...защото прави балканците диви и щастливи, а търговците и доставчиците му - богати. „Кокаинът предизвиква хиперстимулиране, будност, еуфория, чувство на компетентност и сила". Вади ги от обувките на мизерията, прави комплексарите мачовци, които реват гороломно, пипат се по мускулите и забравят, че вкъщи има неплатени сметки и трябва да напълнят хладилника. Разбират го, като са в абстиненция и пак тичат по сборищата да се нашмъркат - щото "българин да се наричам първа радост е за мене", а сърцето тупка ли, тупка стакато - военен марш...
Сетих се за това, като видях и чух как протестите за дупките в „най-добрия град за живеене" - Варна, в Бургас, Велико Търново и София събраха мърцина.
Хич не е гот, като виждам как смислени и рационални протести като тези срещу дупките или срещу ГМО събират шепа хора, а за патриотически екзалтации в полза на Спаска Митрова се стичат почти пълчища.
Национализмът ми мирише лошо. На нещо немито, непрано, полуплеменно, с лош дъх, развалени зъби и хора, титуловащи се като „войводи", Аркан-овци, Насер Орич-овци, които най-обичат да мразят - и стрелят. Помежду тези две действия се напиват и пеят няколко юнашки песни за славно минало.
Защото национализмът има само минало, няма сегашно и бъдеще време за изповядващите го. Вкопава те като истукан, опулен и центриран в миналото, загърбил настоящето и дезинтересиран за бъдещето. Сякаш ще изровиш съкровище от историята, а не трупове и стари карти, където България е нарисувана на три морета или Македония е велика империя, предвождана от Александър Велики - Македонски, то се знай.
Какво ли щеше да се случи, ако „новината" на сръбския блогър, пусната преди година, беше истина - как на граничния пункт Висйе между Македония и Гърция бил открит гробът на Александър Македонски. Едните щяха да вземат черепа, другите пищялките и накрая от враждата за разфасовките щеше да избухне война. А в Пиринска Македония щяхме да отворим бежански лагери за прииждащите от Егейска и Вардарска Македония.
Ами костите на цар Самуил, дето са в Солун? Стига им на гърците, че гробът му е там - на остров Ахил в Малкото Преспанско езеро. Веднага да се направи тайно съзаклятие - в духа на бъдещия договор за добросъседство между България и Македония, и да се краднат костите. Успехът на делото може да обедини националистите от двете страни на границата - като за едно напиване. До следващия скандал и намразване.
Чудя се как още никой не е изревал защо новият проект „Скопие 2014" предвижда в центъра да има много статуи на велики личности и сред тях - на Гоце Делчев. Та да се изкажат проф. Божидар Димитров, Каракачанов, Сидеров едва ли - той е с турския ресор, ама нещо спря озвучаването от доста време, и който свари по темата, да се нажежат форумите - и тук, и там. И какво от това? Да вдигнат паметника. Какво значение има в 21 век чий е Гоце Делчев - да не би да се смали делото му?
Трагизмът не е чий е Гоце, а че няма жп линия между България и Македония. Онази през Крива паланка, дето беше обещана от правителствата на двете страни преди повече от 11 години, се крепи на няколко побити стълба...Но политиците-националисти не питат за това, защото тогава хората от двете страни на границата трябва да наплюят правителствата си, вместо едни други.
На Балканите, където всички толкова си приличаме и пеем песни с едни и същи мелодии и различен текст - от стари градски и бойни песни до чалга, мразенето му е майката на национализма. Щото бащата са му политиците. По тези места това е национален интерес и държавна политика.
Тъпата идея за референдум за новините на турски език предизвика повече интерес от бюджета за 2010 г., който вероятно повечето от българите са маркирали с едни идиотски кюфтаци -премиерско обвинение срещу опозицията. А в тоя ден в менюто на парламентарния ресторант кюфтета не е имало.
Още по-голямото малоумие, напомпано покрай home-made паметничето на братята Юзеирови, извиси тези двамината над побитото в двора им тенеке, което прилича на голям сърп, а не на полумесец, качи ги на минаретатата на медиите и те завикаха оттам като мюезини. Сега вече всички ги разпознават. В родното им село се подсмихват здравомислещо. В родината подпалиха микрофоните.
Юзеирковците имаха толкова много време за говорене, колкото не е получил един представител на организацията на диабетиците или на инвалидите, или на джипитата, или... Каквото и да кажа, ще съм права. Така измислени проблеми подменят истинските. Пълна сурогатщина. И печелившите са? Не надрусаните, разбира се.
Така че аре стига с тая кока. Абстиненцията е здравословна - има реални проблеми за решаване и за тях трябва да се мисли рационално. Дупките например са яка кауза. Обаче искат работа. А юнашките песни може да се пеят на маса - виж, там щипка национализъм върви.
