквално, капката, която преля чашата на търпението на едно население, което по принцип е силно аполитично и свикнало да се примирява с всички решения на режима. Това в известен смисъл доведе до изкристализиране на гнева, който хората бяха натрупали през годините заради подозренията, че правителството предрешава изборите и плячкосва страната. Такива досадни дреболии, като поскъпването на основните стоки и услуги, от които не се поинтересува нито един чуждестранен кореспондент, всъщност накараха народа да се почувства лично засегнат".
Със засилването на недоволството правителството на Бакиев стана все по-репресивно, като затегна контрола върху медиите и политическата опозиция. Байсалов, който наскоро се завърна от Вашингтон, където твърди, че се е срещнал с представители на американското правителство, е бесен, че Съединените щати не обелиха и дума за положението в Киргизстан.
"Как правителството на Обама и Държавният департамент ще обяснят, че през последните три месеца си мълчаха?", пита той. "Видяхме как телевизии, радиостанции и вестници бяха спрени. Видяхме как публични събрания бяха разпръснати. Не чухме нито един американски глас, дори на ниво посланик. Съединените щати не могат да кажат, че не са знаели. Тяхното радио "Свобода" също беше спряно! Много хора, които бяха верни приятели на Съединените щати, сега се чувстват предадени. Те чувстват, че САЩ са били на страната на Бакиев".
Ерика Марат, анализатор на политическия живот в Киргизстан от Вашингтон смята, че американската военновъздушна база в Манас, която е важен снабдителен възел за войната в Афганистан, е една от причините за мълчанието на Белия дом.
"На неофициално ниво във Вашингтон може би са смятали, че американската база в Киргизстан е по-важна от демокрацията в тази страна", коментира тя. "На този етап, който и да дойде на власт, САЩ трябва да заемат по-категорична позиция. Когато те мълчат, изглежда сякаш защитават режима".
Говорителят на Държавния департамент Пи Джей Кроули призна пред журналисти: "Ние сме съюзници с това правителство в контекста на неговата подкрепа за международните операции в Афганистан", но също така подчерта: "Ние сме солидарни с тревогата, която изпитва народът на Киргизстан за своето бъдеще". Кроули изрази безпокойство във връзка с насилието в Бишкек и призова "всички страни да покажат уважение към върховенството на закона и да разрешат споровете помежду си с мирни и законни средства".
Международни наблюдатели обърнаха внимание върху влошаващото се състояние на човешките права в Киргизстан. В реч пред парламента по-рано този месец генералният секретар на ООН Бан Ки-мун определи събитията от последните дни като обезпокоителни и подчерта, че "всички човешки права трябва да се зачитат, включително свободата на словото и медиите".
Бан обаче не спомена нито един конкретен случай, включително насилственото разпръскване на демонстранти преди неговата реч. "Към този момент опозицията реално няма ясно изявен лидер", коментира Марат. "Има някои известни личности, но се страхувам, че може би четирима или петима от тях си се представят в ролята на президент. Скромната история на Киргизстан показва, че този, който е страдал най-много, обикновено най-силно се стреми към властта".
Преди да замине за Бишкек, Байсалов припомня поуките от 2005 г., като се съгласява, че е възможно Киргизстан да се върне към авторитарното управление. "Дали от това въстание ще се роди революция, която ще промени страната към по-добро, или то ще се окаже поредният преврат? След като свалихме семейството на Аскар Акаев, решихме, че сме дали урок на обществото, но се оказа, че не е така. Всички онези, които преди мразеха Акаев, след това намразиха друг диктатор. Не бива да падаме отново в този капан", предупреждава той.
