"Посещавам този сайт, за да се:
1. Забавлявам.
2. Запозная с нови и интересни гледни точки.
3. Да обогатя знанията си с нещо сериозно."
Това написа една от потребителките на Webcafe.bg наскоро. Честно казано, моите мотиви са същите, а вероятно и на голямата част от аудиторията на "кафето"...
А с възможността за коментари и авторски статии и комуникация на автори и читатели се получава интересна амалгама от мнения, идеи, съвети и прочее... Тоест - от готино по-готино.
Да де, ама още след първия ми публикуван текст в Webcafe.bg, установих, че и тук се наблюдава едно явление, което е поразило вече почти целия нет - да го наречем "трол в кафето". Което е по-гадно от муха в супата например.
Уеб троловете или хората, които постоянно сипят злобни, обидни коментари, обилно гарнирани с лични нападки към автора, квалификации и обобщения, по правило са недобронамерени, а по мое мнение - и неграмотни.
За първи път се сблъсках с този феномен, когато преди половин година си направих блог и пуснах няколко мои текста. Почти веднага бях нападната от тролове - анонимни, които аз надлежно изтривах, защото не исках да ми замърсяват страничката.
Не след дълго установих, че силите са неравни и направих модерация на коментарите. Но тогава пък някои от интелигентните коментатори разочаровано възкликнаха "О, и ти ли налагаш цензура!"
Не е цензура, но в моя дом (страница) не искам булшитс на килима - защитих се аз, като отлично си спомнях поговорката за момата и хорото.
Някои съблогъри не издържаха на анонимния масиран натиск и си изтриха профилите, други подеха своята малка лична антитролска война, трети намериха средно решение - игнориране и/или окарикатуряване на троловете.
Но как да се бориш срещу анонимен ник? Дори се появиха подозрения, че самите модератори на блога са в заговор с троловете - така се подържаха конфликти, страсти, раздухваха се слухове, пишеха се постинги и вреше и кипеше (а всичко това увеличава кликванията, влизанията, съответно и рекламните приходи).
Подобни "близки срещи от третия вид" имах и във Фейсбук. Тогава, след нещо особено гадно и цинично, публикувано на стената ми, аз я заключих и получих ехидното съобщение: "Аха, добре дошла в клуба на заключените стенички!"
Пиша всичко това, защото и в любимото ми кафе забелязвам наченки на "тролизация" - почти няма статия под която да не се посипят хули и обиди към автора.
Единствената статия, която сякаш сплоти коментиращите, беше срещу пластмасовите бъркалки за кафе и бутилки за вода (без майтап!) И нищо лично!
Обаче, не мога да не попитам ...
Какво мотивира тези хора да сипят жлъч и негативизъм? Само анонимността на нета ли е виновна, че да се отприщва всичко най-долно и жалко? И удовлетворени ли са после, като си излеят псувните? Или са си родени и завършени хейтъри?
Разберете ме правилно - аз съм ЗА критиката, ЗА полемиката, ЗА различните гледни точки - нали в това е смисълът на престоя ни тук, на общуването и т.н. Но критика - интелигентна, добронамерена, която цени достойнството на другия и правото му да има различно мнение. Дори, ако щете, правото му на грешка.
Все пак - преди да критикуваш, трябва да си "обул обувките на другия и да си извървял с тях поне 1 километър".
Питам се и не мога да си отговоря що за същества са троловете. Може би социолози и психолози имат някакви теории за явлението. Вероятно така се отприщва натрупана агресия, избиват се комплекси, получават се някакви дивиденти от това невротично поведение.
А може би това са хора като всички останали, може би костюмираният ми колега се прави на трол и се хили с глас, може би само се правят на неграмотни и злобни...
Или пък са нов модел енергийни вампири? Знам ли... Много бих искала да разбера!
Все пак, докато си пиете сутрешното кафе, разбърквайки го с метална лъжичка и четете новото в уеб-кафето, хвърляйте и по един поглед за тролове - много са изобретателни и цопват точно насред. Предупредени сте - значи наполовина спасени, нали?
Рекламата в интернет се плаща на импресии. Тоест, за "Кафето" троловете са еднакво важни с авторите на статии. Ето, аз чета - импресийка, пиша си мнението - втора, ти ми отговаряш - трета. Аз ти отговарям - четвърта.... Без писачи - няма "кафе"...
Всичко е много просто. В БГ има големи и малки тролове, хейтъри, ибрици и прочее... Парите в медиите от една страна са лесни от друга трудни Лесни са, когато подмиваш по-големия над теб. Трудни са ако не си в редичката а на опашката и чакаш ред с малкото ибриче в ръка. Това е логично следствие и няма смисъл да му се търси лечение от долу на горе. Това се лекува само от горе на долу! По настоящем всеки голям и бивш трол се оплаква от малките анонимни тролчета Всеки трол става бивш, като се ояде става огре. За това може да заключа с извода - докато има огрета в реалния ни живот ще си сърбаме кафето с тролчета!
Ако някога съм бил трол, моля автора да ме извини.
Бау!
Ето сега - напъвам се и.....почвам да сипя жлъч и негативизъм (по думите на авторката). Еми глупава е тая статия и това е! Не глупава, а чак досадно дразнеща като теза! Как, уважаема Лейди, да правиме разликата между градивна критика и трол-ване? Може би добронамерена критика е ако критикуваме друга статия или блог, а несъгласните с твоите са тролове по презумция? Или как е формулата точно? Да си "обул обувките на другия и повървял с тях" издиша като аргумент, щото не мисля, че трябва да мога да ритам като Бербатов за да ми е позволено да кажa, че е бил кръгла нула в едикой си мач. ТОЙ илиза на терена за да го гледаме ние, не съм го карал да се появява под светлините на прожекторите, та да е нацупен ако го критикуват. Същото е и с авторите тук! За сведение на уважаемата Лейди, само Господ и Бойко Борисов са навсякъде и във всичко прави. Ние останалите простосмъртни търпим критика за безброй неща...... и който не може да приеме това желателно е да публикува само на десктопа си. Не в Световната мрежа! Че тогава идваме ние хейтърите и става лошо....
Миличките тролчета как ли ще спят спокойно сега с тези изтеглени уши. Може да не са от най-миличките и добричките, но и сред тях има прекрасни расови същества - като за техния си подвид, де. Понеже вече никой не се интересува от писанията им, които обикновенно започваха така: Донасям до вашето знание, че... Оставете ги да си графоманстват, няма иначе кой да им обърне внимание, ако не пускат сол в кафето и фъшкии в супата... Така пак са интересни поне за секунда... Дори май има и харесвани такива -от другите тролчета. Лесно е да се включи човек в техните редици - малко завист, малко ум, малко омраза и материал, прочетен от трудовете на Сталин, бай Тошо и други светли умове...
Към от4ето – Не визирам конкретни никове, от4е – даже мисля, че към Вашия ник се събуди симпатия в мен – по-скоро се питам какви са причините за това явление – защото не приемам обясненията с народопсихологията – че българинът изначално е дребнав, злобен и прочее плява. Още повече, че феноменът се шири в глобалната Мрежа. И като втори пласт / препратка към историята с блога/ - до каква степен толерантността е оправдана, а после е признак на безсилие. И когато, под предлог, че защитаваме свободата на словото, даваме трибуна на простотията, не правим ли лоша услуга на същото това Слово? И за да не ме упрекнат в цензура, трябва ли да оставя всеки подпийнал малограмотник да ми коментира в блога и да пълни кеша на Гугъл с изцепките си? Но същото важи и за всяко нет-пространство. Както казвам и в текста – под много интелигентни статии се мъдрят всякакви коменти относно външността или интелекта на автора, сякаш само мис България има право на мнение...Или Айнщайн и нищо по-малко. Пък за култура на спора, конструктивни аргументи и градивни критики – ех, размечтах се!;) Вярно, че няма лоша реклама и колкото по-скандално, толкова повече кликвания, но някаквъв бон тон е все пак за адмириране, мисля! Животът на никого не е лесен, нека поне тук бъде готино...
Eййййййййй, Гриййнче, вредих се и аз, и то приживе, да ме цитират Големи Автори като теб Ма ако ми беше споменала и името, щях като роза да се изчервя от удоволствие. Уви, много си ми симпатична, дори в коментарите ти намирам на моменти прекрасни защити на иначе не толкова блестящи мнения, НО за пореден път ще се съглася с не дотолкова позитивно мнение под тази статия. Добре че е Ончо, та ми спести писането и този път /странно, обикновено с Ончо сме на коренно противоположни мнения / - в резюме неговото мнение е всичко, което искам да кажа. Значи, ако галим авторите с перца сме позитивни, креативни и интересно мислещи. Несъгласни ли сме - ставаме тролове. Е, таквоз чудо просто няма. Иначе тази статия щеше да събуди интерес в мен, изобщо Троловете, Тролването и Троловизма като цяло щяха да са ми безкрайно интересни и забавни за четене, ако дълбоко в мен едно гласче не подсказваше, че този ти материал е продиктуван от бурната дискусия в твоята предишна публикация. И преобладаващо негативните изказвания там. Поздрави от Твоя Вярна Почитателка.
До Оня дето го трият - човек ли си, трол ли си, не знам, ама си някак неприятен, извини ме за грубостта, просто нали си споделяме тук... Въобще някакъв анонимен да ми се перчи с това, че можел да прави и рецензии на играта на Бербатов - айде нямаме нужда. Има Алекс Фъргюсън за това (предполагам, че не е той под ник-а ти), както и спортни медии и специалисти. Така че кво мислиш за Бербатов ти си го споделяй само на маса - предполагам че на твоята маса има само един човек и това си ти - личи ти, че все по-често си говориш сам. Примерът ти с махленската критиката към Бербатов и "тролването" издиша колкото и статията, пич. Или чичко. Нещо много чичковци и лелки (ЛиНчета) се насъбраха в тоя сайт. Не си прави труда да ми отговаряш, щото отивам в Блейз и няма и да се върна тук. тро-ла-ла...
Ехей, Линче, / хайде и аз да вляза във фриволния ти стил – нали съм толкова адаптивна!;)/ - наистина не съм споменала ника ти под цитата, с който започвам. Ама то ник - неймът не е като да е нещо идентифициращо...Или?;) Не зная дали трябва да си посипя главата с пепел / от рози!;)/ или само виновно да запърхам с мигли... Но, имайки предвид, че ти си Моя Вярна поЧитателка, направо ще кажа „извини ме” – и следващият път, когато напишеш нещо готино, определено ще дам и линк към Линчето. И споко – според геометрията на Лобачевски, успоредните прави се пресичат в пространството – така че, може би – само може би!;) – под някоя статия мненията ни ще съвпаднат! А за да покажа колко е заразен трол-синдромът – не бъди чак толкова руса относно неразбирането на що е то градивна критика и има ли то почва у нас?;) Не че и аз нямам своите “blonde moments”, ама все пак..... И нищо лично, нали знаеш!;)
Странно физично явление се наблюдава тази вечер - аз и LiNa на едно мнение.....това е като да съвпадне сряда с петък....но случва се явно ;) @lele Благодаря ти! Като ми гледаш ника, мисля знаеш, че не съм влязъл тук за да съм приятен на някого ;) Да, Бербатов не търпи критика, гледам и малките му фенки също.....това, че знаеш кой е сър Алекс те спасява донякъде от злокобен отговор, тичкай в Бейлиз......като бях на 24 и аз бях горд, че излизам там някъде ;)
Виж ти, зеленоочка била автор, аз къде гледам. До недоволните от статията: Очевидно е че не сте чели внимателно. Ще ви дам един цитат от статията: "Разберете ме правилно - аз съм ЗА критиката, ЗА полемиката, ЗА различните гледни точки...". Е какъв е проблема? Да си трол не означава да си критичен, означава да обиждаш на лична основа, да говориш с квалификации а не с аргументи и буквално да плюеш. Мисля че интелигентни хора могат да разграничат трол от критикуващ. Затова и предположих че не сте чели внимателно. Да перифразирам, можеш да критикуваш Бербатов че е играл слабо, но не е възпитано да казваш че е: "Грозен дебил", "Куц кон", "Нищо не става от него" и прочее. С две думи, ако не сте доволни от автора, ако смятате че статията е слаба, сте добре дошли да споделите мнението си. Ако вземете и да го защитите, то това прави мнението ви аргументирано. Ако сипете обиди и лични квалификации, то вие сте трол.
@ Оня дето не знам ти кво... - Не съм фенка нито на Бербатов, нито на Фъргюсън, но точно с теб няма да седна да си говоря за Пуйол и Гуардиола. Иначе отново си смешен, щото заведението не е "Бейлиз", а "Блейз" - явно си бил на 24 години преди около 50... Просто исках да кажа, че имена на богоподобни като Бербатов звучат нелепо в устата (в случая в тъпите коментари) на такива злобни и вечно"компетентни" хорица като теб. Излез малко на слънце
Мило ми Зеленко, производна на Лобачевски е и терорията, че ако прекалено дълго гледаш едно ако то изведнъж ще заизглежда и замирише като ароматен френски сапун...но доказателство на тази теория аз за себе си нямам. Аз може и да съм руса за "градивната критика", но не забравяй, че тя се определя като такава, единствено от субективното мнение на рецепиента. И няма нищо общо с лицето, позволяващо си волността да критикува. В тази връзка, с удоволствие бих прочела повече неща от теб и ако сметнеш за уместно, бих била благодарна за линк към твоя блог. Обещавам да бъда, ако не обожаваща, поне мълчалива. Пак казвам, по странно стечение на обстоятелствата, харесвам повече коментарите, отколкото материалите ти и така любопитството ми се запали. А, и да, нищо лично, ъфкорс. И ще се обърна към твоята вярна защитничка lele. Леле, Мале или Леле-Мале, вярно, лелка съм ти, но за разлика от теб, въз основа на натрупаният опит, аз съм БЕЗКРАЙНО ЩАСТЛИВА ОТ ТВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ. Може още да не си разбрала, но ние с теб живеем в абсолютна симбиоза. Утре, когато аз безкрайно се уморя да затрупвам съпруга си с любовни наслади, ти ще бъдеш ей там, зад ъгъла, благодарна за прекрасният мъж, който съдбата ти е предоставила. И така и двете ще бъдем доволни. А въз основа на това ти можеш и статия да напишеш. Под която, най-вероятно ще дам своята градивна критика. Та какво стана сега с Троловизма, наложи се да оборвам троловите напъни на тези две прекрасни дами, които без да искат троловско засегнаха моята възраст и предполагаемата ми блондинска същност. Ей, Зеленко, това ли беше то градивната критика???
Хей Ончо, забравих те, много моля в следващите случаи, когато ще се засичаме по коментаторските опашки, дори и мненията ни да съвпадат, промени своето. Някак нереално ми се струва и нелогично. Пък и се губи тръпката