"И вълкът сит, и агнето цяло" - с две думи това означава решението на Светия Синод относно писмото на Македонската православна църква, в което се иска Българската православна църква да признае македонската православна независимост.
В решението на Светия Синод от понеделник архиереите заявяват своята загриженост към църквата в Македония и се ангажират БПЦ "да окаже пълно съдействие, като ходатайства и се застъпва пред Поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на МПЦ".
Преведено на разбираем език това означава "ще започнем консултации с останалите православни църкви и се ангажираме да повдигнем въпроса, пък ще видим какво ще стане".
В България обаче почти повсеместно цари заблудата, че този път Светия Синод реагира светкавично, нещо неприсъщо на неговата природа и оправда надеждите на българите, които искаха да приемем протегнатата ръка на македонците. Радват се и в Скопие, където медиите пишат "Наша света должност е да ѝ бидеме црква-мајка на МПЦ" - "Наш свещен дълг е да бъдем църква-майка на МПЦ". Радват се обаче и в Белград, където отбелязват, че в отговора няма нищо конкретно, а просто се създава комисия, която да разгледа въпроса.
Когато една позиция е приветствана от страни, с коренно различни позиции в цялата история, очакващи решението на Синода, това означава само едно: реално митрополитите не казват нищо друго, освен че взимат присърце въпроса и започват консултации с останалите Православни църкви. Тези преговори и допитвания може да продължат минимум месеци, максимум години.
Със светкавичното си решение, обявено няколко часа след като патриарх Неофит влезе в синодалната палата, архиереите искат да покажат ефективност и да спечелят време, за да ги оставят на мира. На вълната на затоплените междусъседски отношения между Македония и България в ерата Заев, в която двамата с Бойко Борисов взаимно си четкат имиджа - единият вади страната си от изолация, а вторият демонстрира, че е голям държавник с решаваща роля в региона, молбата от страна на Македонската православна църква не е случайна. За добро или зло църквата и политиката често се преплитат. Затова и президентът Румен Радев отиде на крака в Синода да говори с патриарха миналата седмица, а Красимир Каракачанов участваше в бдението в подкрепа на признаването на Македонската православна църква.
Прави впечатление и съставът на комисията, която ще води консултациите по македонския въпрос. В нея влизат половината членове на Светия Синод, митрополит Николай, както и някои от младите владици като Западно-европейският Антоний. Дали големият брой ангажирани архиереи означава, че преговорите ще тръгнат по-бързо, защото ще се занимават повече хора, които ще отидат в различните православни църкви или това ще забави допълнително процеса. Може и просто, както заяви патриархът "да се търси решение, взето с голямо мнозинство".
Какво точно искаха македонците?
В писмото на Македонската православна църква - Охридска архиепископия има конкретни предложения: "да се възстанови евхаристийното единство с БПЦ, освен това тя ще припознае БПЦ като майка-църква, която първа я приема и признава нейната автокефалност.
Евхаристичното общение е висшият знак на църковно единство между архиереите, отделните църкви и християни. Това означава, че представителите на македонската и българската църква ще могат да отслужват заедно литургия и заедно да се причестяват. Евхаристичното общение с неканонични църкви, непризнати църкви, каквато в случая е Македонската не се практикува. Такова общение няма и между католици и православни като цяло - знак, че те не са в пълно общение помежду си.
В решението на Светия Синод не се споменава нищо за установяването на евхаристично общение. Относно искането за признаване на Църква-майка, в решението на синода се казва следното: "При положение, че МПЦ признава БПЦ-БП (Българската Православна Църква - Българска Патриаршия) за своя майка-църква, БПЦ-БП, със съзнание за своя свещен дълг, поема ангажимента да окаже пълно съдействие". Митрополитите обаче не заявяват ясно "да, ние сме Църквата-майка на Македонската църква". За признаване на църковна независимост изобщо не става дума. Ако те бяха признали Македонската църква, въпросът вече принуждаваше и другите православни църкви да вземат позиция. В момента казусът е по-скоро вътрешен - между Сръбската и Македонската църква, но едно признаване от страна на българската църква би го интернационализирало и би му придало по-голяма тежест.
Можеше малко по-смело
Тези дни бяха обсъдени различни варианти на отговор на писмото на македонците. Единият включваше приемане на евхаристичното единство и започване на консултации и преговори с останалите поместни църкви за признаване на МПЦ. Така хем БПЦ щеше да е направила крачка напред, тъй като установявайки евхаристично общение, ти де факто признаваш, че тази църква съществува и неофициално я обявяваш за независима. Използваният термин в решението на Синода е "установяване на канонически статут на МПЦ" - значи ли това, че консултациите могат да имат и отрицателен резултат? Тоест - в един момент да се установи, че Македонската църква е неканонична и нищо не може да се направи по въпроса.
Фактите са си факти. Дали са сбъркали архиереите с това решение, дали да прекалено предпазливи, но те не пожелаха да заемат категорична позиция и да кажат: Да, признаваме ви. Може би, защото нещата не са толкова прости, колкото изглеждат.
Защо митрополитите са предпазливи?
През 1967 година Македонската православна църква едностранно се отделя от Сръбската православна църква и така заявява своята автономност. В отговор сърбите ги обявяват за схизматици, такова е и решението на останалите православни църкви. Тази ситуация продължава и до днес, като историята на отношенията между Македонската и Сръбската църква е наситена с напрежение и от двете страни.
По принцип Македонската църква би трябвало да получи признание първо от Сръбската църква, от която се е отделила или от Константинополската патриаршия - считана за църква-майка. По този въпрос в православния свят няма единодушие, неслучайно патриарх Неофит заяви, че въпросът с автокефалията трябва да се изясни от всички православни църкви.
Преговорите между Македонската и Сръбската църква обаче са прекратени преди повече от година и няма никакви изгледи църковен Белград да пожелае да ги поднови. Всяка година Сръбската православна църква категорично отказва на македонците да празнуват Илинден в един от сръбските манастири.
За ситуацията своя вина имат и македонците, които през годините затваряха неколкократно митрополит Йован Вранишковски, представител на Сръбската православна църква в Македония, гонеха него и другите свещеници, признаващи Белград от църкви и манастири, и им отказваха регистрация. Много европейски държави считат присъдите срещу митрополит Йован за политически обосновани, включително България, която отказа да го екстрадира, когато той бе на нейна територия през 2010 година.
Претенции към евентуалната независимост на Македонската православна църква имат и гърците. Те не са съгласни с името Македонска църква, както не приемат и името на държавата. Компромисен вариант би било наименованието Охридска архиепископия.
Към казуса не е безразличен и Московският патриарх Кирил, който е близък до Сръбската патриаршия, но се изявява и като духовен лидер на православния свят. На 23 май той се срещна с македонския президент Георги Иванов в Москва и заяви своята загриженост за "бързото разрешаване на проблема на Македонската православна църква". Въпросният митрополит Йован, представител на Сръбската православна църква, бе освободен именно по настояване на руския патриарх Кирил.
Защо трябва да има независима Македонска църква?
В православните възприятия всяка държава има своя църква. За разлика от Католическата църква, която е централизирана, от самото начало на обособяването си православните църкви са по-зависими от държавните структури и граници. Повечето православни в Македония са част от непризнатата Македонска православна църква, привържениците на Белград са много малко. МПЦ има развит църковен живот, процентът на посещаващите редовно литургия е голям, издават активно църковна литература. Тоест налице са всички предпоставки да бъдат признати за действащата православна църква, освен каноничните доводи. Богослужението им се води на разбриаем за населението език.
Борбата за църковна независимост е дълъг и сложен процес. Това най-добре го знаем ние, българите. Веднага след избирането на първия български екзарх - Антим I през 1872 година, Българскашта православна църква е обявена за схизматична. Това продължава чак до 1944 година, след края на Втората световна война.
В момента в очакване на признание са няколко църкви освен македонската в Православния свят - Американската православна църква например не е призната от Константинополската патриаршия, но е призната от БПЦ и други църкви, Естонската православна църква има отношения с Вселенската патриаршия, но не и с руската, да не говорим за Украйна, където има шест православни църкви, една от които е към Московската патриаршия, която ревниво пази тези територии под крилото на своето влияние.
Истината е, че международната дейност и църковната дипломация не са силната страна на БПЦ. През последните години българските архиереи не са особено активни нито в контактите си с останалите православни църкви, нито във взимането на позиция по важни за православния свят теми като проваления Всеправославен събор в Крит или диалогът с Католическата църква. В такива случаи БПЦ обикновено се скатава, избягва да изпраща представители или очаква да види какво ще се разберат големите - Константинопол и Москва.
Имайки предвид и разклатеното здраве на патриарха и световното реноме на БПЦ, положителен изход от консултациите едва ли ще бъде постигнат скоро. От друга страна македонците нямат друг избор - сърбите няма да им отговорят положително, а при българите все пак имат някаква надежда.
Едно е сигурно - никой в Синода не бърза с това решение, има вероятност и да няма единно мнение между архиереите, както обикновено се получава. На 1 декември патриарх Неофит, придружен от много от членовете на новата комисия за Македонската църква ще бъде в Москва по повод 100-годишнината от възстановяването на Московската патриаршия. На тържествата ще участват и предстоятелите и представители на всички поместни православни църкви. Много добър повод за начало на сондирането на позицията на Охридската архиепископия. Така ще стане ясно дали приехме протегнатата ръка на македонците, загрижени за доброто на нашите братя или ще оставим проблема от страх да не си навлечем собствени главоболия.
