За мое учудване от http://www. euinside.eu са подкрепили "аргументацията" на Бойко Борисов за влизането в Пакта за еврото: "Ако не се присъединим, ще научаваме от медиите какво се случва в Европа и тогава няма на кого да се сърдим, че тя е на една или две скорости". (В текста "Изгубени в еврожаргона" Ралица Ковачева упреква критиците на българската позиция за пакта "Евро плюс" и Единния механизъм за стабилност (ЕSM), че бъркат понятията и че проявяват "евтин популизъм и долнопробен евроскептицизъм" (б.ред.)
Също така, за мое учудване те твърдят, че едва ли не участието ни в спасителния фонд за Еврозоната ESM е предопределено и няма какво да го коментираме.
Ще започна отзад напред - промените в Лисабонския договор влизат в сила, когато се ратифицират от всички страни членки. Т.е. без нашето съгласие спасителният фонд не може да се узакони. Това означава, че сме в силна позиция да настояваме, че няма нужда да плащаме толкова много. Не виждам никаква причина българският парламент да ратифицира промените в Лисабонския договор, ако те ни натоварват несъразмерно.
Нещо повече, страни с нисък държавен дълг въобще не бива да плащат във фонда - а свръхзадлъжнелите страни трябва да плащат най-много.
Това е позицията, която отговаря както на нашия интерес, така и на интереса на Еврозоната да се стимулират благоразумните страни.
По отношение на участието във вземането на решения - България участва във всички легитимни органи за управление на ЕС, вкл.:
- Европейски съвет (премиери)
- Съвет на министрите (отраслови министри)
- Европейска комисия (имаме еврокомисар)
- Европейски парламент (евродепутати)
Участвайки в институциите на ЕС, можем да участваме и във всички решения на ЕС. Дали сме в Пакта за еврото или не, по никакъв начин не променя абсолютно нищо от гледна точка на вземането на решения.
Участието във вземането на решения зависи от желание, капацитет и смелост, за да се изработват и отстояват българските позиции. За съжаление, липсват и трите - нашата администрация по презумпция приема всичко, което дойде от Брюксел, и дори не се замисля, че може да има някакво мнение, което да отстоява; а повечето министри нямат смелост да защитават националния интерес.
Участие във вземането на решения не означава да подкрепяме всичко. Означава да не влезем в Пакта за еврото, след като е направен зад гърба ни и никой не ни е питал. Означава да удържим позицията си за ниска вноска в спасителния фонд, а не да се съгласяваме.
С други думи, самото влизане в Пакта за еврото показва, че не участваме във вземането на решения - обратно, ако бяхме отказали влизане, щяхме да покажем, че държим на позицията си и щяхме да бъдем взети под внимание. Сега сме част от пейзажа, защото сме Mister Yes - ирелевантни сме в дебата, защото подкрепяме всичко ESM, или как обещахме 6.1 милиарда евро на Еврозоната.
Ще припомня как се стигна дотук:
През декември държавните и правителствените глави, вкл. Бойко Борисов, решиха да узаконят постоянния спасителен фонд на Еврозоната ESM чрез промяна в договора (спасяването на фалирали страни сега е незаконно според Лисабонския договор, но кой ти гледа законите).
През март същите глави приеха Пакта за еврото, както и формулата за квотите на страните в спасителния фонд ESM.
Като цяло, формулата е в ущърб на бедните страни и облагодетелства богатите и задлъжнелите. Най-голяма е квотата на България като дял от БВП - почти 17% от БВП (6.1 милиарда евро), докато при Люксембург е едва 3%, а при Холандия, Финландия, Австрия - под 5% от БВП.
Фондът е 700 милиарда евро, от които първоначално се внасят 80 милиарда евро, а останалите се внасят при нужда (т.е. когато фалира някоя нова страна, се внасят още пари, също така, когато някоя страна длъжник не си плаща дълговете към фонда, отново се внасят допълнително средства от останалите).
Естония успя да издейства известна отстъпка, като за първите 12 години по-бедните страни ще плащат по-ниска вноска (но отново по-висока, отколкото богатите страни). За естонците това е ОК, защото те смятат, че скоро ще са вече богата страна. Но едва ли някой смята, че България ще стане богата страна толкова скоро - тръгваме от по-ниска позиция и се движим по-бавно.
По-философският въпрос е защо страни като България, които са били извън Еврозоната през последното десетилетие и нямат никаква отговорност за кашата в Еврозоната трябва въобще да плащат? А още по-философският въпрос е защо вноските се изчисляват на база на население и БВП - вместо да се изчисляват на база на дълговете на всяка страна? Страните без дългове няма нужда да внасят в спасителен фонд толкова, колкото страните с огромни дългове.
Оттук нататък пред България има три избора:
- блокира ратификацията на промяната в договора, докато не се променят условията (стига на правителството да му стиска да го направи)
- ратифицира промяната, но не влиза в Еврозоната, докато не забогатее
- ратифицира промяната, приготвя си 6.1 милиарда евро за спасяване на много по-богати страни и чака да я пуснат в Еврозоната.
