Европейските лидери стоят в горяща къща и се вайкат каква ще е общата стойност на сметката за водата, след като бъде изгасен пожарът. Обвинението, че са изгубили контакта с гражданите, не изглежда съвсем вярно: всъщност истината е, че няма как да изгубиш нещо, което никога не си имал.
Системата, в която живеем, нито предоставя, нито признава каквото и да е легитимно представителство на европейските граждани
Хората, които правят "демократически легитимна" политика на европейско ниво - с други думи избраните да правят такава политика - са се озовали на тази позиция чрез национални избори и, за да оцелеят политически, трябва да защитават илюзията за "националните интереси".
Всеки на върха на Европейския съвет, който пренебрегва интересите на Общността, за да спечели одобрението на националния електорат, вреди на всички останали електорати в общността - а имайки предвид колко взаимносвързани са нациите в рамките на единния европейски пазар и еврозоната, по този начин реално вреди и на собствения си електорат.
А гласоподавателите, които избират този тип политици, само ще оглупеят още повече от собствените си грешки. Нито една европейска държава днес не може да се справи с даден проблем сама; и въпреки това институционалната структура на Европейската общност изначално пречи на вземането на решения. Това, което наричаме "криза" днес, е именно това противоречие - а това, което дискутираме, са само неговите симптоми.
Всичко това разкъсва Европейския съюз. Огромна бездна е зейнала между политическите представители - тези, които се смятат за прагматици, гражданите и малка група мечтатели. Можем да благодарим на прагматиците за кризата.
Защото те опитаха да направят единствено "възможното": например транснационална валута, която не може да проработи и която само подкопава тяхната "европейска" идея, тъй като националните притеснения пречат на инструментите, необходими за управлението на тази валута.
Мечтателите са истинските реалисти
Проблемите, които възникват от това противоречие, се ренационализират: дълговете са обявени за национални,а отделните държави са принудени да се справят с тях на национално ниво. Как тези прагматици смятат да се справят с кризата?
Можем да благодарим на гражданите за това, че легитимираха тези, които всъщност я предизвикаха. Те изкушават своите представители да имитират реториката "в защита на нацията" и да обръщат гръб на Европа.
А мечтателите? Те бяха и си остават истинските реалисти. На тях дължим практичното и реалистично налагане на разумното - изходите, които изглеждаха утопични навремето и онези последствия, които трябваше да се случат при сблъсъка на национализма и европейските политически интереси.
Първият председател на Европейската комисия, германецът Валтер Халщайн, някога е заявил: "Премахването на нацията е европейският идеал!" - фраза, която днес никой председател на Комисията, нито пък настоящият германски канцлер, не би се осмелил да изрече. Ала именно тази декларация е истината.
Днес можеше да благодарим на мечтателите за измъкването ни от кризата. Мечтата и решението са ясни: Европейската република, идеята за Европейска република, в която регионите, без да се откажат от характеристиките си, продължават да функционират като свободен съюз в рамките на обща правна рамка, вместо да останат организирани в отделни нации. Конкуренцията, произлизаща от националните държави, не преодолява кризата, а само я задълбочава и регенерира.
Европа, в която живеем, е неустойчива в настоящата си политико-икономическа рамка и ще се разпадне, тъй като националната демокрация и транснационалната икономика също се разпадат. Живеем в зона на обща валута и въпреки това действаме така, сякаш икономиките ни все още са национални и едва ли не по необходимост трябва да се конкурират една с друга.
Новият европейски проект
Именно заради това Европа се нуждае от транснационална демокрация: Европейска република с еднакви политически, икономически и социални права и правила за всички.
Републиката е новият Европейски проект: да се организира нейната територия чрез доброволно членство, съгласувано чрез споразумения за устойчив мир, да се преодолее идеята за националната държава и да се изгради първият наднационален континент в историята на човечеството.
Моделът на САЩ е остарял. ЕС има шанса да се превърне в новия авангард. Европейският съвет, а чрез него и държавите-членки, претендира за авторитет над европейската интеграция, която обаче няма да се случи, ако междувременно лъжливата мелодрама на защитаване на националния суверенитет продължи да бъде разигравана като театър пред националните електорати. Суверенитетът на националната държава е илюзията, измъчваща сегашна Европа.
Ако Европа може да еволюира до съюз на споделени задължения чрез банковия съюз и фонда за подпомагане на дълговете, то общото решение за разпределението разходите ще трябва да бъде организирано по различен начин. Европа като ядро на Европейската република ще има нужда от парламент в рамките на еврозоната с правото да поема инициативи и право за гласуване, независещо от националните листи; бюджетен цикъл, комбиниран със законодателния период и поне частичен европейски фискален суверенитет; и накрая, в бъдеще евробоновете ще трябва да преодолеят недостатъците на еврото.
По логиката на Европейската република, печалбите от паневропейската верига на стойността ще бъдат разпределени транснационално и по този начин ще бъде постигнат икономически баланс между център и периферия.
Икономиката, валутата и политиката са взаимносвързани и само един паневропейски политически орган, получил легитимност от наднационална демокрация, може да си възвърне контрола над икономиката. Националният търговски баланс не може да бъде стратегия! Когато 80 на сто от износа е във вътрешния пазар, той се превръща в Европейска счетоводна измама.
Република в сърцето на Европа
Концепцията за Европейската република до този момент е най-ценната политическа идея, родена в Европа от Платон насам. Тя е уникалното европейско предложение, което може да оправдае нагласата за европейците като едно цяло - защото републиката включва в себе си привързаност към политическата организация на общността, от която социалната справедливост и общото благосъстояние могат да бъдат изведени като нормативни цели.
Това не съществува в САЩ, нито в автократичната руска олигархия, да не говорим пък за Китай, който е в предверието на демокрацията. Републиката е ядрото на Европа.
Днес все още никой не може да определи как този авангарден проект - наднационалната европейска демокрация - ще изглежда в края на краищата. Изправени сме пред задачата да обсъдим това с цялата креативност, налична в този континент. В противен случай, проектът за европейски мир и единство ще се скита из Европа като призрак на самия себе си.
