Иван Родионов седи в офиса си на берлинския площад "Потсдам" и изглежда се радва на ролята си на злодей. Той говори на почти лишен от акцент немски, с тих, но рязък глас пред германските медии, които според него "сляпо маршируват по команда", когато отразяват украинската криза.
При скорошните си изяви в две основни германски токшоута, Родионов оспорва твърденията, че руски войски са проникнали в Крим преди спорния референдум и анексирането му от Русия. Според него "радикалните крайнодесни възгледи" на правителството в Киев, а не Русия, са реалната заплаха.
"Западните политици," казва той, "или помагат пряко, или поне наблюдават, без да се месят"
Родионов защитава Путин толкова усърдно, че е лесно да бъде сбъркан с говорител на Кремъл. Самият Родионов обаче се самоопределя като журналист. Той е ръководител на агенцията за видео новини Ruptly, основана преди година и финансирана от руското правителство.
Офисът на агенцията е луксозен, с изглед към Райхстага, и Кремъл изглежда няма нищо пратив да харчи доста пари, за да разпространява гледната си точка за света оттам. Около 110 души от Испания, Великобритания, Русия и Полша работят денонощно в триетажния офис по видеа, които се продават на международните медии.
На пръв поглед не изглежда очевидно, че Ruptly е всъщност кремълска телевизия. Освен речи на Путин, тя предлага архив от много други видеоклипове, от "Пуси Райът" до арести на руски опозиционери. Когато обаче става дума за Източна Украйна, агенцията предлага единствено видеа, които подкрепят проруските поддръжници на "Донецката народна република", създадена от сепаратистите.
За цвят присъстват и крайнодесни радикали като британеца Ник Грифин или немския крайнодесен екстремист Олаф Розе, идеолог на неонацистката Национална демократическа партия (NPD), леещи омраза срещу Европейския съюз и политиката му за Украйна.
Родионов казва, че от основаването си Ruptly имат 14 абонати и над 200 клиенти, включително "обществени и частни" ефирни телевизии. Субсидиите от Москва позволяват на Ruptly да предлага видеа с професионално качество на по-ниски цени от частните й конкуренти.
Пропагандиране на каквото каже Кремъл
Войната за Украйна се води с разнообразни средства - с остри думи и мека дипломация, природен газ, оръжие и разузнавателни организации. Но вероятно най-важният инструмент, използван от Москва, са медиите и Интернет, включително привидно "неутрални" журналисти и анализатори, разпратени по цял свят да разпространяват позицията на Кремъл.
"Намираме се на фронта на неуморна пропагандна война," казва Ендрю Уайс, вицепрезидент по научните проекти във Фонда за международен мир "Карнеги", влиятелен вашингтонски мозъчен тръст. Уайс описва тази пропаганда като основен инструмент, използван от Русия във външната й политика.
Москва гледа отвъд краткосрочните цели, стремейки се да насочва общественото мнение в дългосрочен мащаб, за да създава "алтернативен дискурс в запазните държави," казва Маргарита Симонян, главен редактор на излъчващата на чужди езици кремълска телевизия RT, доскоро известна като Russia Today, която е реалният собственик на Ruptly.
Кремъл инвестира около €100 млн. годишно в руски медии в чужбина, за да влияе на общественото мнение на Запада. Тази стратегия обяснява и защо Путин се обърна директно към германците в речта си за анексирането на Крим.
Отбелязвайки, че Кремъл е подкрепил обединението на Германия, той призова германците да подкрепят обединението на Крим с Руската федерация. Популярността на Путин в Германия стабилно спадаше през годините на управлението му, но възгледите му за света все пак остава популярна.
Триумфален медиен щурм
Източници от Кремъл говорят със задоволство в наши дни, обсъждайки московската информационна политика. "Може и да спечелихме войната в Грузия през 2008, но изгубихме пропагандната война срещу Америка и Запада," казва един от тях. "Благодарение на RT и Интернет, все пак наваксваме."
Докато Ruptly се опитва да се утвърди като алтернатива на Reuters и Associated Press в осигуряването на видео-съдържание, RT вече са се наложили за 9-те години от създаването си, като наскоро изпревариха дори CNN по гледания в YouTube. С близо 1.2 милиарда гледания, само BBC засега успяват да запазват преднина пред RT.
Във Великобритания RT имат повече зрители от паневропейската новинарска телевизия Euronews, а в някои основни американски градове RT е най-гледаният чуждестранен канал. 2500-те служители на RT предават и излъчват на руски, английски, испански и арабски, като скоро ще добавят към езиците и немски.
Триумфалният поход на путиновата телевизия започва в бивша фабрика в североизточна Москва. Задачата, поставена на главната редакторка Симонян още при назначението й през 2005, е ясна: да "разчупи монопола на англосаксонските масмедии."
И тя успешно се бори за тази кауза до този момент
"Има голямо търсене на медийно съдържание, което не повтаря като папагал тезите на западната преса," казва тя. "Дори и в западните страни." RT дава на проруските сепаратисти от източна Украйна много повече ефир, отколкото на поддръжниците на правителството в Киев, и Симонян не оспорва този факт. "Ние сме нещо като информационно министерство на отбраната на Русия," казват колегите й не без чувство за гордост.
Ruptly и RT са само най-видимите инструменти, използвани от Кремъл. Другите пропагандни методи са не чак толкова биещи на очи.
Например когато токшоу програми канят руски журналисти да коментират украинската криза, те почти винаги са експерти, взети директно от пропагандния отдел на Кремъл. Медиите естествено харесват такива гости, защото предизвикват ожесточена и провокативна дискусия. Но донякъде това допринася за факта, че критичните към руските власти експерти или не желаят да говорят, или биват възпрепятствани да го правят.
Примерно Сергей Сумленний, който до януари беше кореспондент в Германия на руското бизнес издание "Експерт" и първоначално беше чест гост в германски токшоута, като интелигентно и аргументирано критикуваше политиката на Путин. Впоследствие обаче той бе уволнен от изданието и съответно изпадна и от германския ТВ ефир.
На негово място, руската перспектива сега бива представяна от хора като Ана Роуз, която обикновено бива представяна като кореспондент на "Росийская газета". Името звучи невинно, но тази "сериозна" руска журналистка предизвиква откровено недоумение с твърденията си, че украинската армия стреля "по жени и деца" и че руските войници трябва да им осигурят защита.
Позицията й обаче изведнъж става много по-разбираема, когато научите, че "Росийская газета" е официоз на руското правителство.
Манипулация и в социалните медии
Тези, които четат коментари, публикувани под статии за Украйна в новинарските уеб сайтове, са забелязали в последно време, че те са пълни със съобщения с еднотипна аргументация.
Независимото руско бизнес издание "Ведомости" наскоро съобщи, че от началото на украинската криза президентската администрация в Москва проучва как общественото мнение в САЩ и Европа може да бъде манипулирано чрез Интернет и социалните мрежи.
Вестникът съобщава, че повечето от "професионалните коментатори" в Германия, Великобритания и САЩ са руски емигранти, които активно работят за руската кауза във Facebook и в новинарските сайтове.
Освен това журналисти и редактори в западни уеб сайтове и издания почти ежедневно получават писма и имейли, предлагащи "сензационна информация за украинската криза". "Източниците" често споменават, че разполагат с "доказателства" за крайнодесните убеждения на правителството в Киев, които искат да споделят с журналистите. Писмата са писани на немски и английски, но съдържат на места буквален превод на руски изрази и изглеждат като писани от рускоговорящи пропагандисти.
В последните месеци бяха задействани и други форми на пропаганда. Например често има "прихванати разговори" между западни дипломати или украински политици, представени по начин, обслужващ руските интереси.
От изказването "Майната им на ЕС" на главния американски дипломат в Европа Виктория Нюланд, та чак до изказвания на външния министър на Естония, които според публикувалите ги доказват кой е отговорен за смъртта на протестиращите на площад "Независимост" в Киев. Руските медии също очевидно с особено удоволствие съобщиха през април, че ръководителят на ЦРУ Джон Бренън е пътувал до Киев.
Има голяма вероятност тази конфиденциална информация и съдържанието на прихванатите разговори да се разпространяват от руското разузнаване. От западни разузнавания приемат, че дори кодирани комуникации на украинската армия се прихващат от руснаците.
Кремъл също така умело използва антиамериканските нагласи сред много западноевропейци, като твърди например, че американски наемници и консултанти са били изпратени в източна Украйна. Дори и сега все още няма доказателства, подкрепящи тези твърдения.
И все пак Америка не звучи твърде безпристрастно, тъй като Вашингтон не се колебае да разпространява собствена антируска пропаганда
Под овациите на консервативни медии като Fox News, сенаторът-републиканец Джон Маккейн шумно призовава американското правителство да осигури на прозападните сили в Украйна помощ, включително под формата на оръжие.
Междувременно Forbes пита: "Дали Путин е новият Хитлер?" Агенцията за международно развитие на Вашингтон USAID пък оповести в началото на май, че ще осигури $1.25 млн. помощи за украински медии, докато те се подготвяха за президентските избори. Вашингтон отдавна подкрепя опозиционни групи, активни през Оранжевата революция, и сега борещи се срещу Москва.
Донякъде компрометиращ е и фактът, че пресцентърът, създаден от новото правителство в киевския хотел "Украйна", е частично финансиран от т.нар. Международна фондация "Възраждане", свързвана с името на Джордж Сорос. Репортери там почти ежедневно излъчват интервюта с министри и лоялни политолози, тълкуващи събитията в източна Украйна по желания за правителството в Киев начин. И все пак, може да се спори, че на насочената руска пропаганда е наложително да се отговаря с контрапропаганда.
Кампанията на Москва доста контрастира с дейността на независимите европейски медии. Много вестници и телевизии намалиха капацитета на кореспондентските си бюра в Москва или изобщо ги закриха в последните години. Това създаде недостиг на експерти, които да проникнат през пропагандата от всички страни и да осигурят обективен анализ какво реално се случва.
Фактът, че промиването на мозъци изглежда работи, пролича и по факта, че когато миналия понеделник германският външен министър Франк-Валтер Щайнмайер се появи на берлинския площад "Александерплац" в навечерието на изборите за Европейския парламент, леви активисти го освиркваха и размахваха плакати с надписи "Спрете нацистите в Украйна!". Москва самодоволно отрази протеста, а свързаните с Кремъл медии показаха изчерпателни репортажи за него.
Най-големият пропаганден успех
Целта на тази глобална битка за общественото мнение не е само превръщането на европейците и американците в почитатели на Путин. Руският президент си е поставил за цел да си гарантира стабилност и непоколебими позиции в самата Русия.
Най-големият пропаганден успех на Путин е фактът, че мнозинството руснаци вече вярват, че Киев наистина се управлява от фашисти. Изваждането от гардероба на призрака на Втората световна война II по този начин се оказа много ефективно сред руснаците. Един от членовете на руския парламент дори стигна дотам да нарече пожара в Одеса, при който загинаха 30 проруски активисти "новият Аушвиц".
Междувременно председателят на руската Дума говори за "геноцида в Украйна". С пропагандната машина, задействана с пълна сила, вероятно не е твърде изненадващо, че анкета наскоро установи, че 89% от аудиторията на руско радио са съгласни с тезата, че "участниците в масовото убийство в Одеса трябва да бъдат заловени и екзекутирани без съдебен процес."
Журналистите в руските държавни медии често обичат да цитират западни политици и експерти, но селективно подбират едни и същи лица, говорещи в тяхна полза. Сред тях е и авторът на биография на Путин Александер Рар, бивш специалист по Русия в Германския съвет по международни отношения (DGAP) и понастоящем консултант в газовата компания Wintershall, която има тесни връзки с Русия.
"Западът така и не успя да преглътне завръщането на Путин," казва Рар. Той също така твърди, че реалните убеждения на западните политици са различни от публичните им изявления - и те се изказват открито за Русия едва когато напуснат избираемите си постове.
Кремъл затяга контрола
В последните месеци Кремъл затяга контрола над рускоезичните онлайн медии, за да удържи "правилната идеологическа линия" в Русия. Повечето електронни медии и вестници вече са под контрола на Кремъл. Към 94% от руснаците се информират преди всичко от държавната телевизия. Проблемът е, че тя не се колебае безсрамно да манипалира и фабрикува новини.
Преди две седмици например във вечерните новини бе показан видеоклип, за който се твърдеше, че показва убийството от националисти на проруски боец в Източна Украйна. Всъщност въпросното видео е отпреди година и половина и показваше бунтовници в Северен Кавказ.
Малцина са изследвали ефектите от подобен тип пропаганда повече от Лев Гудков, ръководител на независимата социологическа агенция "Левада Център". Институцията наскоро бе разследвана от властите. "Прокуратурата открито призна, че единствената причина, поради която още не са ни закрили, е че Кремъл не е издал окончателно нареждане да ни затворят," казва Гудков. "Но определено ни следят под лупа."
67-годишният социолог показва развитието на промяната в общественото мнение на база досегашните изследвания. Когато многобройните протестиращи срещу украинския президент Виктор Янукович излязоха по улиците, само 30% от руснаците са вярвали, че подписването на споразумение за асоцииране на Украйна с ЕС е "предателство на славянското единство".
През февруари, в пика на протестите на Площада на независимостта, 73% все още са смятали този въпрос за вътрешен за Украйна. За изминалото оттогава време около 58% от руснаците вече подкрепят евентуално анексиране на Източна Украйна от Русия.
"Успешната пропагандна кампания, която наблюдаваме около украинската криза, е уникална и изключително комплексна, дори по съветските стандарти," казва Гудков. "Кремъл успя да събуди емоции, дълбоко вкопани в руската народопсихология: жаждата за имперско величие, усещането за антиамериканизъм и гордостта от победата на Русия над хитлерова Германия."
В крайна сметка анексията на Крим запуши устата на критиците
Преди анексията, недоволството срещу Путин нарастваше стабилно. Социологическите проучвания показват, че нарастващ брой руснаци са искали той да бъде свален от президентския пост. През ноември 2013, 53% са заявили, че биха гласували за друг кандидат на следващи избори. Имиджът на Путин обаче се изстреля до рекордни нива след анексията, като 86% от руснаците вече казват, че биха го преизбрали за поне още един мандат.
