Мине се не мине време и разни политици и медии по света започват да говорят за атомния проблем в лицето на Иран или Северна Корея или не знам си кой. От народните маси се изисква да се страхуват от наличието на атомни програми, даже с мирни цели, в някои определени „неправилни” страни и да не задават нито на себе си, нито на своите мъдри ръководители неправилни въпроси от типа „а защо на някои може, а на други не?”.
Борбата против „атомните амбиции” на Северна Корея и Иран се поднася със стария лаф още от времето на Студената война под името „атомна война”. Всички знаем каква реакция при това се очаква от нас, но преди да побегнем към WC-то в атомния бункер с цел да опазим чисто своето бельо, нека да поразсъждаваме върху една потенциална атомна война.
Пропагандата вече неизвестно кое поколение плаши с атомното оръжие – кат’ думне и леле-мале! Ще настъпи край на всичко и всички – всичко ще бъде разрушено, всички ще умрат (без хлебарките), а който не умре, ще се разболее от лъчева болест и пак ще умре. А пък ако се намери някой свръх-живущ, то неговите деца ще са мутанти и всичко ще бъде много лошо, даже повече отколкото сега!
Да си призная честно, аз не знам кога ще бъде по-лошо – сега или след една атомна война. Просто не съм пророк. Но знам нещо друго – като се появи ново оръжие, то веднага се намират стада от пророци, чиито пророчества във връзка с неговото всеунищожително действие не се сбъдват. Те са фалшиви пророци, като политиците.
Да вземем например такова оръжие както картечницата – когато тя се появява към средата на 19 век, учените от цял свят се хвърлили един през друг да пишат статии и книги и да изнасят лекции във връзка с това преужасно оръжие на всеобщата гибел. Тези „гении”, изчислявайки количеството картечници в света, тяхната скорострелност и количеството хора по света, смятали и даже сметнали след колко минути атомн... т.е. „картечническа” война ще бъде унищожено цялото население на Земята.
В началото всички се ужасили, но после - както показала и практиката още през същия 19 век, това се оказали само страшни приказки от „умни” хорица, живеещи в своите кабинети, които просто не разбират реалноста. Много ли акъл трябва да се сетиш че всички хора по света няма да се втурнат да застанат на опашка пред дулата на картечниците? Нали не всички ще отидат на фронта? Има и такова нещо като тил... Пък и тези на фронта ще се стремят да се защитят и предпазят, а и нима всеки изстрел учлучва и е смъртоносен?
Но да се върнем към атомното оръжие. Пропагандата и на двете страни през Студената война плашеше с него и свои, и чужди, и то до такава степен, че ужасът пред атомната бомба стана аксиома.
Нека да погледнем към фактите с отворени очи. И какво виждаме?
От данните от бомбардировките на Хирошима и Нагасаки и от атомните изпитания на разни полигони по острови и пустини установяваме, че дяволът не е толкова рогат и страшен.
Да започнем с това, че в Хирошима и Нагасаки съвсем не са починали всички. Да, имало е жертви, в т.ч. и от лъчева болест – и не всички разболяли се от нея починали. Повечето жертви загинали от огъня на пожарите, а разрушенията били големи, но не тотални. Оказало се например, че даже примитивният пръстен полу-бункер тип землянка може да защити от атомна бомба. Какво още да кажа? Че тези японски градове ги има и днес, и нищо - съществуват си без стада от бродещи мутанти по улиците.
Още – през 50-те и 60-те години, правейки изпитания, САЩ хвърляли атомни бомби по разни островчета в Тихия океан и година-две след това пращали научни експедиции на място да видят какво става. Оказало се че и флората, и фауната напълно са се възстановили и се наложило даже да махнат първоначалните забрани за къпане в морето и хранене с местни продукти.
Да не забравяме и т. нар. атомна зима, т.е. - ако се пуснат много, ама много атомни бомби в една мащабна атомна война, то те ще вдигнат толкова прах, че ще закрият слънцето, ще настъпи изкуствена зима и всички ще умрат. Наистина, това е само теория и то една от многото теории. Други теории твърдят, че няма да има атомна зима или че тя ще може да се преживее като реформите у нас... Откакто човекът броди по тази планета е имало много „атомни зими” - просто големите изригвания на вулкани изхвърляли голямо количество пепел и наистина тогава е имало гладни години, но всичко това хората са го преживели.
Тогава какъв е този ужас пред атомната бомба? - В това, че с една бомба може да се нанесат големи поражения, с един изстрел може да се постигне това, за което по-рано е трябвало да се правят обсади, блокади, масови артилерийски стрелби и въздушни бомбандировки.
В какво се състои тогава ужасът от атомната война? - В това, че ако противникът има атомно оръжие и го използва, дори и да победи, положебнието му малко ще се отличава от това напобедения противник.
Има и още нещо – по-рано във войните на фронта под удар се намирали съвсем не тези, които управлявали. А сега да помислим какво ще стане при наличието на атомна бомба – слиза на брега десант и половин час по-късно над неговата столица, където е взето решението да го изпратят на този бряг, вече има „гъба”... Властелините на всички народи и преди, и сега не обичат да са под прицел.
И така - да се страхуваме ли от възможна атомна война? Както и от всяка друга - да, но да не изпадаме в шок и ужас пред нея.
Хората като биологически вид, общности и отделни единици са преживали много неща. Ако трябва, и атомната война ще преживеят. Можете да не се съмнявате, че ще оцелеят - въпреки че не са хлебарки.
